— Как се нарича вашия свят? — попита Мишката.
Лъжекостенурката изговори непроизносима чужда дума.
— На вашия език — продължи той — ще се преведе като Лятно злато. — После добави замислено: — Това е най-красивото място в цялата галактика.
— Щом е толкова красиво, какво правеше на твоя кораб на светлинни години от нея?
— Търсех Гадателката — отговори спокойно Лъжекостенурката.
— Как въобще разбра, че съществува Гадателка, която да търсиш? — поиска да узнае Мишката.
— До нас стигна слух, че човешко дете притежава силата да предвижда бъдещето и че заедно с придружителката си са на свобода на Вътрешната граница. По-нататъшните проучвания откриха, че се казва Пенелопа Бейли и че за последен път е забелязано в компанията на известен комарджия, познат под името Краля на залаганията… Знаехме, че правителства и могъщи хора ще търсят момичето за свои цели, така че решихме да я открием първи.
— Галактиката е доста голяма — отбеляза Мишката. — Как очакваше, че ще я намериш само с тази информация?
— Не очаквах.
— Не мисля, че разбирам.
— Очаквах тя да открие мен.
— Защо? — попита изненадана Мишката.
— Защото аз единствен от всички, които я търсят, не искам да й причиня нищо лошо.
— И очакваше да те открие само заради добрата ти воля и нищо друго? Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувала.
— Но въпреки това тя ме откри, нали? — отвърна меко извънземният.
Мишката не каза нито дума в отговор.
— Има ли деца на Лятно злато, с които да си играя? — обади се след няколко минути Пенелопа.
— Ще се уреди, Гадателко.
— Чудесно — възкликна ентусиазирано Пенелопа. — Най-после успях да си поиграя с няколко момичета на Калиопа и…
Внезапно тя застина и на лицето й се изписа страх.
— Какво има, Пенелопа?
— Той.
— Кой?
— Ледения. Вече ни преследва.
— Кой е Ледения? — попита Лъжекостенурката.
— Лош човек. Всички други искат да ме хванат, а той иска да ме убие.
— Няма да успее, Гадателко.
— Тогава защо ме плаши толкова? — сълзи се стичаха по бузите на момичето.
— Защото още си дете и не осъзнаваш какво точно значи да си Гадателката — отвърна Лъжекостенурката. — На Лятно злато ще те пазим, докато пораснеш голяма и силна, за да се изправиш срещу съдбата си, каквато и да е тя.
— Междувременно какви оръжия притежава този кораб? — попита Мишката.
— Никакви, това не е военен кораб.
— Колко далеч сме от Лятно злато?
Извънземният натисна един бутон и прочете символите, които се появиха веднага върху светещия екран на компютъра.
— Около два галактически стандартни дни.
— А ако не спираме за храна?
— Гадателката е още дете — отбеляза Лъжекостенурката. — Трябва да яде.
— Нямаш ли камера за дълбок сън? Не можеш ли да ни замразиш, докато стигнем до твоята планета?
— Това е малък частен кораб. Нямам никакви пособия за дълбоко замразяване.
— Много ли са близо? — обърна се Мишката към Пенелопа.
— Не знам — отговори момичето.
— Забрави за храната, не си струва риска. Само на няколко часа сме от Калиопа. Ако техният кораб е дори съвсем малко по-бърз, ще ни настигнат, ако спрем.
— Няма нужда ние да гадаем — отвърна невъзмутимо извънземният и се обърна към Пенелопа. — Безопасно ли ще е да спрем, Гадателко?
— Не.
— Можеш ли да оцелееш два дни без храна ?
— Да.
— Твоята раса пие ли вода? — попита Мишката.
— Да. Ще накарам корабната кухня да я промени според човешките вкусове.
Лъжекостенурката инструктира навигационния компютър да поддържа курса към Лятно злато, после отиде в претъпканата кухня да наблюдава филтрацията на микроелементите във водата.
— Той никога няма да спре — рече тъжно Пенелопа. — Защо просто не ме остави на мира, Мишке?
— Сигурна ли си, че те търси, за да те убие? Може би си мисли, че Лъжекостенурката те е откраднал, а той и Вечното хлапе искат да ни спасят.
— Не знам — отвърна момичето. — Той не знае.
— Не мислиш достатъчно ясно, Пенелопа. Или иска да те убие, или да те освободи. Не би ни преследвал, ако не знае какво иска да направи.
— Той все още не знае дали ще ме убие. Но мисли, че трябва да умра. — Тя се обърна към Мишката и проплака: — Защо? Какво съм му направила?
— Нищо — Мишката се намръщи и за пореден път се ядоса на себе си, че някога го е обичала. — Знаеш ли, може би е време да помислим какво да правим с него.