Йоши още повече претегли рисковете за своя план: да отиде на срещата предрешен, без одобрението на Съвета, и да използва този мъж като шпионин; щеше да подслушва врага тайно. „Може би Мисамото е вече шпионин за гай-джин — помисли си той свирепо, в което вярваха всичките му хора, дето го бяха разпитвали. — Сигурно е лъжец, историята му е твърде гладка, очите му твърде хитри и е като лисица, когато я няма охраната.“
— Много добре. По-късно искам да узная всичко, което си научил, всичко и… четеш и пишеш ли?
— Да, господарю, но само малко по английски.
— Добре. Имам работа за теб. Ако се подчиниш точно, ще преразгледам твоя случай. Ако ме провалиш, колкото и дребно да е, ще пожелаеш никога да не си се раждал.
Йоши обясни какво иска от него, определи му учители и когато вчера телохранителите го върнаха гладко избръснат, със сресана като на самурай коса и облечен с дрехи на чиновник с два меча, макар да бяха фалшиви и без остриета, той не го позна.
— Добре. Повърви нагоре и надолу.
Мисамото се подчини и Йоши остана изненадан колко бързо мъжът бе усвоил изправената стойка, бе преодолял и обикновеното си сервилно отношение. „Твърде бързо“ — помисли си Йоши, убеден вече, че Мисамото беше повече или по-малко това, което той искаше другите да видят.
— Разбираш ли ясно какво трябва да правиш?
— Да, господарю. Кълна се, че няма да ви проваля, господарю.
— Зная, моите телохранители имат заповед да те убият в момента, в който напуснеш мястото си или станеш нетактичен, или недискретен.
— Ще прекъснем за десет минути — рече уморено Сър Уилям. — Кажи им го, Йохан.
— Те питат защо. — Йохан Фаврод, швейцарският преводач, се прозя. — Извинете. Изглежда, мислят, че са обсъдили всички точки и т.н., че те ще занесат вашето съобщение и т.н. И ще се срещнат отново в Канагава с отговора от по-високо и т.н. След около шейсет дни, както предложиха по-рано, и т.н.
Руснакът измърмори:
— Нека имам флотата за един ден и ще реша, мамка му, целия проблем.
— Съвсем спокойно — съгласи се Сър Уилям и добави свободно на руски: — Съжалявам, скъпи ми графе, но ние сме тук за дипломатическото решаване на проблема. — После нареди на английски: — Покажи им къде да чакат, Йохан. Идвате ли с мен, господа? — Посланикът се изправи, поклони се сковано и ги поведе към чакалнята. Когато мина край Филип Тайърър добави: — Стойте с тях, наблюдавайте ги и си дръжте ушите отворени.
Всичките посланици тръгнаха към тоалетната, която беше в ъгъла на коридора.
— Боже мой — рече с благодарност Сър Уилям. — Мислех, че проклетият ми мехур ще се пукне.
Появи се Лим, като водеше другите прислужници с подноси.
— Хей, господар, чай, а, самвич, а? — Той посочи пренебрежително към съседната стая. — Дам всички маймуни същото, хей.
— Ти по-добре не ги оставяй да чуят какво казваш, за Бога. Може би някои от тях говорят пиджин.
Лим се загледа в него.
— Какво казва господар?
— О, няма значение.
Лим излезе, като се усмихваше на себе си.
— Добре, господа, както очаквах — нулев прогрес.
Сьоратар си палеше лулата, до него Андре Понсен някак нехайно бе доволен от поражението на Сър Уилям.
— Какво предлагате да направим, Сър Уилям?
— Какъв е вашият съвет?
— Това е британски проблем, само частично френски. Ако беше изцяло наш, щях вече да съм го решил elan — в деня, в който възникна.
— Но, разбира се, Mein heir, вие се нуждаете вече от флотата — обади се остро Фон Хаймрих.
— Естествено. В Европа имаме много, както знаете. И ако императорската френска полиция трябваше да е тук за подсилване, ние…
— Да, добре… Сър Уилям беше изморен. Ясно е, че вашият колективен съвет е да съм твърд с тях?
— Груб и твърд — отсече граф Сергеев.
La.
— Разбира се — съгласи се Сьоратар. — Надявам се, че вече си го мислите, сър Уилям.
Посланикът задъвка един сандвич и допи чая си.
— Добре. Ще закрия срещата сега, ще я свикам повторно в десет сутринта с ултиматума: среща с шогуна до седмица, убийците, обезщетения и т.н. — разбира се, с вашето одобрение.
Сьоратар се изкашля.
— Предполагам, Сър Уилям, ще им бъде трудно да уредят среща с шогуна, защо не го запазите за по-късно, когато ще имаме подкрепления и истинска причина да поискаме среща? За да можем да покажем сила, която да поправи злото.
— Умно — рече насила прусакът.
Сър Уилям се замисли за това удивително единомислие, но не можа да открие никаква грешка или скрит риск.
— Много добре. Ще искаме „по-ранна среща“ с шогуна. Съгласни ли сте?
Те кимнаха.
— Извинете ме, Сър Уилям — намеси се любезно Андре Понсен, — мога ли да ви предложа аз да им съобщя вашето решение? Да откриете и после веднага да закриете срещата за вас ще бъде някак си загуба на репутация. Съгласен ли сте?