Мишката беше сигурна, че някой от хората на Янки ще ги види, но Пенелопа не показваше никакъв признак на страх или притеснение. Малко след това напуснаха Калиопа и се отправиха към центъра на Вътрешната граница.
— Скоро ще трябва да кацнем на човешка колония — съобщи Лъжекостенурката, след като напуснаха звездната система на Калиопа. Тримата седяха в пилотската кабина, която не бе пригодена за хора. Таванът бе прекалено нисък, а столовете бяха направени за същества с гърбицата на Лъжекостенурката. Цветовете, дори на контролните табла и компютърните клавиши, бяха толкова избелели, че Мишката реши — расата, създала кораба, вижда цветовете много по-различно от човешката.
— Нямам храна, подходяща за хора — продължи извънземният.
— Значи не си ни очаквал? — попита Мишката.
— Не.
— Тогава защо ни помогна?
— Тя е Гадателката.
Мишката се намръщи.
— Какво общо има това? Да не би твоята религия да предсказва появата на гадателка?
— Моята религия е личен въпрос — отвърна спокойно извънземният, но тонът му подсказа, че темата е изчерпана.
— Тогава трябва да повторя въпроса си — Мишката се опитваше да се настани удобно на извънземния стол. — Защо ни помогна?
Лъжекостенурката се обърна към малкото момиче.
— Ти си Пенелопа Бейли, нали?
— Да — Пенелопа облегна Мариан на широкия стол.
— Затова ви помогнах.
— Звучиш точно като някой ловец на глави. А не си. Първо, защото не знаеше, че ще се появим на Калиопа, и второ, Пенелопа ти вярва.
— Това е вярно — съгласи се невъзмутимо съществото. — Не очаквах да пристигнете на Калиопа и на мен може да се вярва.
— Тогава може би ще ми кажеш защо се интересуваш от нас?
— Не се интересувам от вас.
— Ти си от хората, с които се говори много трудно — заяви объркано Мишката.
— Въобще не съм човек. Аз съм… — Извънземният произнесе дума, която Мишката никога не бе чувала, а и не можеше да повтори. — Но можете да ме наричате Лъжекостенурка.
— Добре, Лъжекостенурко, нека опитаме още веднъж: защо се интересуваш от Пенелопа?
— Тя е Гадателката.
— Само това повтаряш! — озъби се жената.
— Това е истината.
Пенелопа изхихика, докато Мишката се опитваше да се успокои.
— Защо е важно за тебе дали тя е Гадателката или не? — продължи опитите си Мишката.
— Защото ако не е, съм убил един човек без причина — отговори извънземният.
— А ти защо уби този човек? И не ми казвай: защото тя е Гадателката.
Извънземният не продума.
— Е? — настоя Мишката.
— Ти ми каза да не ти отговарям — обясни търпеливо Лъжекостенурката.
— Ще ме подлудиш! — Мишката затропа с крак, но спря веднага, когато разбра, че така губи равновесие и се плъзга в кухината на стола, в която трябва да почива черупката на извънземния. — Не можеш ли да ми обясниш любезно и простичко защо сметна за свой дълг да я спасиш?
— Разбира се. Досега не си ме питала за това.
Мишката потисна желанието си да спори и зачака извънземният да продължи.
— Моят свят не е член на Демокрацията, нито пък на Конфедерацията. Независими сме от много векове, преди дори да има Конфедерация и доста преди Демокрацията да замести Републиката.
— Какво общо има това с Пенелопа?
— Ти ми зададе въпрос — поясни Лъжекостенурката без никаква следа от раздразнение, — позволи ми да ти отговоря.
— Извинявай… Моля те, продължи.
— Единственото, което иска моят свят, е да остане неутрален. Не желаем нито търговски, нито договорни отношения с нито един свят или раса — извънземният замълча за миг, като че ли превеждаше мислите си на земен език. — Ще се противопоставим на всеки опит да ни асимилирате… Хората винаги се стремят да превземат нови светове. Не е далеч времето, когато ще се устремят и към моя. Досега успяхме да запазим неутралитета си, като отбягвахме съюз с всяка една сила… Но ако хората, които управляват Демокрацията, се възползват от услугите на Гадателката, ще унищожат Конфедерацията и ще дойде ден, когато няма просто да ни помолят да се присъединим към тях, а ще ни го наложат.
— Тя е едно дете! — възрази Мишката. — Едва успява да избяга от преследвачите си. Как можете да допуснете, че ще е в състояние да промени резултата от битката между галактическите сили?
— Децата порастват.
Мишката се взря внимателно в Лъжекостенурката и напразно се опита да разгадае изражението на лицето му.
— Думите ти ми навяват мисълта, че не мислиш да й дадеш шанс да порасне — каза бавно тя. — Единственият начин тя никога да не попадне в ръцете на враговете ви е да я убиеш.