Варгас разсеяно почеса ухапаното от бълха — такъв е животът в Азия — и остави ключа от трезора на бюрото.
— Светлината достатъчна ли ти е?
— Да, благодаря, почти свърших. Ще се видим утре.
— Утре ще дойдат от Чошу за пушките.
— Да. Не съм забравил, лека нощ.
Като остана сам в тази част на приземния етаж, Макфей се почувства по-щастлив, винаги се радваше на самотата и вкъщи му се струваше по-безопасно. С изключение на Варгас всички чиновници, сарафи и останалият персонал имаха своя стълба и стаи чак зад склада. Свързващата двете крила врата се заключваше през нощта. Само А Ток и личната им прислуга оставаше в предното крило с канторите, трезора, където се пазеха всички пушки, главни счетоводни книги, сейфове със звонкови пари в мексикански сребърни долари, златни таели и японски монети, а отгоре се намираха покоите им.
Денят на пощата винаги беше претрупан с работа и продължаваше до късно през нощта, а тази вечер до още по-късно: щом получи последната част на „Големите надежди“ от Нетълсмит, Макфей се втурна нагоре и прекара свободния един час с Малкълм Струан, наслаждавайки се страница след страница на текста, после слезе възхитен и удовлетворен, че нещата се бяха развили в полза на Пип и момичето и че новият роман на Дикенс ще бъде публикуван в следващото месечно издание.
Стоящият на пода часовник тиктакаше приятно. Той пишеше бързо с хубавия си четлив почерк:
„М. С. се ядоса от днешното писмо на майка си (параходът «Бързият вятър» закъсня с един ден; един мъж паднал от борда в бурята край бреговете на Шанхай, трябвало също да си проправи път през Проливите Шимоносеки, бреговите батареи го обстреляли поне двайсет пъти, минало без поражения, слава Богу!). Моят отговор на артилерийския огън на госпожа Струан беше сладникав (тя още не е чула вестта за празненството, която ще предизвика взрив от Хонконг до Ява), но писмото ми едва ли ще заглади нещата.
Съобщих й, че А. се е преместила във Френската легация, но госпожата май не дава пукната пара за това. М. С. беше раздразнителен през целия ден, задето А. не го е посетила, и отново наруга А Ток, това пък й скърши настроението и тя си го изкара на всички останали прислужници — аййиая!
Трябва да отбележа, че при такива болки М. С. е много по-разумен, отколкото си представях, има отличен поглед върху търговията като цяло, международната търговия, и вече приема моето становище, че тук се крие огромен потенциал. Обсъдихме проблема с Брок и се съгласихме, че оттук не можем да направим нищо, но щом Малкълм се върне в Хонконг, ще се занимае с тях. Той отново отказа да обмисли завръщането си с пощенския кораб — Хоуг седи на два стола и не ми е съюзник; настоява, че колкото по-дълго Малкълм си почивал тук, толкова по-добре — едно лошо пътуване за него щяло да е убийствено.
Срещнах се за първи път с японеца Накама (това ще да е фалшиво име), който със сигурност се представя за по-незначителен, отколкото е. Самурай, ронин извън закона, говорещ малко английски, решил да си подстриже косата, защото щял да се откаже от самурайството, едва ли е обикновен и следва да бъде наблюдаван внимателно. Ако половината от думите му са истина, значи сме направили крачка напред — благодарение на Тайърър. Бог да го благослови — в разузнаването. Жалко, че Накама не знае нищо за търговията; единствените му ценни сведения са, че Осака, а не Йедо е главният търговски център на Япония. Налице са всички причини да настояваме да отворят този град колкото може по-скоро. Накама, разбира се, се нуждае от облагородяване и…“
Нещо изтропа по един от капаците. Макфей погледна часовника — почти десет. „Един час по-късно. Няма значение, азиатското време е различно от нашето.“
Без да бърза, се изправи; пъхна малкия револвер в страничния джоб на редингота си, отиде до вратата и я отключи. Отвън стояха две жени, загърнати в наметала с качулки, и един прислужник. И тримата се поклониха. Макфей махна на жените да влязат, даде няколко монети на мъжа; слугата му благодари, отново се поклони и пое надолу по страничната пътека към Йошивара. Макфей заключи вратата.
— Хей, Неми, все така си красива, а? — Усмихна се и прегърна едната от тях.
Девойката засия под качулката, очите му заискриха, беше негова мусуме от година, а от половин година я бе наел само за себе си.
— Хей, Джами-сан, ти добре, хей? Това мусуме моя сестра, Шизука. Хубава, а?
Другото момиче нервно свали качулката, насили се да се усмихне. Той пое дъх — и Шизука беше млада като Неми, също толкова привлекателна и свежа.
— Хай! — отвърна Макфей и двете си отдъхнаха, че Шизука е издържала първоначалния оглед. Джейми за първи път уреждаше момиче за другиго. Неловко бе помолил Неми да втълпи на мама-сан, че момичето е за тай-пана и затова трябва да е първокласно. И двете момичета бяха малко над двадесетте, едва стигаха до рамото му, и двете се поуспокоиха, макар добре да знаеха, че истинското препятствие тепърва предстои.
— Шизука, приятно да те видя. Тай-пан най-голям човек — рече Макфей любезно, после се обърна към Неми и потупа хълбока си там, където бе ранен Струан. — Тя разбрала за раната, нали?
Неми кимна, белите й зъби просветнаха.
— Хай, аз обясня, Джами-сан! Додзо, остави палто тук или горе?
— Горе.
Той ги поведе нагоре по централната стълба, добре осветена от петролните лампи. Неми бъбреше с новото момиче, което цялото бе слух и зрение. Макфей имаше навика от време, на време да изпраща за Неми, която прекарваше нощта тук; мъжът прислужник се връщаше точно преди зазоряване, за да я придружи обратно до малката къщичка, която шотландецът бе купил за нея в парковете на нейната къща — Кръчмата на Сочната радост. Десет златни лири му струваше петгодишен наем за къщата след многодневен пазарлък. Още десет за договора й за същия период плюс допълнителни суми за ново кимоно всеки месец, прическа, лична прислужница и всичко това, обилно полято със саке.
— Но мама-сан, ако пожар изпепели къщичката, а? — бе попитал Макфей, ужасен, че приема такава огромна цена. Изключително изгодният обменен курс им носеше печалба от четиристотин процента през повечето месеци — това означаваше, че почти всеки можеше да поддържа един-два коня, да пие шампанско на воля и най-важното — гарантираше, че разноските по издържането на Неми нямаше да възлизат на повече от няколко лири годишно. Мама-сан се възмути:
— Постройка като нова. Ти плаща половин, цена, честно, а?
Неми присъстваща на окончателните преговори, се бе засмяла.
— Много пламък в къща, Джами-сан, много насам-натам, а?
Макфей изкачи стълбата и отново я прегърна щастливо, защото тя му бе доказала, че си струва парите до последния петак, доставяше му толкова много удоволствие и покой. На площадката стоеше голям стол с висока облегалка. Неми свали наметалото и качулката, посъветва и другото момиче да стори същото и ги метнаха там. Носеха фини и красиви кимона, косите им бяха добре фризирани — пашкулите се превърнаха в пеперуди. Доволен от себе си, Макфей почука на вратата.
— Влез.
Малкълм Струан седеше на стола си, между пръстите му тлееше пура, изглеждаше елегантен в халата си, но бе неспокоен.
— Здравей, Джейми.
— Добър вечер, тай-пан. — И двете момичета се поклониха много почтително, Макфей нямаше и най-малка представа, че почти всичко около Малкълм Струан — както и около него самия, а и за повечето гай-джин — беше всеобщо достояние и предмет на постоянни и ненаситни клюки в Йошивара, огромното богатство на Малкълм, как скоро е станал тай-пан, обстоятелствата около раняването му и предстоящата му женитба. — Това е Шизука, тя ще остане с теб. Прислужникът ще пристигне точно призори, както ти казах. Аз ще ти почукам пръв. Тя може да е малко свенлива, но няма страшно. Това е моята мусуме, Неми. Аз… аз сметнах, че е най-добре първия път… да взема и нея тук, за да улесня нещата.