— Защо? Той я боготвори.
— Наричаш това същество „той“ и си му дала име — „Лъжекостенурка“. Забравила си, че е извънземно със своите извънземни усещания и мотиви. Неговото поведение е любезно, почти сервилно, но е убило Главореза Янки съвсем хладнокръвно. А и без никакви колебания застреля Джими Острието.
— Просто я защитаваше.
— Знам… но то също ще оказва своето влияние върху Пенелопа, а откъде си сигурна, че не убива по някой човек всеки ден преди закуска?
— На мен ми изглежда много внимателен и загрижен — отвърна Мишката.
— Виждала си го само в присъствието на малкото момиче, което боготвори. Не знаеш нищо за вярванията и етиката му, освен че убива хора по причини, които смята за убедителни.
— Какво искаш да направя? — попита остро Мишката. — Да ги убия и двамата?
— Убий малкото момиче, а извънземният не е от значение. Но ако я оставиш да живее, отърви се от него и колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.
Тя го изгледа, без да мигне.
— Труден човек си ти, Карлос.
Той тъкмо щеше да отговори, когато небето се освети от светлините на идващ кораб.
— Колко далеч е според тебе? — попита Ледения, когато накрая корабът изчезна от погледа им, вероятно за да се приземи на повърхността на планетата.
— На около седем или осем километра, точно като останалите.
— Който и да лети в него, явно е засякъл другите със сензорите и е решил, че това е космодрумът… Е, имаме време до разсъмване.
— Защо няма да дойде веднага? — попита Мишката.
— Защото не знае дали не сме минирали пътя или не сме заложили капани навсякъде — отвърна Ледения. — Не, той ще изчака, докато може да вижда къде отива.
После отново погледна към небето.
— Освен това неговият партньор още не е дошъл.
— Откъде знаеш кой е и че има и партньор? — изненада се Мишката.
— Защото видях убитите от Вечното хлапе, Оли Трите юмрука не бе сред тях — обясни Ледения. — Оли е прекалено добър, за да изгуби следата ни, а има договорни отношения с Гробаря Смит. — Той се усмихна мрачно. — Именно тези двамата очакваме.
— Може би трябва наистина да минираме пътя — предложи Мишката. — Имаме достатъчно време — още четири-пет часа остават до зазоряване.
— Не разполагаме с необходимото. Освен това няма никакво значение.
— Защо?
— Защото тези двамата са най-добрите в бизнеса. Те няма да допуснат глупавата си грешка втори път.
— Втори път? Каква е грешката им?
— Същата като твоята — той се отпусна назад в люлеещия се стол и зачака корабът на Гробаря Смит да се спусне през атмосферата на планетата. — Мислеха Пенелопа Бейли за малко безпомощно момиче.
33
На Убийствен рай зората се пропука внезапно. Един миг преди това бе тъмно, а в следващия — вече не. След още един миг десетки хищни птици се спуснаха и започнаха своя пир върху мъртвите тела, пръснати по улицата.
— Идват — обяви Пенелопа вътре в пансиона.
— Ще кажа на Карлос — чу се и гласът на Мишката.
— Няма нужда — обади се Ледения от своя люлеещ се стол на прага. — Буден съм.
Мишката се появи на вратата и погледна към дългия прашен път.
— Не мога да ги видя все още.
— Вероятно са на около три километра от нас.
— Какво мислиш да правиш? — попита Мишката.
— Ще импровизирам.
— Искаш да кажеш, че просто ще си седиш тук?
— Точно така.
— Това е глупаво, Карлос. Все още имаме време да заемем отбранителни позиции. Ти можеш да се качиш на покрива, Костенурката да се скрие зад ресторанта, а аз…
— Прекалено стар съм да се катеря по покривите — прекъсна я Ледения.
— Не можеш да не правиш нищо!
— Защо? — отвърна спокойно Ледения. — Обикновено това е най-доброто.
— Какво ти става, Карлос? — запита Мишката. Внезапно впери напрегнат поглед в него. — Ще се присъединиш към тях ли?
— Съмнявам се, че ще ме приемат.
— Тогава какво смяташ да правиш? — настоя тя.
— Не знам.
— Имаш около десет минути да предложиш някаква идея.
— Нямам никаква.
Тя се намръщи.
— Какви ги дрънкаш, Карлос?
Той се обърна към нея.
— Ако аз не знам какво ще направя, тогава и тя не го знае.
— Не става по този начин, Карлос. Тя вижда много варианти на бъдещето и се опитва да манипулира нещата така, че да се сбъдне този, който тя иска.
— Като не знае какво смятам да предприема, на нея ще й е по-трудно да манипулира нещата — отговори Ледения. — Може би тя ще иска да кихна, когато посягам към оръжието си, а може би не — но ако дори аз не знам какво или как ще го направя, това ще я затрудни при подреждането на събитията.