Йоши изчака един миг.
— Продължавай, Мисамото, не се бой, кажи истината, каквато и да е. Никой няма да те докосне с пръст. Нуждаем се от истината.
— Ами… господарю, водачът на гай-джин — заекна Мисамото, — той казва, че ще иде в Осака след единайсет дни, както каза чиновникът, но не… не за да направи „официално посещение“… — Той се сви под пронизващите им погледи, така ужасен, че заподсмърча, а по брадичката му потече слюнка, после изтърси: — Той съвсем не е доволен, всъщност е силно разгневен и ще иде в Осака с флотата си, ще отиде със значителни сили и с шестфунтово оръдие в Киото, с кавалерия и войници, за да се срещне със Сина на небето и господаря шогун — дори ги е нарекъл по име, господарю, Император Комей и „момчето шогун, Нобусада“.
Всички зяпнаха, дори и телохранителите — обикновено невъзмутими, смяташе се, че те не бива да слушат. Мисамото завря главата си в татамите и остана там.
Йоши посочи чиновника на Бакуфу, който пребледня, тъй като всеобщото внимание се съсредоточи към него.
— Така ли е?
— Относно официалната визита ли, господарю? Това е правилният превод за твоите августейши уши… Изразите на варварина са груби и недодялани и искрено вярвам, че трябва да се тълкува като Официална визита, Държавна визита…
— Пише ли, че ще е с „оръдия и кавалерия“ и т.н.?
— По принцип, господарю, писм…
За ужас на всички Йоши почти изкрещя:
— Да или не?
Чиновникът преглътна, поразен, че му заповядват да отговори толкова прямо за пръв път в живота си, и ужасен, че се оспорва преводът му и че се пренебрегват обичайните правила, обноски и тънкости на дипломацията.
— Със съжаление ви съобщавам, че по принцип се споменава за това, но такова нахалство очевидно е грешка и…
— Защо не преведе точно?
— За августейшите ви уши, господарю, е необходимо да се разтълкува…
— По име ли са назовани августейшите особи? Да или не?
— Имената им присъстват, но ваш…
— Правилно ли са изписани?
— Изглежда, господарю, че буквите са…
— Напиши веднага точен превод на писмото. — Грубите думи бяха изречени тихо, но яростта се блъсна и отскочи от неукрасените стени. — Точен! Превеждай всички бъдещи съобщения от тях или до тях съвсем точно! Точно! Една грешка, и главата ти ще иде на боклука. Махай се! Мисамото, ти се справи много добре, моля, почакай отвън.
Двамата мъже побягнаха. Мисамото проклинаше лошия си късмет и деня, в който се бе съгласил да придружи Пери до Япония, с надеждата, че Бакуфу ще го посрещнат добре заради уникалните му познания, ще го направят състоятелен; чиновникът пък се кълнеше, че ще отмъсти на Йоши и на този лъжец рибар, преди Съветът да произнесе присъдата, която той, мъдрият и примерен чиновник, не може да избегне.
Йоши наруши тишината, мисълта му щракаше като обезумяла, за да формулира следващата им стъпка в безкрайния конфликт.
— Не можем да допуснем въоръжено посещение в Киото! Винаги съм повтарял: нужни са ни английски говорители, преводачи, на които да се доверяваме — те ще ни съобщават какво точно гласят техните отвратителни послания!
— Не е необходимо — процеди през зъби Тояма, дебелата му гуша се тресеше от гняв. — Оскърбителното нахалство на този гай-джин не е за вярване, равносилно е на обявяване на война. На такова нахалство се отвръща с кръв. — Телохранителите се раздвижиха. — Това е обявяване на война. Добре. След три-четири дни ще предприема изненадващо нападение срещу Колонията и ще приключа веднъж завинаги с тези глупости.
— Това ще е бака. Да не рискуваме. Бака! — повтори Анджо повече заради телохранителите; някой от тях можеше да е таен поклонник на шиши или привърженик на соно-джой. — Колко пъти да повтарям: никакво нападение все още, дори изненадващо.
Тояма още повече пламна.
— Йоши-сан — започна той, — можем да ги смажем и да подпалим Йокохама, нали? Можем, нали? Не мога да понеса такъв срам, много ми дойде!
— Прав си, разбира се, че можем лесно да унищожим Йокохама, но Анджо-доно има право — не можем да се справим с флотата им. Предлагам да продължим както преди — отвърна спокойно Йоши, макар изобщо да не се чувстваше спокоен. — Ще им сервираме разредена чорбичка, но без рибата: ще им предложим среща със Съвета на старейшините след тридесет дни, ще се оставим да ни придумат за след осем дни, а ще отлагаме колкото е възможно по-дълго.
— Ще се срещна с тези кучета само на бойното поле.
Йоши обузда яда си.
— Сигурен съм, че ще постъпиш, както реши роджу, но предлагам вместо теб на срещата да присъства друг: Мисамото.
— А! — всички се вторачиха в него.
— Той ще бъде превъзходен заместник.
Анджо се обади:
— Този глупав рибар никога няма да б…
— Ще го облечем в официални дрехи, ще го научим как да ги носи, осем дни са предостатъчни. Той вече заприлича на самурай, макар да не се държи като такъв. За щастие не е глупав и е толкова изплашен, че ще направи всичко, което му заповядаме, а най-важното — ще ни каже истината, която сега не ни достига. — Йоши забеляза, че Анджо пламна. Останалите се престориха, че не виждат.
— А после, Йоши-сан?
— Ще проведем срещата тук, в замъка.
— И дума да не става — възрази Анджо.
— Разбира се, първо ще им предложим Канагава — отвърна му раздразнен Йоши, — после ще се оставим да ни убедят да се срещнем тук.
— И дума не може да става — повтори Анджо с одобрението на останалите.
— Ще използваме замъка като примамка и ще можем да отлагаме отново, дори с цял месец — ще умрат от любопитство, а ние ще ги допуснем само във външната част. А защо не и в замъка? Всички водачи на гай-джин по своя воля ни се навират в ръцете? Ще ги вземем за заложници, тяхното присъствие ни дава прекрасна възможност да ги оплетем още повече.
Те го зяпаха, изгубили равновесие. Да ги вземем за заложници ли?
— Това е една от многото възможности — търпеливо отвърна Йоши — нуждаеше се от съюзници в предстоящата схватка. — Ще си служим с коварство и ще ги оплетем с копринени нишки, ще използваме собствената им слабост срещу тях самите, никаква война — докато не се изравним по сили с флотите им.
— Чак тогава ли? — пръски слюнка изхвърчаха от устата на Адачи. Закръгленото човече бе най-богатият от всички тях и в жилите му течеше кръвта на Торанага, както и в жилите на Йоши. — Ти наистина ли вярваш, че трябва да се занимаваме с тези кучета, докато не се сдобием с флота като тяхната?
— Или с достатъчно голямо оръдие, с което да пазим бреговете си от тях. Нуждаем се само от една-две торби със злато и те ще се изпотрепят помежду си, за да ни продадат оръжията, с които ще ги изгоним от нашите води. — Йоши се намръщи. — Според слуховете пратеници от Чошу вече се опитват да купят пушки от тях.
— Ах, тези кучета! — Тояма се изхрачи от яд. — Все това Чошу. Колкото по-скоро ги надвием, толкова по-добре.
— И Сацума — измърмори Анджо за всеобщо удоволствие и погледна Йоши. — А и останалите!
Йоши се престори, че не разбира какво загатва противникът му. „Няма значение — помисли си той, — денят наближава.“
— Можем да се справим с всички врагове един по един — а не накуп.
Тояма изхриптя:
— Гласувам да заповядаме на всички приятелски настроени даймио веднага да увеличат данъците и да се въоръжат. Аз започвам от утре.
— „Да посъветвам“ е по-подходящата дума — каза внимателно Адачи и пресуши купичката си с чай. Изискани букети украсяваха лакирания поднос пред всеки от тях. Той сподави прозявката си отегчен и изгарящ от нетърпение пак да си легне. — Моля, продължи с твоя план, Йоши-доно; как ще гласуваме за него, преди да се запознаем с всички подробности?
— Сутринта преди срещата Анджо-сама за нещастие ще легне болен, о, толкова съжаляваме. Тъй като няма да присъства целият роджу, не ще можем да вземем никакви обвързващи решения, но ще ги изслушаме и ще се опитаме да постигнем компромис. Ако не се стигне до компромис, тогава ще приемем с подходяща почтителност да „представим желанията им пред целия Съвет при първа възможност“ — и ще отлагаме и отлагаме, докато не изгубят самообладание и не допуснат грешка.