— Гръм да ме убие! Знаеш ли колко отдавна не съм виждала такава врата?
Тя влезе в банята, намръщи се, когато откри, че няма сух душ, приближи се до ваната и заповяда:
— Гореща вода!
Изчака за миг, поклати невярващо глава и завъртя кранчето.
— Как живеят така тия хора? — измърмори тя.
Изкъпа се, изсуши се, облече се и се върна при Пенелопа в спалнята.
— Не мисля, че на Мариан ще й се отрази добре, ако я измия с вода — отбеляза момичето, кръстосало крака върху леглото и загледано в куклата. — Надявах се, че в банята ще има сух душ.
Мишката седна на своето легло.
— Трябва да се тревожим за по-важни неща.
— Знам — отговори сериозно Пенелопа.
— Кога ще започнат да идват?
— Скоро.
— Днес?
— Така мисля.
— Колко са?
— Днес ли? Само един кораб.
— Можеш ли да кажеш кой е на борда му?
— Не още.
— Може би Карлос и Вечното хлапе?
Пенелопа се намръщи.
— Надявам се да не са те.
— Ако все още се страхуваш от него, защо седим тук и го чакаме? — попита озадачено Мишката.
— Казах ти: не можем да бягаме повече.
— Но защо тук? Защо не спряхме да бягаме на Калиопа или на Маккалистър?
Пенелопа сви рамене.
— Просто чувствам, че трябва да спрем точно тук.
— Добре — въздъхна Мишката, — предполагам, че има някакъв смисъл в края на краищата. Повечето от корабите, които ни преследваха, изостанаха, след като напуснахме Маккалистър… Чудя се какво ще стане, ако точно сега се върнем на кораба и отново излетим. Колко от тях ще ни загубят?
— Ще ни настигнат, преди да се доберем до следващия свят, и ще ни убият.
— Не, няма — ти си прекалено ценна, за да те убият!
— Няма да стане умишлено — обясни малкото момиче. — Ще се опитат да деактивират кораба, но той не е достатъчно устойчив. Щом го улучат, ще убият и трима ни.
— Затова ли вече не бягаме?
Пенелопа кимна.
— По дяволите! А аз се надявах, че най-после си открила начин да ги спреш да ни преследват. Не допуснах, че е просто защото ще умрем, ако продължим да бягаме.
Момичето въздъхна дълбоко.
— Каквото и да се случи тук, поне ще сложи край на всичко. Толкова съм уморена.
— Знам — съчувствено се обади Мишката.
Помълчаха за малко. Пенелопа продължи да бърше праха от куклата си. Накрая се обърна към Мишката:
— Може ли да хапнем вече?
— Разбира се. Но не знам дали в ресторанта ще има подходяща храна за Лъжекостенурката.
— Ще го обидим, ако не го поканим.
— Ако може да се обижда — усъмни се Мишката, като си спомни малката сцена на рецепцията.
— Всеки има чувства, Мишке — рече Пенелопа.
Жената въздъхна и разроши русата коса на момичето.
— Знам, просто и аз съм изморена.
Излязоха от стаята и почукаха на вратата на извънземния. Той излезе почти веднага.
— Пристигнаха ли?
— Гладни сме — каза Пенелопа. — Ще отидем в ресторанта отсреща. Ще дойдеш ли с нас?
— Както искаш, Гадателко.
— Мисля, че трябва да останем заедно.
Слязоха по стълбите, минаха покрай рецепцията, която сега бе празна. Мишката отвори вратата и почти настъпи малко двуутробно животно, което не само приличаше на котка, но и се припичаше на слънце като нея. После тръгна към ресторанта, следвана плътно от момичето и извънземния.
— Мишке? — извика Пенелопа по средата на пътя.
— Какво има?
— Колкото и да ни поискат за храната, плати я.
— Но Костенурката дори не може да яде човешка храна — тя се обърна към извънземния. — Можеш ли?
— Не.
— Тогава защо да им позволя да ни ограбят? — продължи Мишката. — Ако имат нещо против присъствието му, може да изчака отвън.
— Плати им — настоя Пенелопа. — Не е учтиво да го караме да чака отвън.
— С това темпо парите ни ще свършат до утре вечер — възрази Мишката. — Сигурна съм, че Лъжекостенурката ще ни разбере.
— Няма да имаме нужда от парите утре вечер.
— Защо?
— Защото каквото и да се случи, дотогава ще е свършило.
— Нека да бъдем оптимисти и да приемем, че ще оживеем. А в този случай ще имаме нужда от пари.
— Ако стане така, ще ги вземеш от телата на онези, които няма да оживеят — отговори Пенелопа и прекрати дискусията.
После изкачи стъпалата до широката веранда на ресторанта и се загледа в дървената люлка.
— Много е хубава — рече детето. — Може ли да поседя тук, когато привършим с яденето?
— Не виждам защо не — отвърна Мишката, все още под впечатление думите на момичето относно бъдещите събития.
Влязоха в ресторанта, който имаше осем маси, всичките празни, с евтини и избелели покривки. Пълничка жена на средна възраст излезе от съседната стая и се приближи до тях.
— С какво мога да ви услужа? — проговори студено тя и изгледа извънземния с явно презрение.