— Какво можем да правим?
— Това е проблемът — призна Мишката. — Предполагам, че мога да се кандидатирам за стриптийзьорка, но съм толкова кльощава и грозна, че хората ще ми платят да се облека.
— Това не е вярно — горещо възрази Пенелопа. — Ти си хубава, Мишке.
— По този въпрос може да се спори — отговори кисело жената. — Както и да е, повярвай ми — никой няма да ме наеме.
— Тогава какво ще правим?
Мишката наведе замислено глава, после вдигна поглед и се усмихна.
— Знаеш ли какво не видях, докато обикаляхме?
— Какво?
— Гадател.
— Какво е това?
— Гадател ли? Това е някой, който претендира, че прави това, което ти наистина можеш: да предсказва бъдещето — тя замълча, колкото да си поеме дъх. — Помниш ли как видя картите ми в казиното на Последен шанс?
— Да.
— Смяташ ли, че можеш да видиш кой ще спечели определено надбягване или борба?
— Мисля, че да. Сега ми се удава по-добре отпреди.
— Когато не можеш, ще знаеш ли, че не можеш?
— Да.
— Тогава вероятно ще ни вземат на работа.
— Чудесно! — рече щастливо Пенелопа. — Тогава, след като спечелим малко пари, като предсказваме бъдещето, мога да ти кажа кой ще победи в дадено надбягване или борба и ти ще заложиш на победителя, и…
— Не — прекъсна я Мишката. — Ако спечеля прекалено много пари наведнъж, ще привлека вниманието. По-добре да ги печелим по малко. — Тя изгледа Пенелопа и се намръщи. — Имаме и друг проблем. Ако тръгне слух, че малко момиче предсказва победители, ще се сдобием с нежелана компания.
— Може би трябва да направим като на Последен шанс — предложи Пенелопа.
— Току-що ти обясних, че не мога да рискувам да спечеля прекалено голяма сума наведнъж.
— Не, имах предвид начина, по който играхме на карти. Ти беше играчът, а аз ти сигнализирах. Ти ще можеш да пресказваш бъдещето, ако аз ти сигнализирам какво да предсказваш.
Мишката се замисли върху предложението.
— Може би ще стане — призна накрая тя.
И тъй като не се появи по-добра възможност, те прекараха остатъка от следобеда в репетиране на сложната система от сигнали, чрез които Пенелопа можеше да даде основната информация за всеки клиент. Тогава, на здрачаване, Мишката откри управителя на страничните забавления, направи кратка демонстрация на уменията си, предложи му подялба 60 на 40 от печалбата за него срещу ползване на кабинка плюс храна и подслон за през нощта. Десет минути по-късно бяха наети на работа.
Прекараха вечерта в украсяване на кабинката и създаване на подходящ костюм за Мишката. После хапнаха набързо и се строполиха върху койките в задната част на кабинката.
На другия ден станаха рано, закусиха и зачакаха да отворят карнавала. Пенелопа толкова се вълнуваше, че не я свърташе на едно място.
— Успокой се — рече Мишката. — Няма да отворят вратите още поне половин час.
— Знам, но не е ли чудесно? Ние отново ще работим заедно! И само погледни тези различни хора и всичките извънземни.
— Всички с едно име: мошеник.
— Какво?
Мишката се усмихна.
— Нищо, радвам се, че си щастлива.
— О, да. Ще можем ли винаги да работим заедно?
— Предпочитам да се оттеглим от занаята и да живеем в лукс заедно — отвърна Мишката кисело. — Но докато дойде този щастлив ден, си оставаме един екип.
Другите карнавални работници започнаха да се събират на централната алея и да издигат своите палатки или да отварят фургоните си. Около две трети от тях бяха крещящо облечени хора, но имаше и канфорити, лодинити, молутеи, домарианци и точно срещу тях, демонстрирайки игра, която като че ли нямаше никакъв смисъл, стоеше извънземен, какъвто Мишката никога не бе виждала досега. Съществото бе двуного, покрито със светлозелени люспи и като че ли отзад имаше сива гърбица като на рак, която се простираше от врата до ханша му. Не бе по-високо от метър и петдесет, но набитото тяло и яките крайници му придаваха голяма сила. Мишката му кимна и то отвори роговия си клюн в нещо, което тя искрено се надяваше, че е подобие на усмивка.
Тогава се отвориха вратите и тълпите нахлуха в карнавалната площадка. На Мишката й отне почти три часа да намери първия си клиент и още два за втория, но когато излезе победителят на местното надбягване и се пусна слух, че една гадателка на територията на карнавала е предрекла победата, пред фургона им се натрупа опашка.
Тя предсказваше бъдещето на нещастни съпрузи и неверни съпруги, на самонадеяни играчи на покер и безнадеждни наркомани, на бедни и богати, на хора и извънземни — добри и лоши съдби. Пенелопа никога не се отдалечи на повече от девет метра и спазваше прикритието си — събираше парите и подканяше минувачите да влязат, за да научат бъдещето си.