Господин Блейк потъна в скръбно мълчание.
— Но какво е прихванал? Защо да не може да спечели? Да не би да е получило стомашно разстройство?
— Стомашно разстройство? — Смехът на господин Блей отново прозвуча пресилено и безрадостно. — Това момче не би могло да получи стомашно разстройство дори да го хранехте с ножчета за бръснене. Религия — това е прихванал!
— Религия?
— Ами може и така да се каже. Изглежда снощи, вместо да иде да се поразсее и да гледа някой филм, както му бях казал, той се набухал да слуша някаква лекция на Осмо Авеню. Каза, че видял да пише за нея във вестниците, ставало дума за Рационално хранене и това го заинтересувало. Помислил си, че може да научи нещо полезно. Не знаел какво значи рационално хранене, но му се сторило, че сигурно има нещо общо с храна и не искал да го пропусне. Дойде тук преди малко — мрачно каза господин Блейк — и не приличаше на себе си! Беше уплашен до смърт! Каза, че било истинско чудо, дето все още му е останал стомах по начина, по който набивал досега! Някаква жена им разправяла страховити неща за кръвното налягане и какво ли още не, дето той изобщо не знаел, че има. Показала им картинки, цветни картинки за това какво става вътре в стомаха на хората, които се хранят неправилно и не дъвчат храната — приличало на истинска касапница! Каза, че не щял да чуе за ядене на палачинки, било все едно някой да му предлага да се самоубие. Опитах се да го разубедя, господин Мофам, със сълзи на очи го молих. Попитах го нима смята да се откаже от славата и богатството заради някаква жена, дето не знае какво приказва и му показва лъжливи картинки. Но не можах да изляза на глава с него. Изостави ме и хукна навън да си купува ядки. — Господин Блейк простена. — Двеста долара че и отгоре ми отидоха на вятъра, да не говорим за петдесетте долара, които щеше да спечели и от които щях да взема половината!
Арчи взе тютюна и пое замислен към хотела. Той харесваше Джно. Блейк и съжаляваше за неприятностите, които го бяха сполетели. Странно, мислеше си той, как нещата сякаш бяха свързани помежду си. Жената, която беше изнесла съдбоносната лекция за вредата от неправилното хранене, не би могла да бъде друга, освен майката на неговия млад гост от предишната вечер. Неприятна жена! Не й стига, че кара собственото си семейство да гладува…
Арчи изведнъж спря на място. Един пешеходец, който вървеше след него, се залепи за гърба му, но Арчи не му обърна внимание. Той беше споходен от една от онези внезапни, блестящи идеи, които помагат на човек, който не отделя за мислене кой знае колко време, да постигне средната си норма за деня. Арчи постоя така за момент, почти зашеметен от ослепителния блясък на хрумването си, а после продължи бързо напред. Наполеон, разсъждаваше той, сигурно се е чувствал по този превъзходен начин, когато е измислял някоя хитрост, за да разгроми противника.
Изглежда Съдбата беше съгласувала своите планове с неговите, защото първото човешко същество, което зърна, щом влезе във фоайето на „Космополис“, беше подрастващата смяна на Макол. Младежът стоеше пред магазинчето за вестници и се опитваше да прочете безплатно колкото се може повече от сутрешния вестник под бдителния взор на продавачката. И двамата спазваха неписаните правила, които важаха в такива случаи — а именно, че човек можеше да чете колкото си иска без да бъде прекъснат, ако не пипа вестника. Ако пипнеше вестника, губеше играта и трябваше да го купи.
— Виж ти, виж ти, виж ти! — каза Арчи. — Ето те и теб, а! — Той дружелюбно смушка длъгнестия си приятел в ребрата. — Точно ти си човекът, когото търсех. Имаш ли някаква работа?
Момчето отговори, че няма никакви ангажименти.
— Е, в такъв случай искам да дойдеш с мен при един момък, когото познавам, на Шесто Авеню. Това е само на няколко пресечки оттук. Мисля, че мога да ти помогна. Ще те открехна за една страхотна работа, ако разбираш какво имам пред вид. Тръгвай, друже. Нямаш нужда от шапка.
Завариха господин Блейк все така мълчаливо оплаквайки своите спечелени с пот доларчета, които утре щяха да напуснат скоропостижно портфейла му.
— Горе главата, старче! — викна окуражително Арчи. — Спасителният отряд пристигна. — Той насочи вниманието на своя придружител към плаката. — Хвърли едно око на това. Какво ще кажеш?
Системно гладуващият младеж огледа внимателно плаката. В отегчените му очи се появи блясък.
— Е? — поиска да узнае мнението му Арчи.
— Върви им на някои хора! — развълнувано произнесе младата анаконда.
— Искаш ли да участваш в състезанието, а?
Момчето се усмихна тъжно.
— Дали искам! Дали искам! Слушай!…
— Знам — прекъсна го Арчи. — Да те събудя през нощта и да те питам! Знаех си, че мога да разчитам на теб, старче. — Той се обърна към господин Блейк. — Ето човека, който ти трябва. Борави с вилицата и лъжицата еднакво добре и с двете ръце, а възможностите му в поглъщането на хранителни запаси са неограничени. Няма друг като него на изток от Скалистите Планини! Той ще се пребори за твоята кауза.