— Анжелик — започна Струан, — защо не се освежиш, и аз възнамерявам да направя същото и ще тръгнем след час. Просто имам да реша някои неща с Джейми. — Целунаха се и тя излезе. Малкълм на кантонски нареди на Чен да приготви гореща вода за съпругата му и за самия него. — После ще се качим на „Буйният облак“. Всичко ли е приготвено?
— Да, господарю.
— Добре, а вие тримата е най-добре да си мълчите като прилепи и да сте доволни като прасета в кочина! — Струан любезно се обърна към Тайърър на английски: — Филип, ще ни извиниш, нали? С настъпването на утрото ще започнат безконечни празненства, сватбен обяд и така нататък с официалните покани. Моля те, предай на Сър Уилям моите поздрави и не споменавай на никого, че ще сме на „Буйният облак“ тази вечер — дори на Сър Уилям. Не искам пияници да обикалят край нас цяла нощ, искаме да останем насаме, нали разбираш?
— Напълно. Още веднъж те поздравявам. — Тайърър се радваше да си тръгне. Предстоеше му да се срещне и с Хирага и да довърши новата, рязка нота до тайро Анджо, преди да иде при Фуджико. След сутрешния военен съвет между Сър Уилям и Сьоратар, с негова помощ и с помощта на Андре, на който бяха уговорени последните подробности по предстоящото обстрелване и наказателната акция срещу Йедо, Андре му бе прошепнал: „Фуджико жадува да те види, всичко е уредено. Тя дори настоява да ти поднесе японска гощавка, така че върви гладен и жаден, но не забравяй да се държиш твърдо.“
След като останаха насаме, умората на Малкълм си пролича донякъде.
— Джейми, налей ми, ако обичаш. Благодаря. Всичко наред ли е?
— И за довечера, и за утре. А Ток и А Со са на кораба със сандъците, Чен ще тръгне с теб и госпожа Струан. Доколкото ми е известно, никой, освен тях, Стронгбоу, аз и сега Филип не знае, че ще спите на „Буйният облак“.
— Добре. Грешка беше, дето Филип научи. Но няма значение — рече Малкълм. — Поотпуснах се, но всичко ще е наред. Той няма да се раздрънка. Какво иска Горнт?
— Само да уредим последните подробности. — Макфей го погледна. — Твоята сватба няма ли да промени нещата?
— Може би. Стига Норбърт да се извини.
— Горнт искаше да поговорите насаме, ако намериш време.
— Добре. Кажи му, че това е всичко — и нека първо аз да се срещна с него, а?
Горнт изпълни стаята с приветливостта си. На Малкълм му се стори, че вижда много стар приятел.
— Шампанско?
— Благодаря ви, тай-пан. Мога ли да ви поздравя?
— Можеш. Наздраве!
— И за ваше здраве, сър.
— Съжалявам, но се налага да побързаме, утре ще разполагаме с повече време. Какво става?
— Исках да ви кажа насаме, че господин Грейфорт възнамерява утре да приеме вашето помирение. Дуел няма да има.
Струан се усмихна.
— Това е най-добрата новина, която… не, втората добра новина за деня!
— Да. — Лицето на Горнт се изопна. — Стига наистина да смята така.
— А?
— Мисля, че трябва да сте подготвен за подлост. Съжалявам, че ви поливам със студен душ в такъв щастлив ден, но исках да ви предупредя. Сигурен съм, че той ще си промени намеренията.
Малкълм го наблюдаваше, после кимна спокойно.
— От Норбърт и от всички Брокови ние очакваме подлости вместо закуска. — Чашите им се докоснаха. — Наздраве — за богатство и щастие!
Малкълм забеляза нещо особено у Горнт, което не можа да предусети.
— Все още ли възнамерявате утре сутринта да ми дадете документите, от които се нуждая?
— О, да. — Горнт се изправи. — А моят договор?
— Готов е. Утре ще го потвърдя с подписа си.
— Благодаря. До утре и още веднъж честито.
Малкълм отново по-скоро усети, отколкото видя странното му настроение.
— Очаквате го с нетърпение, както и аз.
Горнт впери поглед в него.
— Да. Предстои още един славен ден — край и начало.
На горния етаж Анжелик стоеше пред огледалото, без да вижда нищо, и несъзнателно си играеше с пръстена с герба. За първи път днес бе останала сама, уединена в своята стая със заключена врата, и щом седна, я връхлетя цял рояк неочаквани истини и парадокси: всичко се бе случило толкова бързо. Бе омъжена, но не бе го очаквала да стане по този начин — на борда на кораб; бе се надявала, бе се молила, но не и се вярваше, че ще е възможно — толкова много прегради стояха помежду им; омъжена, но не пред Бога, омъжена за младеж, на когото бе хвърлила око, когото енергично преследваше и го насърчаваше да я преследва; за мъжа, когото обожаваше, но го бе измамила — изнасилването не стана по нейна вина, наложи се да пометне, а обиците бяха единственото й спасение. Можа да спаси живота си, тъй като опази всичко в пълна тайна, но все пак бе измама.
Този човек ме обича до забрава, рискува всичко, а аз откраднах от него, излъгах го и ще легна в брачното ложе опетнена и въпреки това…
На път към брега на три пъти понечих да му разкажа.
Не е вярно, понечих да му разкажа част от нещата — само за обиците, но всеки път въодушевлението му ме завладяваше и ме възпираше. Той ме засипа с истините за майка си и писмата и, за Скай, за отец Лео и за английския свещеник, за адмирала и за Сър Уилям — как са му попречили, но накрая ги надвил… „Аз спечелих, моя ненагледна съпруга. Спечелих тебе и вече никой не може да те откъсне от мен…“
Бяха се прегърнали и проронили сълзи от възторг в обятията си.
„Бог ми е свидетел, зная, че ако бях започнала, той щеше да бъде съкрушен, а започнех ли да разказвам, щях да споделя всичко. И щеше да умре, горкичкият ми, толкова е порядъчен. Защото той наистина е най-порядъчният мъж в живота ми. Сега зная, че го обичам, инак нямаше толкова да се старая и да преодолея такива спънки. Обичам го и все пак…
Какво да правя?“
Анжелик видя отражението си, вперило поглед в нея. Не се харесваше толкова разголена и сведе поглед. Видя, че върти пръстена насам-натам, както правеше Андре с неговия. Пръстенът на Малкълм беше златен, тежък. Гербът на Струанови бе изгравиран отгоре: шотландският лъв, преплетен с китайския дракон. „Това символ на доброто и злото ли е?“ — запита се тя и внезапно потръпна.
За да отклони вниманието си, започна енергично да четка косата си, но и това не помогна. Мрачните мисли я връхлетяха отново, все по-бързо и по-бързо… и мисълта за него.
Тя почувства, че й призлява, и притисна с ръце слепоочията си.
— Недей… Бъди силна… Бъди силна, ти си сама, трябва… — Стоновете й спряха, тъй като нова мисъл заличи предишните. „Но ти не си сама — рече Анжелик на глас. — Вече сте двамата с Малкълм и той се нуждае от теб… Двама сте, ти и Малкълм, той се нуждае от теб, Малкълм ти е съпруг…“
Тази представа завладя съзнанието й, изпълни го и в този миг Анжелик го чу как радостно й вика от долния етаж:
— Анжел, побързай, време е да тръгваме… побързай!
Тя бавно отиде и коленичи пред малката Дева Мария и изля цялата си душа: „Пресвета Майко, прости на мен — грешницата. Прегреших страшно и те моля за прошка. Прегреших сериозно и живея в постоянна лъжа, но се кълна да бъда най-добрата съпруга, защото обичам този мъж с цялото си сърце, както обичам Теб…“