Из цялата колония всички се готвеха за вечеря и за най-нетърпеливо очакваната част от нея — разговорите след храната, обсъждането на слуховете и новините от деня — слава Богу, пощенският кораб се очаква на другия ден, — така че оставаше наслаждението от топлото другарство и смеха над пикантни скандали, бала, напрежението около търговските проблеми и дали ще избухне война; обсъждаше се най-последната книга, която някой бе прочел, нова забавна история или поема, която друг бе съчинил, или разказите за бури, ледени страни и пустини, както и такива за пътувания, направени до странни и слабо изследвани места из Империята — Нова Зеландия, Африка и Австралия, — или за Дивия запад в Америка и Канада; разказваха се истории за калифорнийската треска за злато от 48-а година или за посещения на Испания, Франция и Руска Америка — Дмитрий бе пътувал веднъж до неизследвания западен бряг от Сан Франциско на север до Руска Аляска — всеки разказваше за странните неща, които бе видял, за момичетата, които бе пробвал, или за войните, на които е бил свидетел. Хубаво вино и напитки, лули и тютюн от Вирджиния, няколко питиета за пред сън в клуба, после молитви, и в леглото.
Една обикновена нощ в Империята.
В някои гостни се пееха хорали или се четяха стихове и части от желани романи, а тази вечер на изключително поверителното празненство у Норбърт Грейфорт гостите му се заклеха да пазят в тайна специалния прочит на последната глава от контрабандното копие, което Грейфорт бе направил, като бе възложил на своите петдесет чиновници да го препишат за час.
— Ако изтече информация за това, всички сте уволнени — бе ги заплашил той.
В клуба все още обсъждаха бала от предишната вечер и се опитваха да пресметнат кога ще имат друг.
— Защо не го правим всяка седмица, а? Анжел Хубавелката може да вдига поли и да си показва красотите за мен всеки ден от седмицата наред с безсрамната Нели Фъдърингил…
— Престани да я наричаш Анжел Хубавелката, за Бога!
— Тя има ангелска хубост и е Анжел Хубавелката!
Сред подигравки и ехидни забележки се правеха облози и двамата съперници Лънкчърч и търговецът Грим застанаха на стартова линия и се опитаха да се смажат един другиго до безсъзнание.
Отсреща през пътя, край морето, се издигаше голямата тухлена постройка на Британската легация, с пилон в двора, градини, заобиколени като всички най-важни сгради със защитна ограда. Сър Уилям бе вече облечен за вечеря, както и най-важният му гост, адмиралът. И двамата бяха разгневени.
— Проклети негодници! — изруга адмиралът, зачервеното му лице бе по-зачервено от обикновено, отиде до бюфета и си наля ново голямо уиски. — Човек не може да ги разбере.
— Напълно. — Сър Уилям хвърли настрани свитъка и се вторачи в Йохан и Тайърър, застанали пред него. Преди час свитъкът бе пристигнал по пратеник на японския управител, който го изпращаше от името на Бакуфу.
— Много спешно, съжалявам.
Вместо на холандски, както обикновено, той беше изпълнен с йероглифи. Със съгласието на Сьоратар Йохан заедно с един френски йезуит мисионер направи груб превод, който Тайърър веднага преписа на правилен, английски. Съобщението беше от Съвета на старейшините, подписано от Анджо:
„Свързвам се с вас чрез писмо. По заповеди на шогуна, получени от Киото, предвидената дата на срещата след деветнайсет дни с роджу и срещата същия ден с шогуна трябва да се прехвърли за след три месеца, тъй като Негова Светлост няма да се върне дотогава. Затова ви изпращам най-напред съобщението, а после ще се консултираме за подробностите. Втората вноска от дълга ще се забави с трийсет дни. С уважение и смиреност.“
— Йохан — гласът на Сър Уилям бе леден, — не смяташ ли, че посланието е необикновено грубо, неучтиво и изцяло отвратително?
Швейцарецът предпазливо каза:
— Мисля, че е точно така, Сър Уилям.
— За Бога, прекарах дни в преговори, заплахи, безсъние, повторни преговори, докато те се заклеха в главата на шогуна, че ще се срещнем в Йедо на пети ноември и с шогуна — на шести, а сега пристига това! — Сър Уилям гаврътна питието си, задави се и руга цели пет минути на английски, френски и руски; другите го гледаха с възхищение, впечатлени от блестящите живописни псувни.
— Съвсем правилно — рече адмиралът. — Тайърър, налейте на Сър Уилям още джин.
Тайърър незабавно се подчини. Сър Уилям извади носната си кърпа, издуха си носа, смръкна малко емфие, кихна и пак изтри носа си.
— Шарката да ги тръшне дано!
— Какво предлагате, Сър Уилям? — попита адмиралът, като прикри насладата от поредното унижение на своя противник.
— Естествено ще отговоря веднага. Моля, заповядайте на флотата да иде в Йедо утре и да обстреля пристанищните им съоръжения по мой избор.
Адмиралът присви очи.
— Мисля да обсъдим това насаме. Господа! — Тайърър и Йохан веднага се приготвиха да излязат.
— Не — извика твърдо Сър Уилям. — Йохан, можеш да вървиш, моля, почакай отвън. Тайърър е личният ми помощник, нека остане.
Вратът на адмирала почервеня, но верен на себе си, морякът не каза нищо, докато вратата не се затвори.
— Знаете много добре мнението ми за обстрела. Не пристигне ли заповед от Англия, няма да го започна, освен ако не бъда нападнат.
— Позицията ви прави преговорите невъзможни. Силата ни е в нашите оръдия, не в нещо друго!
— Съгласен съм, разногласията ни са само относно времето.
— Аз определям кога. Добре. Тогава просто наредете малка канонада, двайсет снаряда по обекти, които посоча.
— По дяволите, не! Не съм ли ясен? Пристигне ли заповедта, ще подпаля Япония, ако е необходимо, но не преди това.
Сър Уилям пламна:
— Вашето нежелание да подпомогнете политиката на Нейно величество не е за вярване.
— Личните несъгласия, изглежда, ще са истинският проблем. Какво значение имат няколко месеца? Никакво — само ще проявим благоразумие!
— По дяволите благоразумието — изруга ядосано Сър Уилям. — Разбира се, че ще получим инструкции да действаме, както аз, повтарям, аз съветвам! Неблагоразумно е да се бавим. С утрешната поща ще помоля да бъдете сменен от офицер, на когото са присърце интересите на Нейно величество — и подготвен за битки!
Адмиралът стана отново морав. Малцина знаеха, че през цялата си кариера не бе участвал в никаква битка по море или на суша. Когато почувства, че може да говори, отвърна:
— Това, сър, е ваша привилегия. Междувременно, докато сменят мен или вас, аз командвам силите на Нейно величество в Япония. Лека нощ, сър — и затръшна вратата.
— Грубо копеле — измърмори Сър Уилям, после за своя изненада видя застаналия зад него Тайърър, парализиран от изблика; бе го забравил. — Ти по-добре си дръж езика зад зъбите. Научиха ли те на това?
— Да, сър, наистина.
— Добре. — Сър Уилям пропъди от възбуденото си съзнание гордиевия възел от Бакуфу, роджу и непреклонността на адмирала за по-късно. — Тайърър, сипи си шери, изглеждаш така, сякаш имаш нужда да пийнеш, и по-добре се присъедини към нас за вечеря, тъй като адмиралът отхвърли поканата ми. Играеш ли табла?
— Да, сър, благодаря ви — отвърна Тайърър хрисимо.
— Тъкмо се сетих: какво чувам за схватката на твоя любим самурай срещу Британската армия?
Тайърър подробно му разказа за случая и изложи решението си, но премълча за заплахите на своя сенсей да си вземе мечове; чувстваше се още по-виновен, че крие нещо от посланика. — Искам да го задържа, разбира се, с ваше одобрение, сър, той е добър учител и смятам, че ще е много полезен за мисията.