— Ти притежаваш невероятен дар, Гадателко — обади се Лъжекостенурката. — С времето ще се научиш да го цениш.
Пенелопа като че ли мислеше да поспори с извънземния, но после вдигна рамене и продължи да яде плодовата си салата. Няколко минути по-късно дебелият мъж стана и се запъти към тоалетната. Веднага щом изчезна от погледа им, Мишката, Пенелопа и Лъжекостенурката се изправиха и небрежно тръгнаха към кораба.
— Не е заключен — каза Пенелопа, като наближиха.
Люкът се отвори, когато тримата влязоха в обсега на корабните сензори, и те един по един се качиха вътре. Беше доста по-просторен от кораба на извънземния и бе предназначен за хора. Имаше пилотска кабина, разбира се, добре заредена кухня, две спални каюти и заключен склад.
— Контролните уреди са ми непознати — каза Лъжекостенурката, след като огледа инстументите. — И въпреки че говоря земен език, много трудно чета на него.
— Няма проблеми — обади се Мишката, мина покрай него и се настани на пилотското място. — Този компютър има модул Горшен/Бломбърг. Само му казваме какво искаме и той се грижи за всичко останало.
Тя се обърна към спътниците си.
— Сложете коланите.
Излетяха минута по-късно, а след десет минути компютърът съобщи, че е готов да излезе от орбита и да премине към светлинна скорост.
— Време да се вземе решение — рече Мишката. — Трябва да дам посока на навигационния компютър.
— Гадателко? — извънземният се обърна към Пенелопа и зачака нейното решение.
— Не знам името на онзи свят — отвърна момичето.
Мишката заповяда на компютъра да направи холографска карта на Вътрешната граница.
— Това е Лятно злато, това е Маккалистър, а ето това тук е Последен шанс — обясни тя.
Малкото момиче огледа картата и накрая протегна показалец към една далечна звезда, без други звезди наоколо.
— Тази.
Мишката инструктира навигационния компютър да определи курс към посочената звезда, после поиска сведения за света, към който се отправяха.
— Къде отиваме? — попита Лъжекостенурката.
— Звездата се нарича Боуман 26 — отговори Мишката.
— Странно име.
Мишката погледна сведенията върху екрана.
— Това е двайсет и шестата звезда, нанесена на картата от пионера Милтън Боуман преди повече от 3200 години. Третата от петте й планети е колонизирана през 288 година от галактическата ера и първоначално се казвала Ван дер Гелт III — на името на човека, който финансирал колонизацията.
— Първоначално? — повтори извънземният. — Значи името й е променено оттогава.
Тя кимна.
— Цялата колония е била избита от някакъв луд на име Конрад Бланд през 341 година от галактическата ера и оттогава се казва Убийствен рай.
— Има ли жители сега?
— Нека видим — Мишката отново погледна сведенията. — Да. Била е изоставена за повече от три хилядолетия, но сега там има около двеста фермери и малка религиозна групичка, която се опитва да създаде своя Утопия въз основа на земеделските общности от дните, когато сме били още закотвени на Земята. Предполагам, че самата планета е много живописна, а повечето жилища са направени по подобие на викторианските фермерски къщи от старата Земя. В сведенията не се споменава нищо за Търговски град, но смятам, че трябва да има поне един. Убийствен рай е толкова далеч от обичайните маршрути, че картографските сведения сигурно изостават с няколко години.
Лъжекостенурката нямаше повече въпроси и Мишката заповяда на холографската карта да изчезне. После излезе от пилотската кабина и се отправи към склада.
— Нека да видим точно каква контрабанда имаме тук — обясни тя.
Извънземният не показа никакъв интерес, но Пенелопа с детско любопитство се присъедини към нея пред вратата на склада.
Мишката заповяда на компютъра да отвори вратата, но той отговори, че не може да го направи без съответния код.
— По дяволите — измърмори тя. — Ще трябва да го направим по трудния начин.
Огледа се наоколо за комплект инструменти, намери един и прекара следващите два часа в човъркане на ключалката, като през цялото време й се искаше Мерлин, за когото нито една ключалка не бе проблем, да не бе на страната на враговете им.
Накрая, когато бе почти готова да признае поражението си, чу слаб пиукащ звук и вратата се отвори. Тя влезе в ниското помещение.
— Я виж ти! — възкликна миг по-късно. — Четири торби със семена на алфанела.
— Какви са тези семена? — попита Пенелопа.
— Те са халюциногенен наркотик. Забранени са навсякъде в Демокрацията и на повечето светове на Вътрешната граница.