На другата сутрин в Колонията точно преди зазоряване Джейми Макфей целуна за последно Неми и заедно тръгнаха по коридора към покоите на Малкълм Струан. Той почука леко. Вратата веднага се отвори и младото момиче, Шизука, излезе, затвори, усмихна се особено и зашепна на Неми, която взе Макфей под ръка и бързо го отведе на площадката.
— Какво? Лоши новини, хей? — нервно запита Макфей. Преди тя да затвори, бе зърнал дълбоко заспалия Струан на голямото легло с балдахин и всичко изглеждаше наред. Неми не му обърна внимание и продължи да разпитва момичето.
Разгневен, Макфей попита:
— Неми, какво? Нещо лошо?
Тя се поколеба, после с един начален поток от напевен, извиняващ се японски се окопити и засия:
— Не лошо, Джами-сан, ти, ъ, дойде Йошивара утре, да, не? — Сложи си наметалото и тръгна надолу по стълбите, но той я спря.
— Какво лошо има, Неми? — попита Макфей подозрително.
Тя го изгледа за миг, после пак го заля с японски и пиджин, които нямаха смисъл. Накрая вдигна рамене.
— Тъйнъ, уакаримасу ка?
— Тъйнъ? Аййе, за Бога. Какво е тъйн, хей?
— Тайна, Джами-сан, хай?
— А, тайна, за Бога! Уакаримасу? Каква тайна?
Тя въздъхна с облекчение и засия:
— Тайна, добра! Тайна, Джами-сан, Шизука, Неми. Хай? Хай?
— Хай. Ние пази тайна. Сега какво?
Още непонятен японски и още пиджин, докато си обличаха връхните роби, и после, разстроена, че не може да му обясни точно или че въобще трябва да се обяснява, Неми пародира много от движенията и прошепна:
— Шизука добре, работи добре цял нощ.
— Тай-панът добре ли е?
Неми завъртя очи.
— Хай. Джами-сан, Шизука добре!
Всичките му въпроси предизвикваха само още поклони и усмивки от двете, така че той благодари на Шизука; възнаграждението й вече бе уредено: „Тай-пан плати много-много хубав“ — бе му казала мама-сан. За последен път Неми го закле да пази тайна. Чакащият прислужник ги поведе към Йошивара.
Обезпокоен, без да знае защо, обаче сигурен, че не му казаха цялата истина, Макфей се промъкна на пръсти и застана над леглото, но Струан спеше дълбоко, дишаше спокойно, така че Джейми излезе, отиде в кабинета си и се хвана за работа.
Докъм десет и нещо.
— Здравей, докторе, влез, добре, че идваш, какво ново?
Лицето на Хоуг бе мрачно.
— А Ток изпрати да ме повикат и аз току-що прегледах Малкълм. Това е новото. Ще ми се, за Бога, първо да ме бе попитал, преди ти — о, Боже мой, Джейми — добави бързо тантурестият добряк, като го видя да се изчервява. — Зная, той те е помолил да го уредиш, но ми се ще да се бе сетил първо да ме попиташ — щях да обмисля, очевидно е дяволски опасно и дяволски комично да пробва толкова скоро, след като половината му вътрешности са закърпени и на път да се пръснат… — Той млъкна и седна. — Извини ме, но трябваше да се изприказвам.
— Няма нищо… Зле ли е?
— Не зная, малко кръв в урината и силни болки в слабините. Изглежда, е била много енергична, той се бил увлякъл и когато достигнал кулминацията, стомахът му се свил от възбудата й се сгърчил, така каза. Горкичкият момък, макар че много го боли, твърди, че тя си струвала парите.
— Така ли твърди?
— Да, с някои подробности — не споменавай, че съм ти казал, а? Дадох му болкоуспокоително, така че ще поспи час-два. Ще се отбия по-късно. — Хоуг въздъхна и се изправи с мрачна усмивка. — Получих ново писъмце от госпожа Струан, а ти?
— Да, горе-долу пак същото. Ще му наредиш ли вече да се върне в Хонконг?
— Не мога да му наредя каквото и да било. Той ще си иде, когато поиска, това е сезонът на бурите, за Бога. Разумно е да остане — освен ако няма нещо належащо в Хонконг.
— Има десетки причини — там е седалището на компанията, тук наистина няма какво да прави.
Хоуг сви рамене.
— Съгласен съм, че в Хонконг ще бъде по-добре. Имах намерение, да се върна с пощенския кораб, но след снощи ще изчакам още няколко дни.
— Вземи го със себе си, моля те, на пощенския кораб.
— Вече му предложих и ми отговори с доста неучтиво „не“. Остави, Джейми, добре му е тук, а и едно отвратително пътуване по море ще му се отрази изключително зле, може да го убие. Между другото чувам, че пак ще има бал следващия вторник с Анжел Хубавелката като почетна гостенка.
— Малкълм не ми е споменавал.
— Под покровителството на посланик Сьоратар, със съмнително потекло, баща на всички французи. Е, да си вървя — дръж ме в течение и ако Малкълм пак помоли за подобен гуляй, първо се консултирай лично с мен.
— Добре. Благодаря, докторе.
По-късно на вратата почука Варгас.
— Сеньор, А Ток казва, че тай-панът искал да ви види.
Качвайки се по стълбата, Макфей внезапно усети противно присвиване в стомаха, като се постави на мястото на Малкълм.
— Сеньор Макфей! — извика Варгас от долната площадка. — Извинете, но самураите от Чошу току-що пристигнаха за поръчката на пушки, сеньор.
— Връщам се веднага.
Макфей почука и отвори.
— Здравей, тай-пан — каза любезно. Струан бе подпрян на възглавници, гледаше особено, с вяла усмивка на лицето. — Как си днес?
— Видя ли се с Хоуг?
— Да.
— Добре, тогава знаеш, че момичето се оказа много добро и, ами, благодаря ти, Джейми. Страхотно ме облекчи, макар… — Струан се изсмя нервно, — макар краят леко да ме разтърси. Потресаващо тяло. Всичко се получи крайно задоволително, но едва ли ще го повторя, преди да се оправя. Тя със сигурност ме отърси от безизходното положение. — Малкълм пак се изсмя кратко и нервно. — Не си представях, Джейми, че малко момиче като нея толкова може да е силно и толкова… разбираш, нали?
— Разбира се. Всичко според плана ли стана?
За миг Струан се поколеба, после твърдо отвърна:
— Да, дори по-добре… искам да й удвоиш заплащането.
— Разбира се. — Макфей долови скритото безпокойство на Малкълм и го заболя за него. Очевидно, каквото и да се бе случило, отношенията между Малкълм и Шизука щяха да останат тайна. „Щом така иска, добре. Не е моя работа. Каквото станало, станало. Ще добавя още една тайна към всички останали.“ — Радвам се, че е минало добре.
— Повече от добре. Момичето каза ли нещо?
— Само, че… ъъ… била работила усилено цяла нощ, за… ами, за да ти достави удоволствие.
На вратата бодро се почука и в стаята плавно влезе Анжелик, цъфтяща и в добро здраве, елегантна в новата си светлолилава рокля, със слънчобран, шапка с пера, ръкавици и шал.
— Здравей, любими, здравей, Джейми, как сте днес? О, Малкълм, толкова ми е приятно да те видя. — Тя се наведе над леглото и нежно целуна Струан: О, cheri, толкова ми липсваше.
В момента, когато вратата се отвори, сърцата на двамата мъже се свиха. Нервността на Макфей се засили, тутакси огледа леглото и стаята за някакви издайнически следи. Но всичко бе спретнато и подредено, чаршафите и калъфките за възглавници бяха сменени — както всяка сутрин — повече заради чистофайничеството на Струан, стигащо чак до глупави превземки, — помисли си Джейми — и чиста риза всеки ден. Смешно, един път или два пъти на месец бе повече от достатъчно, но такъв навик бе установил Дърк Струан, а заповедите на тай-пана се превръщаха в закон за Тес Струан и за семейството й. Струан бе току-що избръснат, с чиста нощна риза, прозорците бяха отворени за морския бриз, отнасящ и най-малката следа от парфюм. Джейми задиша по-леко и я чу да казва:
— Видях доктор Хоуг.
И двамата едва не получиха нов пристъп.
— Горкичкият ми — добави Анжелик след миг. — Съобщи ми, че си прекарал зле нощта, горкичкият ми, и че няма да дойдеш на соарето на Сър Уилям тази вечер, така че си помислих да отскоча и да поседя с теб до обяд.
Отправи им сияеща съблазнителна усмивка и се настани във високия стол. Струан се поболяваше от любов по нея, но в същото време страдаше от чувство за вина. „Трябва да съм се побъркал, за да пожелая курва да замести любовта на моя живот“ — помисли си той, горд с нейната открита сърдечност, щеше му се да й признае за Шизука и да я помоли за прошка.