— Имали някой да добави нещо… за това въстание?
Норбърт Грейфорт, управител на „Брок и синове“, главният конкурент на Струан, станал:
— Ние също чухме слухове за това въстание. Но си помислих, че бунтът има нещо общо с техния главен свещеник, този „микадо“, за когото се предполага, че живее в Киото, град, близо до Осака. И аз ще направя проучвания. Междувременно за довечера, присъединявам гласа си към Макфей, колкото по-скоро напердашим тези негодници, толкова по-скоро ще имаме покой. — Той беше по-висок от Макфей и очевидно го ненавиждаше.
Когато одобрителните възгласи утихнаха, сър Уилям като съдия, произнасящ присъда, заяви:
— Ето какво ще стане. Първо, няма да има никакво нападение тази вечер и…
— Оставка, ние ще го направим сами, за Бога, хайде да вървим за негодниците…
— Не можем, трябват войски…
— Тихо, слушайте, за Бога! — изкрещя сър Уилям. — Ако някой е дотам глупав, че да тръгне срещу Ходогая тази вечер, ще трябва да отговаря пред нашите закони, както и пред японските. Забранено е Утре аз официално ще изискам — ще изискам — Бакуфу и шогунът веднага да изкажат официално извиненията си, веднага да ни предадат двамата убийци, за да ги осъдим и обесим, и веднага да платят обезщетение от сто хиляди лири или да си поемат последствията.
Малцина се възторгнаха, повечето не и срещата завърши с отлив към бара, много от мъжете вече бяха готови да се сбият, тъй като споровете ставаха все по-пиянски и по-разгорещени. Макфей и Дмитрий си проправиха път навън на чист въздух.
— Господи, така е по-добре. — Макфей повдигна шапката си и попи челото си.
— Да поговорим, г-н Макфей?
Той се обърна и видя Грейфорт.
— Насаме, ако обичате.
Макфей се намръщи, после пое по почти пустата улица към пристана, покрай морето, надалеч от Дмитрий, който не беше от Струан, а търгуваше чрез Купър-Тилман, една от американските компании.
— Да!
Норбърт Грейфорт снижи гласа си:
— Ами какво ще кажете за Ходогая? Вие имате два кораба тук, ние имаме три и достатъчно побойници, повечето момчета от търговската флота ще се присъединят към нас, имаме достатъчно оръжие и можем да вземем едно-две оръдия. Джон Кентърбъри беше добър приятел, Старецът го харесваше и искам да отмъстя за него. Какво ще кажете?
— Ако Ходогая беше пристанище, не бих се колебал, но ние не можем да нападнем навътре в сушата. Това не е Китай.
— Да не ви е страх от тези мухльовци там?
— Не се боя от никого — предпазливо рече Макфей. — Не можем да предприемем успешно нападение без редовни войски, Норбърт, невъзможно е. Аз искам отмъщение повече от всеки друг.
Грейфорт се увери, че никой не ги подслушва.
— Откакто повдигнахте въпроса тази вечер, пък и с вас не разговаряме много често, чухме, че скоро тук ще се случват лоши работи.
— Въстанието ли?
— Да. Много лошо за нас. Налице са всички признаци. Нашите прекупвачи на коприна действат направо свински през последните месец или два, вдигнаха цената на необработената коприна, закъсняваха с доставките, забавяха плащанията и искаха извънредни кредити. Обзалагам се, че и при вас е същото.
— Да. — Беше рядкост за двамата мъже да говорят за търговия.
— Не зная кой знае колко, освен че много от признаците са същите като в Америка и доведоха до Гражданска война там. Ако това се случи тук, ще стане зле за нас. Без флотата и войската сме за оплакване и може да ни унищожат.
Макфей помълча, после рече:
— Какво предлагате?
— Ще трябва да изчакаме развитието на нещата. Не разчитам много-много на плана на Дребосъка Уили, както и вие. Руснакът беше прав за това какво трябва да се направи. Междувременно… — Грейфорт кимна към морето, където отплуваха два от техните клипери и търговски кораби, клиперите все още пристигаха в Англия много по-бързо от параходите, задвижвани с перки или с витла — ние държим всичките си тайни счетоводни книги и звонкови пари на корабите си, увеличихме запасите си от барут, сачми, шрапнели и поръчахме две нови-новенички десетцевни гатлингови американски картечници; ще ги поставим в готовност веднага, щом ги получим.
Макфей се засмя.
— По дяволите, вие имате — и ние също!
— И за това чухме, ето защо поръчах два пъти повече магазинни пушки, отколкото съдържат вашите товари.
— Кой ви каза, а? Кой е вашият шпионин?
— Едно птиченце — сухо отвърна Грейфорт. — Чуйте, всички знаем, че тези изобретения, наред с металните патрони, промениха хода на войната — вече е доказано от жертвите в битките при Бул Рън и Фредериксбърг.
— Възмутително е, да. Дмитрий ми каза, че Югът загубил четири хиляди за един следобед. Ужасно. Е?