Подарък за рождения ден на Люсил! Той изпъшка горчиво. Тя щеше да се върне довечера, милата душица, усмихната и щастлива, чудейки се какво щеше да й подари утре Арчи. А когато утрешният ден настъпеше, всичко, което той щеше да бъде в състояние да й поднесе, щеше да бъде една мила усмивка. Хубаво се беше подредил! Скапан, дяволски късмет!
Арчи имаше чувството, че Природата, противно на обичайното й безразличие към човешките страдания, скърбеше заедно с него. Небето беше покрито с облаци черни като неговото настроение, а слънцето сякаш беше угаснало завинаги. В този момент нещо капна на лицето му.
Арчи беше толкова зает да оплаква лошия си късмет, че първата му мисъл когато, след няколкото случайни капки, които облаците сякаш бяха изпратили като пробни образци от небето, като от душ внезапно шурна проливен дъжд, беше, че това е още едно страдание по пътя към Голгота. Като допълнение към останалите му неприятности щеше да се намокри до кости или да виси скрит в някой вход. Арчи отправи няколко цветисти фрази към подгизналия небосклон и побърза да се подслони някъде.
Дъждът сериозно се захвана за работа. Светът се изпълни с оглушителен, плющящ шум, който съпровожда по-стихийните летни бури. От сивото небе трещяха гръмотевици и се сипеха светкавици. Дъждовните капки подскачаха и се разсипваха по паважа като приказни фонтани. Арчи мрачно ги наблюдаваше от убежището си във входа на един магазин.
И тогава съвсем неочаквано, като миньорска лампа в тъмен забой, умът му беше озарен от една мисъл.
— Господи! Ако продължава да вали така, днес няма да има мач!
Той извади часовника си с треперещи пръсти. Стрелките показваха, че до три часа остават пет минути. Арчи с облекчение си представи измокрената и разочарована тълпа, която презаверява билетите си на стадиона „Поло Граундс“.
— Давайте, момчета! — извика насърчително той, като вдигна очи към оловносивите облаци. — По-силно, по-силно! Не се скъпете! Не се стискайте!
Малко преди пет часа един млад мъж влетя в бижутерския магазин близо до хотел „Космополис“ — млад мъж, който въпреки факта, че сакото му беше скъсано около яката и че от всеки квадратен сантиметър на подгизналите му дрехи капеше вода, изглеждаше в повишено настроение. Едва когато заговори, бижутерът позна в човешкия сюнгер безупречно облечения младеж, който същата сутрин се беше отбил да поръча гривна.
— Слушай, старче — задъхано викна младият мъж, — спомняш ли си онази лъскава дреболия, която ми показа преди обяд?
— Гривната ли, сър?
— Както отбеляза с мъжествена откровеност, която ти прави чест, скъпи мой стар бижутере, гривната Е, имаш ли нещо против да я извадиш, да ми я покажеш и да ми я подадеш? Да я демонстрираш! Дай я насам в цялото й великолепие!
— Но вие пожелахте да я отделя и утре да я изпратя в „Космополис“.
Младият мъж потупа сърдечно бижутера по внушителния гръден кош.
— Това, което съм пожелал и това, което желая сега, са две дяволски различни и съвсем отделни неща, приятелю от колежанските ми дни! Не отлагай днешната работа за утре и прочие! Няма да рискувам повече. В никакъв случай! Другите могат, но не и Арчибалд. Ето жълтиците, вади гривната Благодаря!
Бижутерът преброи банкнотите със същото задоволство, което Арчи бе наблюдавал по-рано през деня у собственика на магазинчето за употребявани дрехи. Този процес повдигна настроението му.
— Отвратителен дъждовен ден, сър — подхвана той.
Арчи поклати глава.
— Стари приятелю — не се съгласи той, — грешиш. Напротив, нищо подобно, драги мой търговецо на скъпоценни камъни. Ти току-що посочи единствената страна на този проклет следобед, която наистина заслужава чест и почитания. Рядко през живота си съм преживявал ден, толкова отвратителен във всяко едно отношение и форма, и ако нещо го спаси, това беше добрият стар дъжд! Чао, друже.
— Довиждане, сър — каза бижутерът.
16
Арчи приема пост
Люсил завъртя бавно китката си, за да разгледа по-добре новата гривна.
— Ти наистина си ангел, ангелче! — изписука нежно тя.
— Харесва ли ти? — доволно попита Арчи.
— Дали ми харесва? Тя е направо страхотна. Сигурно струва цяло състояние.
— Е, няма смисъл да говорим за това — скромно каза Арчи. — Просто няколко спечелени с пот на челото жълтици. Няколко дублона, нали разбираш, от стария дъбов скрин.