— Доста бавно съобразяваш, Мишке. Стоим на златна мина. Можем да направим толкова голям удар, че да се пенсионираме и двамата. Чух, че наддаването ще започне от десет милиона кредита.
Мишката го изгледа продължително.
— Ти си глупак — каза накрая.
— Мислех, че съм герой.
— И аз мислех така. Но съм сгрешила.
— Не би ли ми обяснила защо?
— Първо, много се привързах към това момиче и няма да позволя на теб или на когото и да било да я продава, като че ли е някакво животно. Второ, никой ли не ти е казал защо струва толкова много?
— Кой го е грижа защо? — вдигна рамене Мерлин. — Тя струва цяло състояние и е в нашите ръце. Това е всичко, което искам да знам.
— Не, това не е всичко, което трябва да знаеш — отговори Мишката, наблюдавайки през мръсния прозорец Пенелопа, която седеше сама и гледаше как три момичета играят.
— Добре — съгласи се Мерлин и опита да се намести по-добре върху неудобния дървен стол. — Да предположим, че ми кажеш защо е толкова ценна.
— Защото има дарба и способности, които много хора и дори правителства искат да контролират.
— Каква дарба?
— Предвижда бъдещето.
— Глупости. Ако тя вижда бъдещето предварително, трябва да знае, че ще искам откуп за нея. Защо тогава се съгласи да дойде с нас?
Мишката го погледна и се усмихна.
— Опитай се да не се засягаш много, но ти си най-безопасната алтернатива, която има пред себе си. Сравнен с Ледения или Главореза и някои други, ти си толкова ниско в редицата на опасните за нея хора, че тя не сметна за нужно да се отърве от теб.
— Какво искаш да кажеш с това — да се отърве от мен? — засегна се Мерлин. — Та тя е само едно дете с талант. А ти я изкарваш опасна като Оли Трите юмрука.
— Не разбираш ли какво значи да предвиждаш?
— Естествено, че знам. Значи, че може да предрича бъдещето. Доста удобен талант, ако залагаш на спортни състезания. Това изяснява защо всички тези големи клечки я искат, но не схващам, по дяволите, ти защо го смяташ за толкова опасен.
— Тогава се налага да ти го обясня по-простичко. Няма само едно бъдеще. Вариантите на бъдещето са безброй. Тя има способност да вижда голяма част от тях.
— Не разбирам.
— Тя може да помогне на този вариант, който най-много й харесва, да се случи.
— Всеки се опитва да го прави — каза Мерлин, все още без да разбира.
— Всеки се опитва, а тя успява… Нека да ти дам един пример. Може би в половината от вариантите, които е видяла, нещо се е обърквало с нашето бягство — кордата се е късала, бодигардът се е събуждал по-рано, тя те е изпускала, когато сте се изкачвали към покрива. Тя има способнст да вижда всички тези варианти на бъдещето и да открие какво трябва да направи, за да не се случат.
— Ти си луда! — присмя се той.
— Помниш ли онези двама мъртъвци, които намерихме до кораба си на Чероки?
— Опитваш се да ми кажеш, че тя ги е убила ли?
— Тя е избрала бъдеще, в което умират. Това не е едно и също — поясни Мишката. — Тя не е убиец. Просто е малко момиче, което се защитава, както може.
Мерлин се замисли върху думите на Мишката.
— Ако си права — а това е едно голямо „ако“, все пак е доста ефикасен начин да се защити. — Така е — съгласи се Мишката. — Вече разбираш, че ако те мислеше за нещо повече от дребна досадница, вероятно щеше да получиш удар или инфаркт по пътя нагоре. Или поне да се спънеш и да си счупиш крак по коридора към стаята.
— Не знам дали да се обиждам, или да изпитвам благодарност — каза кисело Мерлин. Млъкна и изгледа Мишката. — И ти харесваш това дете?
— Да.
— Защо?
— Изправена е срещу цялата галактика. Аз съм единствената й приятелка.
— Това не може да е причина. Половината от хората, които познаваме, имат награди за главите си, но тях не ги харесваш.
— Тя е толкова сладка и толкова самотна!
Мерлин погледна през прозореца и видя, че Пенелопа вече играе с другите момичета.
— Едва ли прилича на самотно момиче — отбеляза саркастично той.
— Не съм длъжна да защитавам подбудите си пред теб — Мишката внезапно се раздразни. — Всичко, което трябва да знаеш е, че тя остава с нас.
— Добре. Щом трябва да бъде така, ще бъде. Тя се присъединява към екипа и заедно изчезваме рано сутринта.
— Така ще е най-добре — съгласи се Мишката, като се чудеше защо Мерлин се предаде толкова бързо. — Вероятно си накарал всеки ловец на глави на тази планета да ни търси, да не говорим за хората на Янки.
— Да, доста сила е събрана тук. Колкото по-бързо се махнем от планетата, толкова по-добре.
— Имаш ли собствен кораб?
— Не, дойдох с Оли Трите юмрука.
— Тогава трябва да намерим начин да хванем търговски полет, без да ни забележат.