— Засяга ли ви? — запита Мерлин.
— Не ме интересува къде ходите — отговори Маклемор. — Уестърли е като всеки друг свят, дори по-добър от повечето. — Внезапно се наведе напред и напрегнато се взря в магьосника. — Но докато бяхте там, вие взехте нещо, което не ви принадлежи. — Той направи малка пауза. — А това вече ме засяга.
— Не знам за какво говорите — отвърна Мерлин.
— Мисля, че знаете — настоя Маклемор. — Говоря за нещо, което сте взели от стая на извънземен.
— Аз съм магьосник, а не крадец — защити се Мерлин. Замълча за миг и срещна погледа на Маклемор. — Но просто от любопитство, колко струва този липсващ предмет?
— Мисля, че знаете, иначе не бихте го взели.
— Нищо не съм взимал.
— А аз мислех, че ще говорим делово — въздъхна Маклемор. — Вместо това вие оскърбявате моята интелигентност. Кой нормален човек не би се обидил при това положение?
Той отново се усмихна, но само с устни, очите му останаха студени и безчувствени.
— Уверявам ви, че не съм възнамерявал да ви оскърбя. А колкото до работата — продължи внимателно Мерлин, — не съм чул никакви делови предложения досега.
— Все още сте живи — отговори Маклемор. — Но това няма да е задълго.
Мерлин изглеждаше повече отегчен, отколкото уплашен.
— Заплашвали са ме специалисти.
Той протегна ръка нагоре, щракна с пръсти и в следващия миг вече държеше малък лазерен пистолет, насочен към главата на високия мъж.
— Много добре — призна Маклемор. — Може би трябва и аз да се позанимавам с магия.
— А може би трябва по-малко да си пъхате носа в чужди работи — отряза го Мерлин.
— По-добре е да се споразумеете с мен. Ще ви се наложи да го направите с някого, преди да си тръгнете от тази планета.
— Никой не знае, че сме тук.
Маклемор се изкиска развеселено.
— А аз как разбрах — или си мислите, че живея на тази кална дупка? — Той се обърна към Мишката. — Ще срещнете много други хора, които няма да са дружелюбни и разумни като мен, госпожо. По-добре кажете на вашия приятел да се споразумее с мен, докато може.
— Все още не съм чул никакво предложение — отбеляза Мерлин. — Или ми кажете какво търсите и колко сте готов да платите, или отивайте да досаждате на някого другиго.
— Вече ви направих доста щедро предложение — ще живеете.
— Май забравяте кой държи пистолета.
Маклемор вдигна рамене и отговори небрежно:
— Това не е нещо, което ще забравя лесно. За Бога, та всеки в тая таверна вижда, че сте насочили оръжие срещу мен. — Внезапно се усмихна. — Но не знаете кои са моите хора…
— Мишке? — попита Мерлин, без да сваля очи от мъжа пред себе си. — Някакви предложения?
— Няма никакви помощници — обади се студено Мишката. — Хора като него винаги работят сами.
— И аз мисля така — кимна магьосникът.
— Ако не иска да си тръгне, застреляй го — предложи Мишката.
— Има доста свидетели — напрегна се внезапно Маклемор.
— Не им пука за никого от нас — отговори Мишката.
— Извинете ме, че го казвам, но вие сте една жестока малка дама, госпожо — заяви Маклемор, а дясната му ръка леко се премести към брадвичката, затъкната в колана му.
Внезапно Мишката се изправи и хвърли ножа си по него. Улучи го в рамото, той извика от болка.
— Никой не може да се отнася така с Джак Сатъра! — изрева мъжът, като несръчно се опитваше да докопа брадвичката с лявата си ръка.
Чу се тихо бръмчене от лазерния пистолет на Мерлин и Маклемор се строполи на пода, главата му пушеше и цвърчеше.
— Чудесно — измърмори Мерлин, срещайки погледите на хората от бара, които се бяха обърнали да видят какво става. — Сега какво?
— Веднага се омитаме от тук — рече Мишката и с рязко движение измъкна ножа си от рамото на убития мъж.
— Тръгни към вратата.
Тя кимна и направи както й каза, докато Мерлин се изправяше пред събралите се зрители.
Никой не помръдна. Тишината бе почти осезаема, нарушавана единствено от скърцането на вентилаторите, които продължаваха да се въртят бавно.
— Той ни заплаши — проговори накрая Мерлин, като отстъпваше към вратата. — Беше акт на самозащита.
Барманът, който досега не бе помръднал, взе една чаша и започна да я бърше разсеяно.
— Никой няма да оспори това, докато си насочил този истолет към нас, господине — отговори той. — И никой няма да пролее горчива сълза на гроба на Джак Сатъра.
— Радвам се, че се отнасяте толкова разумно към случилото се — Мерлин стигна до вратата.
— Ти държиш пистолета.
— Просто го запомнете.
— Все пак ще ви дам един малък съвет — продължи барманът. — Аз не бих използвал пистолета срещу следващия приятел, който поиска да говори с вас. Няма да остане какво да погребем.