— Защо не? Ако не го е грижа вече за теб?
— Защото знам как работи мозъкът му. Той мрази излишните неща, а моето убийство не би му послужило за нищо.
— Ще има смисъл, ако продължаваш да ме защитаваш.
— Той ще се опита да намери начин да ме заобиколи — обясни Мишката. — Можеш да ми се довериш.
— А как ще го направи?
— Не знам — Мишката забеляза страха, изписан върху лицето на Пенелопа, и се протегна да хване ръката й. — Не се тревожи, това са напразни страхове. Той идва да ни освободи, а не да ни навреди.
— Надявам се, че си права.
— Не знаеш ли?
Пенелопа поклати глава.
— Все още не. Прекалено е далеч.
— Повярвай ми — няма да позволя на никого да ти причини болка.
Внезапно момичето слезе от горната койка и прегърна силно Мишката.
— Ти си ми най-добрата приятелка. Ти си единствената ми приятелка — поправи се детето. — Иска ми се да сме винаги заедно.
— И ти си моята най-добра приятелка — отговори Мишката.
Изведнъж Пенелопа се изправи.
— Какво има? — попита Мишката.
— Току-що променихме курса.
— Аз не почувствах нищо. Как разбра?
— Просто знам.
— Знаеш ли накъде летим?
Пенелопа примижа, сетне примига в пространството, като че ли се опитваше да прочете нещо в ума си.
— Към Звездната лодка — каза накрая тя.
— Звездната лодка? Какво е това?
— Огромен кораб, който е в орбита около някакъв червен свят.
— Колко голям е?
— Има много каюти и огромни стаи като при Ледения.
— Искаш да кажеш таверни?
— И такива.
— Казина?
Пенелопа кимна.
— Стаи, където играят на карти и други подобни игри.
— А знаеш ли името на червения свят?
— Не. — Изведнъж детето се усмихна. — Но знам нещо друго.
— Какво?
— Знам, че на Звездната лодка има един мъж, който ще ни помогне.
— Кой?
— Не знам името му, но е облечен в много ярки цветове, много е висок и има брада.
— Убиец ли е? — попита Мишката. — Или ловец на глави?
— Не мисля.
— Как ще ни помогне?
— Все още не знам — отговори Пенелопа. — Но качим ли се на Звездната лодка, ще знам.
— Ако той разбере, че помагаш да го измамят, може и да ни убие.
Пенелопа поклати твърдо главва.
— Не. Не знам какво ще прави, но няма да ни навреди.
— И ще помогне и на двете ни, не само на теб?
— Да.
— Абсолютно сигурна ли си?
— Никога няма да тръгна без теб — увери я момичето.
— Може ли Карлос да ни настигне, преди да отидем на Звездната лодка?
— Не.
— Тогва ще трябва да вземем решение.
— Този човек ще ни помогне — настоя Пенелопа.
— Ще убие ли Краля на залаганията или другите?
— Не знам.
— Можеш ли да видиш дали Краля на залаганията тръгва след нас?
— Не.
— Не тръгва или не можеш да видиш?
— Не мога да видя толкова далеч.
Мишката въздъхна.
— Просто не знам — вдигна рамене тя. — Ако Карлос и Вечното хлапе ни настигнат, поне съм сигурна, че няма да си тръгнат, без да убият Краля на залаганията и приятелите му.
— Не искам Ледения да ме настигне — обади се момичето, а върху лицето й бе изписан предишният страх.
Мишката я погледна напрегнато.
— Сигурна ли си, че този човек ще ни помогне? — попита тя накрая. — Няма просто да се опита, а ще успее?
— Така мисля.
— Но не си сигурна?
— Ще съм сигурна, преди да го уведомя, че имаме нужда от неговата помощ.
— Дано да действа бързо, след като му кажеш, иначе ще останеш без най-добрата си приятелка.
— Краля на залаганията ще те убие само ако аз не му се подчинявам — отговори убедено Пенелопа. — Когато намеря някой да ни помогне, ще му се наложи да се притеснява повече за собствената си кожа.
— И това ли видя?
Пенелопа се усмихна.
— Не в бъдещето. Знам го, защото е лесно да разбереш Краля на залаганията — той е толкова елементарен.
— Така ли?
Малкото момиче кимна.
— Не е по-умен от Дженифър — отвърна тя и Мишката забеляза нотка на презрение в гласа й, която липсваше преди.
— Беше достатъчно умен, за да ни хване — подхвърли Мишката, като следеше много внимателно реакцията на детето.
— Не можах да видя достатъчно напред. Но следващата седмица или месец ще мога. — Пенелопа прегърна отново Мишката. — Мислят, че могат да те убият, но аз няма да им позволя. — Тя се замисли за момент. — Много глупави мъже са Краля на залаганията и Златния дук. — Внезапно върху лицето й се изписа детска ярост. — И ще съжаляват, че ме накараха да изоставя Дженифър.
Мишката я изгледа изненадано, но миг по-късно, толкова бързо както се бе появило, странното яростно изражение изчезна от лицето на Пенелопа.