Мерлин сложи ръка на рамото на Пенелопа и изчака, докато тя се обърне с лице към него.
— Бъди много внимателна — посъветва я той. — Ако видиш някой да те наблюдава, веднага се върни и ми кажи.
— Никой няма да ме наблюдава — отговори Пенелопа.
— Сигурна съм в това — намеси се Мишката преди протеста на Мерлин. — Отиди да поиграеш.
— Ще пазиш ли Мариан вместо мен? — помоли малкото момиче. — Не искам новите й дрехи да се изцапат.
— Ще е удоволствие за мен — Мишката взе куклата от ръцете й.
— Благодаря — каза Пенелопа. — Сега мисля да тръгвам.
— Приятно изкарване — пожела й Мишката.
Пенелопа спря на вратата с разтревожено изражение на лицето.
— Какво има? — попита я Мишката.
— Не знам никакви игри. Не съм виждала друго малко момиче, откакто бях на пет години.
— Тогава те ще те научат.
— Ами ако не ме харесат?
— Глупости. Ти си едно много приятно малко момиче.
— Но ако все пак не ме харесат?
— Ще те харесат — увери я Мишката.
Пенелопа погледна към куклата.
— Може би трябва да взема Мариан със себе си. Ако не харесат мен, може би ще харесат нея.
— Не се притеснявай толкова — успокоително продължи Мишката. — Кой не би харесал такова сладко момиченце като тебе?
— Много хора — отговори сериозно Пенелопа. — Като Ледения.
— Всичко ще е наред — увери я жената. — Просто се представи и съм сигурна, че ще се радват да се запознаят с теб.
— Надявам се — отвърна несигурно момичето, заповяда на вратата да се отвори, махна нервно на Мишката и Мерлин за довиждане и тръгна по коридора, а вратата се затвори след нея.
— Кой е Ледения? — попита Мерлин, докато оглеждаше с отвращение евтиното обзавеждане на стаята. — Някакъв измислен враг?
— Не съвсем — отвърна Мишката и се настани на огромен стол, като подгъна крака под себе си. — Работих за него преди много, много време.
— Никога преди не си го споменавала.
— Тогава имаше друго име. Стига сме говорили за Ледения. Как успя да ни намериш?
— Дълга история — Мерлин се загледа в холографската снимка на извънземен пейзаж, която висеше над леглото. — Боже, каква грозота!
— Може би трябва да започнеш от самото начало — продължи Мишката. — Как се изплъзна на всичките онези ловци на глави, след като ни остави на Байндър X?
— Не успях.
Мишката се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Не успях да се изплъзна на всичките — повтори Мерлин. — Мислех, че са ме изгубили, когато Оли Трите юмрука ме сгащи на една малка дяволска дупка, наречена Пухени хриле… Шест милиарда птици, петдесет милиарда риби и един малък грозен Търговски град с два мизерни хотела. Мога да се закълна, че всеки втори човек на оная планета бе орнитолог или ихтиолог. Ако имаше някое място в галактиката, където биха ме търсили най-малко, това щеше да е Пухени хриле.
— Очевидно си сгрешил.
— Прекарах почти месец там — отговори магьосникът. — Оли Трите юмрука ме намери едва преди няколко дни.
— Очевидно не те е убил.
Мерлин се изсмя.
— Да.
— Какво стана?
— Искаше малкото момиче. Той и Гробаря Смит бяха чули, че Главореза Янки организира търг за нея с цел да я продаде на предложилия най-висока цена, а техният работодател страшно много искал да се сдобие с нея. Имаха обаче един проблем — никой от тях не бе виждал Пенелопа отблизо. Оли знаеше, че аз я познавам, и за да се увери, че никой няма да му продаде друго момиче, заедно със Смит ми предложиха сделка — половин милиона кредита, а аз ще я идентифицирам, за да знае техният работодател дали да наддава най-високо.
— Значи ето как си разбрал къде ни държи Янки!
— Разбира се — усмихна се Мерлин. — Аз съм илюзионист, а не магьосник.
Той мина по избелелия килим към прост дървен стол, седна на него и се намръщи колко е неудобен.
— На всички заинтересовани страни им бе позволено да се уверят, че това е същото момиче. Всъщност едва не се блъснах в няколко ловци на глави, преди да се намъкна в сервитьорския костюм.
Мишката го погледна развеселена.
— Няма съмнение, имаш разностранни таланти. Днес беше сервитьор, а утре може отново да си илюзионист, но тази вечер си герой, защото освободи Пенелопа и мен.
— Освободих тебе — поправи я Мерлин. — А Пенелопа просто я заех.
— Какво искаш да кажеш? — попита внимателно Мишката.
— Ако тя струва половин милион кредита само за да я разпозная, помисли си колко ще плати Главореза, за да си я върне. — Той помълча малко. — Или ако намерим безопасно място да я скрием, самите ние можем да проведем търга.
— За какво говориш?