— Изключено, не мога. Вие сте непълнолетен, тя също и което е по-лошо — католичка е. Няма никаква възможност да… Не мога.
— Ама разбира се, че можете. — Малкълм самоуверено повтори като папагал думите на Хедърли Скай, по прякор „Небесния“, единствения юрист в Йокохама също и следовател и застрахователен агент. — Непълнолетието се взема под внимание само в Обединеното кралство, а не в колониите и зад граница, и то само когато е жив бащата. Не е от значение; че тя е католичка, щом на мен ми е все едно. Това е всичко. Във вторник на единайсети е благоприятен ден за венчавка, ще си мълчим дотогава и толкова.
За изумление на Малкълм Микълмас Туийт отвори и затвори уста, без да издаде звук. Духовникът се изправи колебливо на крака, наля си ново шери, гаврътна го и пак се строполи на стола.
— Не мога.
— О, но аз съм се посъветвал с адвокат и той ме увери, че е възможно. Също така възнамерявам да направя дарение на нашата църква петстотин гвинеи годишно. — Разбра, че отчето се е хванало на въдицата, тъй като предложението му три-четири пъти надвишаваше сегашната му заплата и бе два пъти повече, отколкото го бе посъветвал юристът: „Не разглезвай стария пръдльо!“ — Ще дойда на службата в неделя за огласяване на имената, във вторник е големият ден, а тогава ще получите сто гвинеи като предплата за неприятностите ви. Благодаря ви, преподобни. — Малкълм стана, ала Туийт не мръдваше. Очите му се наляха със сълзи. — Какво, по дяволите, има?
— Просто не мога да изпълня молбата ви — изпелтечи свещеникът. — Не е… изключено е. Виждате ли, вашата… дори юристът, да ви е посъветвал правилно, в което… ъъ… се съмнявам… майка ви ми писа… писа ми официално писмо с последната поща, че… вашият баща я е определил за ваш законен настойник и тя ви е забранила да сключвате брак. — Сълзите се стичаха по бузите му, очите му се наляха с кръв. — Господи, който си на небето, това са толкова пари, не съм и сънувал такава сума, но не мога, не мога да се противя на закона и на волята й, Боже мой, не мога!
— Хиляда гвинеи.
— О, Боже, недейте, недейте — извика грохналият човек, — колкото и да ми трябват парите… не виждате ли, венчавката ще бъде недействителна, против църковните закони. Бог е свидетел, че и аз съм грешник като всички, но след като е писала на мен, значи е писала и на Сър Уилям да санкционира подобен брак. Да ми прощава Бог, не мога. — Свещеникът със залитаща походка напусна стаята.
Малкълм се втренчи подире му. Бе загубил дар слово, в мислите му цареше смут, кабинетът изведнъж му заприлича на гробница. Планът, подготвен тайно заедно с „Небесния“ Скай, бе съвършен. Щяха да се венчаят без много шум в присъствието на Джейми и може би на Дмитрий, после той щеше незабавно да отпътува за Хонконг след дуела, за да е там преди Коледа, както бе поискала майка му, и преди новината да е стигнала до ушите й. Анжелик щеше да го последва с първия заминаващ кораб.
— Тези, които Бог е съединил, нека никой да не раздели — било мъж или жена — бе произнесъл напевно „Небесния“ Скай по време на консултацията.
— Прекрасно! Идеята ти е прекрасна, „Небесни“.
— Благодаря ти, тай-пан. Хонорарът е петдесет гвинеи. Може ли… ъъ… да го получа с наложен платеж или в брой, ако искаш.
Петдесет гвинеи беше безбожна сума. Въпреки това Малкълм Струан му даде десет златни лири по сметката на Търговската къща и се прибра по-безгрижен от всякога.
— Днес изглеждаш щастлив, Малкълм. Добри новини ли имаш?
— Да, скъпи ми ангеле, но ще ги споделя с теб утре. Между другото кога ще видим снимките? Роклята ти наистина беше прекрасна.
— Проявяването отнема много време. Навярно утре. И ти изглеждаше красив.
— Чудесно. Я да си устроим празненство…
Да, но сега, след като празненството бе уредено за следващата вечер, хич нямаше да е чудесно. Малкълм се чувстваше напълно съкрушен. Може би имаше начин да принуди Туийт. Дали да не го притисне на заранта, когато ударът ще е поотзвучал? Да предложи ли още пари? Ами Сър Уилям? Осени го внезапно хрумване. Натисна звънеца.
— Да, тай-пан?
— Варгас, изтичай до католическата църква и намери отец Лео. Питай го дали може да намине насам за малко.
— Разбира се, тай-пан. Кога да дойде?
— Колкото се може по-бързо.
— Сега ли, тай-пан? Време е за об…
— Незабавно, за Бога! — изкрещя Малкълм. Безсилието го ограничаваше до такава степен, та се налагаше да моли другите и за най-дребното нещо, което преди Токайдо бе в състояние да върши сам. „Проклета да е оная свиня, проклет да е Токайдо! Сякаш животът ми се дели на «преди Христа» и «след Христа», само че лошото настъпи сега.“ — Незабавно. Побързай!