— Господи, трябва да разбереш, че не мога да вървя срещу нея!
Струан едва не се препъна, като си припомни ужасния бодеж в слабините, когато неволно бе скочил на крака от стола си и бе изкрещял на Макфей:
— Ти, проклетнико, слушай, напомням ти, че си дал свещена клетва да служиш на тай-пана, на тай-пана, за Бога, който и да е той, на тай-пана, а не на негова проклета майка! Запомни ли?
— Но, не…
— На кого ще се подчиниш, Джейми? На мен или на майка ми? — Помежду им бе зейнала дълбока бездна; последва още гняв и още думи, но той бе надделял. Нямаше място за спор. Условието бе написано във всяка заповед за назначение, която следваше да бъде подписвана и уреждана под клетва пред Бога в съответствие с указанията на основоположника.
— Добре, съгласен съм! — бе процедил през зъби Макфей. — Но под… извини ме, моля за правото да й пиша и да й съобщя за новите ти разпореждания.
— Изпрати го с пощенския кораб и й пиши, че тай-панът ти нарежда да останеш тук, че единствено аз мога да те уволня, както и ще направя, ако ми създаваш неприятности, и че щом искам да се сгодя, пълнолетен или не, това си е моя работа. — После слепешката бе седнал на стола, превит от болка.
— Боже мой, тай-пан — нерешително бе казал Макфей, — тя ще ме уволни независимо дали ти харесва или не. Свършено е с мен.
— Не. Не, без да кажа своята дума: така е според нашите вътрешни правила.
— Може би. Но дали ти харесва или не, тя може да превърне и твоя, и моя живот в ад.
— Не, ти правиш само каквото искам аз. За теб важи законът на Дърк — а тя се ръководи само от него — заяви Малкълм, като си спомни десетките пъти, когато майка му бе заклинала в името на Дърк Струан баща му, него или братята и сестрите му по въпроси на търговията или морала, или самия живот. „И нали татко и майка твърдяха хиляди пъти, че ще стана тай-пан по подобие на Дърк Струан, всички, особено чичо Гордън. Формалностите могат да почакат, тя просто ги използва като допълнителна причина да ме превие — Господи, цял живот съм се подготвял за тази работа, зная как да се справя с нея и зная какво не е наред.“ — Аз съм тай-панът, за Бога, а сега… сега, ако ме извиниш… имам да свърша малко работа.
Щом остана сам, извика А Ток.
„Аййиая, този път наистина се нуждаех от лекарството, то ми подейства толкова добре, избави ме от болката и страданието, даде ми смелост, а по-късно и толкова щастливи моменти с Анжелик. О, моят ангел ще се върне пак в своите покои зад съседната врата, слава Богу, на една крачка, толкова прелестна и топла, и близка; о, за Бога, ще ми се, когато си мисля за нея, да не се появява копнежът, а той да не води до другата болка, още не е минала половината сутрин, а трябва да изтрая скучната проповед и обяда… и цели осем часа до следващото…“
— Извини ме за вчера — прекъсна мислите му Макфей. — Много съжалявам.
— А аз не, разговорът постави въпросите открито и ги реши — отговори Малкълм с удивителна смелост. — Сега компанията наистина има ръководител. Съгласен съм, от баща ми нямаше много полза, той прекара по-голямата част от последните си години в пиянство, майка ми се стараеше, колкото можеше, но Брок все пак ни надминаха — и да си кажем честно, те са по-силни и по-богати, и по-стабилни от нас и ще имаме късмет, ако преодолеем сегашните си затруднения. Вземи Япония — едва си покриваме разходите по Япония.
— Да, краткосрочни договори, дългосрочният договор ще е по-изгоден.
— Не по начина, по който развиваме търговия досега. Японците не купуват изгодни стоки от нас. Ние купуваме копринен плат и копринени буби, някои лакирани дреболии и какво друго? Нищо ценно, тя нямат промишленост и сякаш не се канят да развиват.
— Наистина, но в Китай им трябваше време, за да започнат производство, години. И там имаме опиум, чай, сребро.
— Вярно, но Китай е различен. Китай е по-културна, древна цивилизация. Имаме приятели там и както сам казваш — образец за търгуване. Мисля, че трябва да ускорим нещата тук, за да оцелеем, или да приключим.
— Щом сър Уилям се справи с Бакуфу…
— Шарката да ги тръшне! — В гласа на Струан се доловиха остри нотки. — До гуша ми дойде да седя като залепен за стола и ми призлява от хора, които казват, че трябва да почакаме, докато Сър Уилям нареди на флотата и армията да си свършат работата. Следващия път, когато има среща с Бакуфу, искам да присъствам — или още по-добре, първо да ми уредиш тайна среща.
— Но, тай-пан…
— Действай, Джейми. Това искам. И го направи бързо.
— Не зная дали ще е възможно.
— Попитай питомника самурай на Филип Тайърър, Накама. По-добре си уреди тайна среща, така че Филип да не се компрометира.
Макфей го бе запознал със сведенията, изкопчени от Накама.
— Това е добра идея — отзова се Джейми искрено, забелязал издадените устни и огъня, които бе разпалил у Малкълм. „Може би най-сетне — помисли си той — се появи човекът, който ще раздвижи нещата. — Ще видя Филип след службата.“
— Кога е следващият кораб за Сан Франциско?
— След седмица, търговският кораб на Конфедерацията „Савана Лейди“ — Макфей предпазливо снижи глас, край тях минаваше група търговци. — Нашата поръчка за Чошу заминава с него.
— Кой доверен човек ще отплава с него с извънредно поръчение? — попита Струан, пускайки своя план в действие.
— Варгас.
— Не, той е нужен тук. — Отново се спря, боляха го краката; закуцука встрани от стъргалото към нисък зид, преди всичко да си отдъхне, но също и за да поговорят насаме. — Кой друг? Трябва да е добър.
— Неговият племенник, Педрито — той е буден момък, прилича повече на португалец от Варгас, почти няма китайски черти, говори португалски, английски, испански и кантонски — бива го в сметките. Биха го приели и в Севера, и в Юга. Какво имаш наум?
— Купи му билет за този кораб. Искам да замине с поръчката, която ние ще увеличим четворно, също за да пор…
— Четири хиляди пушки? — Макфей го зяпна.
— Да, изпрати също писмо до фабриката с утрешния пощенски кораб, в което им съобщи да го очакват. От пощенския кораб ще се прехвърли в Хонконг на парахода за Калифорния.
Макфей се разтревожи:
— Но ние имаме злато, колкото да платим в брой, само за двеста — ще трябва да заплатим цялата поръчка, такава е практиката на фабриката. Не ни ли надценяваш?
— Някои може да мислят и така, аз не.
— Дори с товар от две хиляди — адмиралът изпада в истерия от вноса на всякакви оръжия и опиум… Законът не му позволява — започна Макфей сприхаво, — но ако поиска, може да конфискува някой товар под предлог, че е заради националната сигурност.
— Нито ще ги намери, нито ще чуе за тях, докато не стане твърде късно — ще бъдеш изключително хитър. Междувременно направи чернова на писмото за поръчката и копие за пощенския кораб — направи го сам, Джейми, тайно — помоли фабриката за специално обслужване на нашата партида, но също и да ни направят единствени посредници в Азия.
— Добра идея, тай-пан, но сериозно съм против увеличаване на поръчката.
— Вдигни я на пет хиляди пушки и подчертай, че ще преговаряме за най-примамливото количество. Не искам Норбърт да ни изпревари. — Струан — отново тръгна, болеше го още по-силно. Без да гледа Макфей, се досещаше за какво си мисли и настръхна: — Няма нужда да се консултираш с Хонконг. Действай. Аз ще разпиша поръчката и писмото.
След пауза Макфей кимна:
— Щом така казваш.
— Добре. — Малкълм усети неохота в гласа на Макфей и реши, че сега е моментът. — Ще променим политиката си в Япония. Те харесват да убиват, нали? Според този Накама много от кралете им са готови да въстанат срещу Бакуфу, които със сигурност не са ни приятели. Добре, ще им помогнем да направят каквото искат. Ще им продадем каквото искат: оръжия, кораби, дори една-две фабрики за оръдия, във все по-големи количества — за злато и сребро.
— Ами ако те обърнат тези пушки срещу нас?
— Ще им дадем един урок, както навсякъде по света. Ще им продаваме мускети, пушки със задно пълнене, а не магазинни пушки, големи оръдия или модерни бойни кораби. Ще предложим на купувача това, което иска да купи.