Господин Грейфорт ме помоли да стана негов секундант в личното, но неотложно дело по дуела, на който сте го предизвикали. Бих ли могъл да ви поднеса почитанията си утре? Ще ви бъде ли удобно някъде около обяд? Имам честта, сър, да бъда ваш покорен слуга:
Подписът бе също толкова изряден, както и калиграфският почерк.
35.
Вторник, 4 декември
— Добро утро, господин Горнт. Имам удоволствието да ви запозная с господин Макфей, управител на компания Струан в Япония. Моля, настанете се удобно — и ти, Джейми. Кафе, чай, шери, шампанско?
— Не, благодаря ви, господин Струан.
— Господин Макфей е един от секундантите ми. Надявам се, че секундантите ще уточнят подробностите помежду си, нали?
— Да, сър. Срещнах се с господин Сибородин, но не обсъдих нищо с него. Такава беше волята на господин Грейфорт.
Двамата младежи се изучаваха един друг. Още от първия миг и двамата изпитаха едно и също чувство: силно взаимно влечение. Но и двамата знаеха, че колкото и да е пламенно първоначалното им усещане за сродство, това е без значение. Много скоро — днес, утре и дори през следващите няколко минути — бързо щяха да се върнат към обичайното си състояние, към удобната историческа враждебност, която тясно свързва техните фирми и ще продължава вовеки веков; тя щеше да прокуди първоначалното привличане като чудато умопомрачение.
— Какво мога… аз… ние… да направим… за вас? — запита Малкълм.
Горнт се усмихна искрено. Зъбите му бяха бели като на Малкълм. Беше почти колкото него на ръст, но с по-крехко телосложение; дрехите му не бяха толкова елегантни, косата му бе тъмна, за разлика от червеникавокафявата на Струан, имаше кафяви, а не сини очи като тези на Малкълм.
— Господин Грейфорт искаше да потвърди датите, оръжията и тъй нататък.
Джейми се намеси:
— Знаете ли, че цялата идиотска работа е противозаконна, господин Горнт, и че дуелът бе официално забранен от сър Уилям?
— Зная, господин Макфей.
Джейми се раздвижи неловко. Отвращаваше се все повече от обстоятелството, че се бе замесил в случая и съвсем се обърка от странното настроение в стаята. Не бе способен да го разгадае. Вместо ледена враждебност се усещаше по-скоро изчаквателност, чудновато приятна и предопределена.
— След като ви предупредих, да ви попитам какво възнамерява Норбърт?
— Днес е вторник. След една седмица добре ли е?
— Предпочитам в сряда, на дванайсети — незабавно откликна Малкълм. В малките часове на нощта си бе изготвил план. Сънят му се бе изплъзнал. Бе се сражавал с дявола от шишенцето и бе победил. Но битката все пак взе своята жертва и тази заран количеството опиат му донесе покъртително облекчение.
„Буйният облак“ щеше да пристигне в неделя и отплаването му бе назначено за сряда вечерта. Щеше скришом да се договори с капитана му да отблъснат веднага, щом момъкът се качи на борда след дуела. Или щеше вече да е скрил Анжелик на кораба, или щеше да уреди Джейми да я съпроводи до вкъщи със следващия. Щяха да решат това в последната минута, най-късно във вторник. А може би ще е най-добре да заведе Джейми и Анжелик със себе си и по този начин да обезсили донякъде гнева на майка си срещу Макфей — така щеше да се покори на едно от желанията й и имаше надежда, че ще я накара да оттегли заповедта за уволнението му. Чувстваше се длъжен да отърве Джейми с всякакви способи. С Анжелик на борда може би щеше да намери начин как да убеди капитан Стронгбоу да забрави разпорежданията на Тес.
„Много е рисковано — помисли си младежът, — крайно е съмнително, ала риск печели, риск губи. Това е най-доброто, което мога да сторя. Джос.“
— Предпочитам в сряда.
— Предполагам, че ще стане, сър. Колкото до мястото — нека бъде призори в Ничията земя помежду селото и Пияния град, а не на хиподрума — там е прекалено открито, пък и сутрин рано има ездачи и тъй нататък.
Малкълм се засмя, без сам да знае защо.
— Изборът си го бива — отвърна той, като изпревари Джейми. „За мен е най-добре — по-уединено е, по-близо до морето, оттам по-лесно ще се измъкна до клипера на кея на Пияния град, отколкото до нашия кей.“ — Очевидно знаете доста неща за Йокохама, а сте тук само от ден.
— Предложението беше на господин Грейфорт, аз само прегледах и двете места рано тази сутрин. Ничията земя е по-подходяща, по-безопасна.
— Дадено. Ще ми е трудно да извървя полагаемите се десет крачки. Предлагам да заемем позициите си и по нечия команда, по вашата, ако желаете, да се прицелим и да стреляме.
— Ще се посъветвам с господин Грейфорт.
— Нещо друго?
Горнт се поколеба, после хвърли поглед към Джейми.
— Ще уговорим подробностите по-късно — как да пристигнат нашите довереници, по какви пътища, на кой лекар можем да се доверим, кой още да присъства и тъй нататък. Накрая мис…
— Изглеждате много добре осведомен относно дуелите — рече Джейми с изтънял глас. — Участвали ли сте в някой?
— Няколко пъти, господин Макфей. Веднъж като страна и два пъти като секундант, докато следвах в Ричмъндския университет. — И пак се усмихна със своята топла, любезна и искрена усмивка. — На Юг се отнасяме много сериозно към въпросите на честта, сър.
Поради цялата приятна призрачност на подробното обсъждане и увереността, че Малкълм е бил предизвикан от Грейфорт, и поради ината на тай-пана, Джейми не се сдържа:
— Тогава знайте, че Норбърт не беше прав — ядосано заяви той. — Норбърт положи всички усилия да предизвика тай-пана, направи го няколко пъти и няма съмнение, че трябва да се извини и с това да сложим край на цялата тази глупост.
— Джейми! — сряза го остро Малкълм. Ако не беше вчерашният ден, би го накарал да напусне. Но вчерашният дълг на Струан пред Макфей бе огромен и за цял живот, тъй че той просто му каза като на приятел, какъвто беше Джейми: — Това е моя работа. Зная как се чувстваш. — После се обърна към Горнт: — Прав е, знаете ли, Норбърт се държа направо непоносимо.
Горнт не отговори. Малкълм сви рамене и се усмихна.
— Джос. Но и вас не ви засяга, господин Горнт. Значи веднъж сте били участник и два пъти секундант. Очевидно сте спечелили. А какво стана с противника?
— Не го убих, сър, не се опитвах да го убия. Само го раних.
Двамата се гледаха един друг и се преценяваха взаимно.
Джейми се обади нервно:
— Значи всичко е уредено.
— Да, с изключение на оръжието. Господин Грейфорт избра шпаги.
Малкълм зяпна, а Джейми пребледня.
— Имахме уговорка за пистолети — рече Джейми. — Уговорка.
— Извинете ме, сър, подобно нещо не е било уговорено. Господин Грейфорт има право да избира оръжието, тъй като е засегнатата страна.
— Но беше уго…
— Джейми, остави на мен — прекъсна го Малкълм, удивен от собствената си незаинтересованост. Бе очаквал някакво мошеничество от Норбърт. — Предполага се, че и двамата сме джентълмени и ще използваме пистолети.
— Съжалявам, моите указания са други, сър. Колкото до джентълменството, повереникът ми се смята за такъв и избра да защити честта си с шпага — съвсем обичайно е.
— Но очевидно е невъзможно.
— Господин Грейфорт каза също — длъжен съм да ви съобщя, че не го одобрявам и му го заявих направо, — каза също, че ако вие пожелаете, той ще се съгласи с ножове, шпаги или саби.
Джейми понечи да се изправи, ала Малкълм го спря.
— В сегашното ми състояние това е невъзможно — рече Струан, после събра сили и твърдо изговори: — Ако Норбърт иска да мине с този номер, за да си спаси реномето, да ме унижи и да отмени дуела, ще му плюя в лицето и ще продължа да го правя.
Джейми пламна от неговото перчене, възхити му се, но и го възненавидя, сетне неочаквано осъзна, че недоразумението би могло да спаси името и репутацията и на двамата противници.