— Само повърхностна рана, госпожице, няма с какво да им помогнете в момента, и двамата са упоени. Защо водите моряците, Марлоу?
— Адмиралът смята, че е по-добре да имате малко допълнителна охрана — в случай на евакуация.
Бабкот подсвирна.
— Сериозна ли е работата?
— Точно сега се провежда съвещание. Адмиралът, генералът, сър Уилям заедно с френски, руски и американски представители и… и търговското братство — добави Марлоу сухо. — Предполагам, че е доста разгорещено. — Той се обърна към сержанта от Кралската флота: — Охранявайте легацията, сержант Кръмп, по-късно ще инспектирам постовете — и добави към пехотинския сержант: — Моля, окажете на сержант Кръмп помощта, от която се нуждае, разквартирувайте хората му и т.н. Вашето име, моля?
— Тауъри, господине.
— Благодаря ви, сержант Тауъри.
Бабкот каза:
— Може би и двамата ще ме последвате? Чаша чай?
— Благодаря ви, не — отвърна тя, като се опитваше да бъде учтива, но нетърпението я глождеше, а и не харесваше начина, по който англичаните запарваха чая и го предлагаха с повод и без повод. — Искам да видя г-н Струан и г-н Тайърър.
— Разбира се, веднага. — Лекарят, вече преценил, че тя е на път да се разплаче всеки момент, реши, че наистина ще й е нужна чаша чай, може би с капка бренди в него, за приспивателно, преди да си легне. — Боя се, че младият Филип, горкото момче, беше изпаднал в шок — трябва да е било ужасно и за вас.
— Той добре ли е?
— Да, всичко е наред — повтори Бабкот търпеливо. — Елате, вижте сама. — Поведе я през двора, ала ги спря чаткане на копита и дрънчене на оглавници. За тяхна изненада видяха, че пристига драгунски патрул.
— Боже мой, това е Палидар — възкликна Марлоу.
— Той пък какво прави тук?
Насреща им офицерът драгун отдаде чест на моряците и гренадирите и слезе от коня.
— Продължавайте — рече Палидар, без да забелязва Марлоу, Бабкот и Анжелик. — Шибаните негодници, японците, опитаха да ни спрат на пътя, за Бога! За нещастие копелетата си промениха проклетите намерения, инак вече да са изпукали на майната си… — Той видя Анжелик и млъкна ужасен. — Боже Господи! Ох, искам да кажа, че аз… че много, ужасно съжалявам, госпожице, аз, ами, аз не разбрах, че има дами… О, здравейте, Джон, докторе.
Марлоу отговори:
— Здравей, Сетри. Г-це Анжелик, разрешете да ви представя чистосърдечния капитан Сетри Палидар от Осми драгунски на Нейно величество. Г-ца Анжелик Ришо.
Тя кимна едва забележимо, а капитанът се поклони някак скован:
— Аз, ъъъ, много, ужасно съжалявам, госпожице. Докторе, изпратен съм да охранявам легацията в случай на евакуация.
— Адмиралът вече изпрати нас тук за тази цел — намеси се оживено Марлоу, — мен и моряците.
— Можете да ги разпуснете, ние вече сме тук.
— Вървете… Предлагам ви да попитате за нови заповеди. Утре. Междувременно аз съм старши офицер и поемам командването. Старши по служба. Докторе, може би ще заведете дамата да види г-н Струан.
Бабкот загрижено наблюдаваше двамата млади наежени един срещу друг мъже, тъй като харесваше и двамата. Приятелски настроени на пръв поглед, смъртни врагове в душата си. „Тези две бичета ще се сритат един другиго някой ден. Господ да им е на помощ, ако стане заради жена.“
— Ще ви видя и двамата по-късно. — Бабкот хвана французойката под ръка и я поведе.
Офицерите ги изпратиха с поглед. Тогава брадичката на Палидар щръкна.
— Това да не е корабна палуба — изсъска той, — това е работа на армията, за Бога.
— Глупости.
— Да не си си загубил ума заедно с обноските? Защо, по дяволите, доведе жена тук, след като само Господ знае какво има да става?
— Защото важният г-н Струан поиска да я види, от медицинска гледна точка било по-добре за него, тя убеди адмирала да й позволи да дойде тази вечер, въпреки моето мнение; заповядано ми бе да я придружа дотук и да я върна благополучно. Сержант Тауъри!
— Слушам, господине!
— Аз поемам командването до второ нареждане — разквартирувайте драгуните и ги настанете удобно. Има ли конюшни за конете им? Имате ли достатъчно порциони?
— Да, господине. Имаме предостатъчно място, но храната ни е малко.
— Била ли е достатъчно някога в тия проклети краища? — Марлоу му махна да се приближи. — Разгласете нареждането ми — продължи той заплашително, — никакви сбивания, а ако станат, по сто камшика на всеки забъркал се негодник — който и да е!
Барът на клуба в Йокохама, най-голямото помещение в колонията и поради тази причина предпочитано място за срещи, беше шумно и натъпкано с цялото приемливо тукашно население — липсваха само твърде пияните, които не се държаха на краката си, и най-болните — всички крещяха на различни езици, мнозина — въоръжени, мнозина размахваха пестници и ругаеха малката група от добре облечени мъже, седнала край една повдигната маса в най-далечния ъгъл, като повечето от тях също им отговаряха с крясъци, а адмиралът и генералът, намиращи се в съседство, бяха направо в прединсултно състояние.