„Горкичкият скъпи чичо Мишел — помисли си девойката и изхлипа тихо. — Жалко, че беше толкова лош управител.“
— Няма значение, моя скъпа лельо-майко — рече после на глас, изпълнена с внезапна радост. — Сега мога да ви се отплатя за цялата обич, ще помоля Малкълм да ми помогне, той сигурно ще…
„Почакай! Ще бъде ли разумно?“
Докато размишляваше над тези въпроси, отвори писмото на баща си. За нейна изненада в плика имаше само писмо, а не и очакваната полица, за която бе помолила — полица за парите, които бе донесла със себе си от Париж и бе депозирала в банка „Виктория“, парите, които чичо й щедро й зае с единственото обещание тя да не казва на жена му и с условието, че баща й веднага ще изплати заема в момента, щом пристигне в Хонконг; впрочем баща й й каза, че го е направил.
„Хонконг, 10 септември
Здравей, мое малко зайченце, надявам се всичко да е наред и че твоят Малкълм те обожава, както и аз, както целият Хонконг. Говори се, че баща му е на смъртно легло. Ще те държа в течение. Междувременно пиша набързо, защото заминавам за Макад с прилива. Има чудесна възможност за търговия там, толкова добра, че заложих временно парите, които ти остави на съхранение, и ще ги инвестирам за теб като равноправен партньор. Със следващата поща ще мога да ти изпратя десет пъти повече от това, което искаше, и ще ти разкажа за чудесната печалба, която сме изкарали — все пак трябва да помисля за твоята зестра, без нея… е?“
Очите й не можеха да продължат да четат, в главата й беше хаос. „О, Боже мой! Каква възможност за търговия? Всичко ли, което имам на света, ще го проиграе?“
Беше почти два и Макфей бе уморен, стомахът му — празен, главата му тежеше. Бе написал дузина писма, подписал петдесет бележки, платил дузина сметки, провери кредитните сметки, които показваха, че търговията върви надолу, откри, че всички стоки, поръчани от Америка, са закъснели, задържани или им ги предлагаха на по-високи цени, цялата търговия с Канада и Европа в известна степен бе засегната от Американската гражданска война. Нямаше добри новини в никое от писмата от Хонконг — много лоши бяха новините и за техния клон в Шанхай, въпреки че Албърт Макструан вършеше великолепна работа. „Боже мой — помисли си той. — Ще бъде катастрофа, ако напуснем Шанхай с всичките наши инвестиции там.“
В града отново имаше вълнения и трите чуждестранни концесии под британски, френски и американски контрол бяха засипани със слухове, че армиите на разбунтувалите се от огромното Тайпинско въстание, разположили се около Нанкин — главен град на юг в страната, който бяха завладели преди девет години и го използваха за своя столица, — са се раздвижили отново. Изрезка от „Шанхай обзървър“ гласеше:
Преди две години, когато нашите храбри британски и френски войски, сполучливо подпомогнати от местната наемна армия, организирана и финансово осигурена от нашите европейски и китайски крале в търговията, под командването на талантливия американски войн Фредерик Таунсенд Уорд отблъснаха въстаниците на радиус от трийсет мили, всички ние сметнахме, че заплахата е премахната завинаги.
Сега според достоверни източници неудържима армия от половин милион въстаници заедно с няколко европейски офицери, се е надигнала, за да тръгне срещу ни, а друга, също от половин милион, ще нападне северно към Пекин. На техния противник, манджурската армия, не може да се разчита, тя е безпомощна, а китайските новобранци са развълнувани, така че този път няма да оцелеем. Надяваме се, че правителството на Нейно величество ще убеди манджурските власти да посочат капитан Чарлс Гордън да командва силите на г-н Уорд, който бе смъртно ранен, и да води манджурците. Вашият кореспондент вярва, че както обикновено всичко ще се реши в последния момент.
Нуждаем се от пълно оборудване на британската армия, разположена в Китай постоянно — както и заради вълненията в Индия през последния индийски бунт на местните индийски войници. Търговията продължава да губи, тъй като цената на коприната и чая постоянно нараства. В повечето области на петстотин мили липсват условия…
Новините от вкъщи също бяха потискащи. Проливни дъждове бяха отнесли реколтата в Ирландия и други области — очакваше се година на недоимък, макар и не толкова голям, както при слабата реколта от картофи, когато умряха стотици хиляди хора. Огромна безработица в Шотландия. Нищета в Ланкшир, особено при мелниците за памук, включително и за трите на Струан заради съюзното ембарго върху памука от Юга и блокадата на всички южни пристанища. С памука от Юга Англия снабдяваше света с платове. А клиперът на Струан, претъпкан с чай, коприна и лакове, предназначени за Лондон, беше изчезнал. На борсата акциите им бяха паднали. Тези на Брок се вдигнаха с успешното пристигане на първия за сезона чай.