— Ти зададе неправилен въпрос.
— И какво трябваше да попитам според теб?
Ледения погледна към Пенелопа.
— Попитай я дали Вечното хлапе щеше да живее, ако тя се бе намесила.
— Махни се оттук и ме остави на мира! — истерично извика Пенелопа.
— Моля те, Карлос — намеси се Мишката.
Ледения кимна.
— Имам да погребвам едно тяло — преди да излезе, той се обърна за секунда. — Освен това вече знам отговора.
Мишката остана отново насаме с Пенелопа.
— Е? — попита тя.
Малкото момиче, все още напрегнато, продължи да се взира в мястото, където стоеше Ледения, преди да излезе.
— Пенелопа, това вярно ли е? Можеше ли да го спасиш?
— Той искаше да умре.
— Беше готов да умре — поправи я Мишката. — Това са различни неща.
— Едно и също е.
— Не. Ако искаше да умре, нямаше да вади оръжията си срещу първите седем ловци на глави. Щеше просто да стои пред тях и да им позволи до го застрелят.
Пенелопа постепенно се успокои, но не отговори.
— Можеше ли да го спасиш? — попита отново Мишката.
— Може би — отвърна неохотно малкото момиче.
— Това не е отговор. Можеше ли да го спасиш — да или не?
— Да.
— Как?
— Като счупя прозореца точно когато Вечното хлапе се опитваше да извади оръжието си. Джими Острието щеше да се стресне и да се забави само за миг, но достатъчно дълго, за да може Вечното хлапе да го убие.
— Тогава защо не го направи?
— Не му пукаше дали ще оживее или не.
— Но на нас ни пукаше — настоя Мишката. — Първо, защото ни беше приятел и, второ, защото се нуждаем от него срещу останалите двама, които още не са пристигнали.
— Те вероятно ще го убият.
— Вероятно?
— Зависи къде щяха да стоят.
— Можеше да му кажеш къде да застане.
— Какво значение има? — попита Пенелопа. — Той не бе важен, ти си тази, която обичам. — Тя бурно прегърна Мишката и зарови лице в гърдите й. — Ти и Мариан, може би и Лъжекостенурката. Той не бе важен — тя започна да плаче. — Кажи, че не ми се сърдиш, Мишке.
Жената разсеяно погали русата главица и погледна през прозореца към труповете на улицата.
— Не ти се сърдя, Пенелопа — каза накрая тя с измъчен глас.
— И все още ме обичаш?
— Винаги ще те обичам.
— И все още сме партньори и винаги ще бъдем заедно?
Мишката въздъхна дълбоко и продължи да гали русата главица.
— Не ми отговори — обади се малкото момиче.
Мишката я прегърна силно, но не каза нищо, а по лицето й се четеше болка.
32
Спусна се нощ.
Ледения дръпна един люлеещ се стол пред входа, така че да може да види последните два кораба на фона на тъмното небе. Пенелопа спеше в салона, а Лъжекостенурката стоеше до нея, за да я пази.
Мишката, която се разхождаше неспокойно из целия пансион, най-накрая се присъедини към Ледения.
— Мислех си за това, което каза — започна тя меко.
— И?
— Тя е бягала през целия си живот. Никога не се е задържала на едно място достатъчно дълго, за да може някой да я научи кое е добро и кое лошо.
— Знам.
— Тя не е зла — добави бързо Мишката. — По принцип не иска да нарани никого. Но не знае как да действа. — Замълча за миг. — Мислела е, че върши услуга на Вечното хлапе, като го оставя да умре.
— Сигурен съм — съгласи се Ледения. — Но крайният резултат е, че той е мъртъв.
— Нужни са й напътствия, това е всичко.
— И ти ще й ги дадеш, така ли?
— Ще се опитам.
— И какво ще стане, ако тя не се съгласи с това, на което я учиш?
— Трябва само да съм търпелива и да обяснявам, докато разбере — отговори Мишката.
— Децата не се отличават с търпение — изтъкна той. — Повечето от тях просто плачат, малка част чупят разни неща. А това може да разруши цели светове.
— Не мога да я убия, Карлос. Тя ме обича.
Ледения втренчи поглед в тъмнината, мина доста време, преди да проговори отново.
— Тогава по-добре никога не я напускай, дори и за миг. И никога под никакъв предлог не й давай повод да се съмнява в твоята обич. Или във факта, че е най-важното нещо в твоя живот. — Той отново млъкна. — Единственото важно нещо в твоя живот.
— Тя никога няма да ме нарани, Карлос.
— Тя е просто дете и й липсва възпитание да се справя с живота. Ще има своите съмнения и страхове, ще е ревнива като всяко друго дете — само че тя няма да осъзнава чувствата си. — Той се обърна към Мишката. — Другите деца всекидневно желаят ужасни съдби за своите родители или братя и сестри. Това е нормална част от растежа им. Разликата е там, че каквото си пожелае тя, се сбъдва.
Мишката не отговори.
— И ще трябва много да внимаваш с Лъжекостенурката — продължи Ледения.