— Татко!
— Искам да кажа, и така не е зле, но са някак монотонни. Освен това, единият от вас трябва да задава въпроси, а другият да отговаря. Бил трябва да казва: „Коя беше онази дама, с която те видях на улицата?“, така че ти да можеш да му отговориш: „Това не беше дама. Това беше съпругата ми.“ Аз знам! Изгледала съм толкова водевили.
Бил развали естествената и непринудена стойка, издиша въздуха, който издуваше гърдите му, разкрачи се и престана да „гълта“ корема си.
— По-добре да опитам някой друг път, когато сме сами — студено заяви той. — Не мога да се представя както трябва.
— Защо искаш да се представиш както трябва? — попита.
Люсил.
— Добре-е-е! — приветливо изрече Арчи, а отблъскващото изражение се смъкна като развързан плащ от лицето му. — Репетицията се отлага. Тъкмо препитвах стария Бил — обясни той — с цел да го вкарам във форма за срещата с добрия стар отец.
— О! — Люсил произнесе това с глас на човек, който е дочакал изгрева на Пътеводната звезда — Значи, когато Бил пристъпи в стаята като котка върху горещи тухли и застана като препариран, той е представлявал Личността, която побеждава!
— Точно така.
— Е, не можете да ме вините, че не разбрах, нали?
Арчи я потупа бащински по главата.
— Спести си хапливите забележки — каза той. — Бил ще бъде в отлична форма за премиерата. Ако не беше влязла и не беше го смутила, той щеше да се представи чудесно — с авторитетен тон, динамичен изказ и прочие неща от този род. Казвам ти, светлина на душата ми, старият Бил няма грешка. Той е хванал Личността, която Побеждава на тясно, и е готов когато си иска да се пресегне и да я сграбчи. Като негов наставник и учител, мисля, че той ще завърти баща ви около малкия си пръст. Абсолютно! Не бих се изненадал, ако в края на петата минута добрият старец започне да скача през обръчи и да чака захар на бучки за награда, изправен на задните си крака.
— Но аз бих се изненадата.
— А това е, защото не си виждала стария Бил в действие. Ти започна да го критикуваш, преди той да успее да се развихри.
— Изобщо не става дума за това. Причината, поради която мисля, че Бил, колкото и побеждаваща да е неговата личност, няма да успее да убеди татко да му позволи да се ожени за момиче от хора, е нещо, което се е случило снощи.
— Снощи?
— Да по-скоро тази сутрин в три часа. Има го на първата страница на ранните издания на вечерните вестници. Донесох ви един да видите, само че вие бяхте толкова заети. Погледни! Ето го!
Арчи грабна вестника.
— О, Господ да ни е на помощ! — извика той и политна назад.
— За какво става дума? — раздразнено попита Бил. — Престани да стоиш и да се пулиш така. За какво, по дяволите, става дума?
— Чуй това, старче!
„Открит е най-вероятният претендент за шампионската титла на Джак Демпси; а в епоха, когато жените непрекъснато нахлуват във все повече мъжки професии, за нашите читатели няма да бъде изненада, че той принадлежи към пола, който е много по-смъртоносен от мъжкия. Нейното име е госпожица Полин Престън и в умението й да нанася силни удари се закле — и многократно прокле — господин Тимоти О’Нийл, известен на познатите си като «Палачинката», който изпълнява трудната длъжност детектив на хотел «Космополис».
В три часа тази сутрин господин О’Нийл бил уведомен от дежурния през нощта администратор, че гостите на хотела, настанени в съседство със стая 618, непрекъснато се обаждат по телефона и се оплакват от безредие, шум и силна врява, разнасящи се от споменатата стая. Ето защо господин О’Нийл се запътил натам с уста, пълна със сандвич със сирене (защото в този момент той бил зает с ранна закуска или късна вечеря) и сърце, изпълнено с отдаденост на задълженията му. Там той заварил госпожица Полин Престън и госпожица Боби Сейнт Клер от състава на хора на «фриволитките» да забавляват няколко техни приятели от другия пол. Всички си прекарвали чудесно и когато господин О’Нийл влязъл, компанията тъкмо изпълнявала гръмогласно прочувствената балада «Има място за мен в Рая, защото моето момченце е там».
Способният и енергичен служител веднага заявил, че за тях има място на улицата, където ги очаква полицейската камионетка. И, бидейки човек на действието, понечил да сграбчи няколко от гостите, готвейки се лично да ги изведе в студената нощ. Именно в този момент на преден план излязла госпожица Престън. Господин О’Нийл твърди, че тя го ударила с тухла, с железен калъф или с административната сграда на компанията «Сингер». С каквото и да е било, нейните усилия са били напълно достатъчни да го принудят да се оттегли и да потърси подкрепления, които, щом пристигнали, арестували цялата компания без разлика на възраст и пол.