Просторната кабина заемаше кърмата на кораба: Множество малки люкове, голяма маса и столове, застопорени към пода, малко легло и тоалетна, голям шкаф с ръбести гарафи. Адмиралът и генералът се надигнаха с престорена учтивост и пак седнаха. Марлоу остана на вратата.
— Благодаря ви, че пристигнахте толкова бързо, Сър Уилям. Бренди? Шери?
— Бренди, благодаря ви, адмирал Кетърър. Неприятност ли?
Червендалестият мъж погледна Марлоу.
— Бихте ли налели бренди на Сър Уилям? — Той хвърли лист хартия на масата. — Официално съобщение от Хонконг.
След обичайните надути поздрави съобщението гласеше:
„Веднага се отправете с флагмана и четири или пет бойни кораба към пристанището Бо Чи Се, северно от Шанхай, координатите следват на гърба, където основната пиратска флота на У Сун Чой е на котва сега. Преди седмица джонките на този пират, арогантно развели неговия флаг — «Белият лотос», — пресрещнаха и потопиха пощенския на Нейно величество кораб «Бони Сейлър» във водите край залива Мирс, пиратско пристанище северно от Хонконг. Флотата тук ще се справи с Мирс Бей — вие ще избиете по-голямата част от жителите на Бо Чи Се и ще потопите всички плавателни съдове без рибарските, ако водачът, за когото се предполага, че е Чу Фан Чой, откаже да се покори и не склони да се предаде на правосъдието на Нейно величество.
Когато приключите, ми пратете един кораб с доклад и се върнете в Йокохама, като се поставите там, както обикновено, на разположение в служба на Нейно величество. Покажете горното на Сър Уилям и му дайте приложеното писмо, ваш Станшоп, КОБ, губернатор на Далечния изток.
П.П. «Бони Сейлър» изчезна с целия си екипаж, 76 офицери и моряци, десет пътници, сред които една англичанка, съпруга на тукашен търговец, товар със злато, опиум и ориз на стойност 10 хиляди гвинеи. Чу Фан Чой имаше наглостта да изпрати в Губернаторството чувал с бордовия дневник и четиридесет и три чифта уши, придружени от писмо с извинения, че не е могъл да набави останалите. Ушите на жената липсваха и се боим от най-лошото.“
— Негодници — измърмори Сър Уилям, повдигаше му се при мисълта, че гъмжи от пирати из азиатските води, особено от Сингапур на север до Пекин, а флотата на „Белият лотос“ бе най-многобройна и най-прочута; жената спокойно можеше да е съпругата му, която трябваше да пристигне от Англия в Хонконг тия дни с три от децата им. — С прилива ли тръгвате?
— Да. — Адмиралът плъзна един плик през масата. Сър Уилям разчупи печатите:
„Драги Уили, следващият пощенски кораб ще донесе звонкови пари за разноските на Легацията. Между нас казано, съжалявам, Уили, но не мога да ти дам допълнителни войски в момента, нито кораби. Може би напролет. Беше ми наредено да върна войски и кораби в Индия, където властите се страхуват да не се повтори метежът отпреди пет години. Освен това Пенджаб отново ври и кипи; пиратите са напаст в Персийския залив, а проклетите номади в Месопотамия отново прерязаха телеграфа — организира се нов експедиционен корпус, за да се справим с тях веднъж и завинаги!
Как е горкият Струан? Отправям питане към Парламента за «неуспеха при защитата на нашите граждани». Новината за вашето нещастие на Токайдо ще стигне в Лондон до две седмици, отговорът ще дойде не по-рано от два месеца. Вярвам, че ще насърчат твърдите ответни мерки и ще ни пратят пари, войски и кораби, за да изпълним заповедите им. Междувременно се оправяй с бедите, ако те сполетят, както можеш. Хонконг кипи заради нападението на Токайдо. Майката на Струан направо полудя, а цялата сган от китайски търговци (колкото и да са богати от отвратителната си търговия с опиум) се е наежила, тяхната заблуждаваща, тенденциозна жълта преса иска твоята оставка. «Било ли е някога по-различно?» — както казваше Дизраели. Бог да те ощастливи.
Сър Уилям отпи солидна глътка: „Дано лицето ми не издава тревогата ми.“
— Хубаво бренди, адмирале.
— Да, от най-добрия ми личен запас, във ваша чест — каза адмиралът, вбесен, че Марлоу е налял на Сър Уилям почти половин водна чаша, а не бе му сипал от обикновеното, второкачествено бренди за посетители. „Мухльо — помисли адмиралът, — ако не се изхитри, никога няма да получи адмиралски чин.“
— Какво става с отиването в Осака? — попита Сър Уилям.
— О, Осака ли? Съжалявам, ще трябва да отложите пътуването, докато се върна. — Едва прикри усмивката си.
— Кога ще стане това? — премаля му още повече.
— Да стигнем до целта са нужни шест-седем дни в зависимост от ветровете, три дни в Бо Чи Се ще са достатъчни. Ще трябва да презаредя с въглища в Шанхай, о, бих казал, че ще се върна в Йокохама, стига да не пристигнат нови заповеди, в… — адмиралът изгълта своя портвайн и си наля още — ще се върна след четири-пет седмици.
Сър Уилям допи брендито си и гаденето премина.
— Лейтенант, ако обичате? Благодаря.
Марлоу пое чашата му учтиво и пак я напълни с най-отбраното адмиралско бренди, като криеше отвращението си, че е лакей и че му е дошло до гуша от адютантския чин, мечтаеше да се върне на своя кораб, на своя квартердек, за да наглежда как върви ремонтът след бурята. „Но поне ще видя някаква акция най-сетне“ — помисли си с облекчение, представяйки си нападението срещу пиратското пристанище и оръдията в целия им блясък.
— Добре, адмирале — започна Сър Уилям, — ако не осъществим заплахата си, ще се изложим, ще изпуснем инициативата и ще изпаднем в голяма опасност.
— Това беше ваша заплаха, Сър Уилям, не наша. Затова се безпокоите твърде много за престижа си; колкото до опасността — предполагам, имате предвид Колонията, — по дяволите, сър, туземците няма да посмеят да ни създадат никакви особени проблеми. Не ви безпокоиха в Легацията, няма да безпокоят и Йокохама.
— Ще сме безпомощни без флотата.
— Не е съвсем така, Сър Уилям — намеси се решително генералът. — Армията тук е в почти пълен състав.
— Съвсем правилно — съгласи се адмиралът, — но Сър Уилям е съвсем прав, като твърди, че Кралската флота поддържа мира. Планирам да вземат четири бойни кораба, сър, а не пет и да оставя една фрегата във военната база. Това ще е достатъчно. „Пърл“!
Марлоу не се сдържа и изтърси:
— Извинете ме, сър, но тя все още е на основен ремонт.
— Толкова се радвам да разбера, че следите състоянието на моята флота, господин Марлоу, и си държите ушите отворени — смрази го адмиралът. — Очевидно „Пърл“ не може да участва в тази експедиция, така че е най-добре да се върнете на борда и да се уверите, че тя е в безупречно състояние за плаване, готова за всякакви заповеди, утре до залез-слънце, или ще останете без кораб.
— Слушам, сър. — Марлоу преглътна, отдаде чест и хукна навън.
Адмиралът изсумтя и рече на генерала:
— Добър офицер, но още има жълто по устата — чудесно семейство, свързано с флотата, двама от братята му също са офицери, а баща му — флаг-капитан в Плимут. — Той погледна Сър Уилям. — Не се безпокойте, фрегатата му ще вдигне мачта до утре и ще бъде на разположение — той е най-добрият ми командир, но, за Бога, не му казвайте, че съм го похвалил. Той ще ви пази, докато се върна. Ако няма нищо друго, господа, ще отплавам веднага — толкова съжалявам, че не мога да се присъединя към вас за вечеря.
Сър Уилям и генералът допиха питиетата си и се изправиха.
— Бог да ви поживи, адмирал Кетърър, да се върнете благополучно с целия си екипаж — искрено му пожела Сър Уилям, генералът се присъедини към него. После лицето му стана сурово: — Ако не получа удовлетворение от Бакуфу, ще тръгна за Осака, както бе решено, със или без „Пърл“, със или без армията, но, за Бога, ще ида в Киото и Осака.
— Най-добре да изчакате, докато се върна; най-добре да проявите благоразумие и да не споменавате името Божие, след като ще предприемете такова необмислено действие, Сър Уилям — отсече адмиралът. — Господ може да реши другояче.
Същата вечер, точно преди полунощ, Анжелик, Филип Тайърър и Палидар излязоха от Британската легация и тръгнаха по Хай стрийт към сградата на Струан.