Пфу!“
44.
Клиперът „Буйният облак“ се олюляваше на котва при промяната на вечерния прилив.
— Добре е закотвен, сър — каза първият помощник-капитан. Капитанът Стронгбоу кимна и продължи да дими с лулата си.
Намираха се на квартердека. От вятъра мачтите и макарите скърцаха. Стронгбоу имаше ясни очи, бе пълен, як мъж на петдесет.
— Ще бъде приятна нощ, господине, свежа, но не студена. — Той се усмихна и тихо добави: — Добра за гостите ни, а?
Първият помощник-капитан, също висок, як и обветрен, но наполовина на годините му, също ги наблюдаваше и се ухили:
— Да, да, сър.
Анжелик и Малкълм стояха долу, на главната палуба, облегнати на планшира един до друг, загледани в светлините на Йокохама. Малкълм носеше редингот над обикновена риза, панталони и меки обувки и за първи път доста успешно се подпираше само с един бастун. Тя бе наметнала дебел червен шал около раменете си над дълга свободна рокля. Двамата стояха близо до палубата с оръдията. Корабът носеше десет трийсеттонни топа на бакборда и на щирборда, на носа и на кърмата и техните артилеристи бяха добри като военноморските. Това бе гордостта на Стронгбоу. То не се отнасяше за всичките им клипери, търговски кораби и параходи.
— Красиво е, нали, моя скъпа женичке? — Малкълм бе искрено щастлив, както рядко му се бе случвало.
— Тази вечер целият свят е красив, mon amour. — Тя се сгуши по-близо до него. Беше след вечеря и те очакваха отделната кабина, която заемаха, да бъде почистена от съдовете и приготвена за нощта. Каютата беше просторна и заемаше цялата кърма, обикновено това бяха покоите на капитана, освен ако тай-панът не е на борда — един от многото закони, утвърдени от Дърк Струан преди трийсет години; флотата все още се ръководеше от повелите му, които се спазваха до последната подробност: най-добро заплащане, чистота, подготовка и бойна готовност.
Стронгбоу наблюдаваше прилива, преценяваше го. В тукашните води промяна в прилива можеше да е предвестник за идваща часове по-късно гигантска вълна цунами, възникнала може би на хиляди мили разстояние от подводно океанско земетресение, която помиташе всичко по пътя си в морето, както и крайбрежните градове, щом връхлетеше на сушата.
Когато капитанът почувства, че всичко е нормално, погледна пак към Струан. Радваше се, че Малкълм е на борда, както и на новите заповеди да отплават рано сутринта с пълна сила за Хонконг; той знаеше, както и всички, че Тя е изкомандвала младежа да се върне у дома още преди седмици. Но Стронгбоу се тревожеше, че ще вземе и момичето.
„Боже мой, проклет да съм, ако мога да я нарека госпожа Струан — има само една госпожа Струан — мислеше си той. — Младият Малкълм женен? Въпреки Нейните заповеди? Сигурно се е побъркал! Дали венчавката е законна? Според морския закон да, ако и двамата са пълнолетни, но те не са. Дали ще я анулират? Обзалагам се на пукнато пени срещу една златна гвинея, че Тя ще намери двайсет начина да я обяви за незаконна, без да й мигне окото! Господи!
Какво ще стане с момичето тогава? Какво ще му се случи? А на младока Малкълм? Как, по дяволите, ще я надвие? Радвам се, че не ги венчах аз, слава Богу. Щях ли да го направя, ако той ме бе помолил? За нищо на света! Никога!
Тя направо газ ще пикае, и с право — не са пълнолетни, а момичето е католичка. Майката ще започне борба до смърт срещу сина без никакви правила, а всички знаем, че става фурия, когато се разбеснее — по-лоша е от моята чума, — макар че Малкълм се е променил, по-твърд е от всякога, по-решителен. Защо? Заради момичето ли? Един Бог знае, но ще ми е добре дошло отново да имаме истински тай-пан, мъж.
Няма никакво съмнение, че Малкълм си е изгубил ума по девойчето и кой ли би го осъдил! Не и аз! Аз също бих се оженил за нея, стига да имам възможност, но, за Бога, за първи път няма да бързам да се представя, да се нахвърлям да пия и да се любя с моето Котенце.“ Той се изкиска. Котенцето му беше любовница от години, шанхайско момиче, чийто нрав и ревност бяха пословични, но по страстност тя нямаше равна на себе си.
— Какво ще кажете за промяната в заповедите, сър?
Стронгбоу сви рамене. Разбира се, нямаше никаква нужда Малкълм да бърза на брега преди изгрев, та след това да се върне отново, след като едва вървеше — с един или с два бастуна — няма значение. Макфей можеше да донесе на борда всякакви възникнали въпроси и документи за подпис. „Ах, да, Джейми, какво ли крие пък той? Май ми мирише на нещо — защо е цялата тая тайнственост и защо забрани на екипажа да слиза на брега?“
Капитанът бе чул слухове за някакъв предстоящ дуел. „Ама че дяволски глупава лудория — съвсем в духа на Струановата гордост. И ще го направи преди отплаването, само и само да унижи Брокови, след като всички са наясно, че трябва да сключим примирие. Враждата между семействата продължава твърде дълго, а те са в разцвет и ни удариха в земята. Дали ще вдигнем знамето им преди Коледа? За Бога, надявам се, че не.
Младият идиот не се е метнал на баща си, а на дядо си. Господи, какъв мъж!“ Стронгбоу бе плавал с него няколко пъти по търговия с опиум край китайското крайбрежие като флотски курсант, помощник-артилерист, после като трети помощник-капитан при Страйд Орлов Гърбушкото — капитан на флотата от клипери след тай-пана.
Той видя, че Малкълм прегърна девойката, а тя се притисна още по-близо до него, и го заболя за тях. Тежко бе да пораснеш, тежко бе да си тай-пан или почти тай-пан на Търговската къща при такъв дядо — и такава майка. Той многозначително прекоси квартердека и се загледа в морето. Първият помощник-капитан го последва. И двамата се втренчиха във вантите, по които няколко отпочиващи морски птици прелитаха с грак. После едната се гмурна от върха на внушителната мачта и те я наблюдаваха как потъва в мрака за нощен риболов. Още една я последва безшумно.
Малкълм и Анжелик не бяха помръднали, потънали в собствения си мир. Пясъчният часовник на мостика, отмерващ половин час, се изпразни. Дежурният веднага го обърна и звънна шест пъти, 23,00 часа, дочу се звън и от другите плавателни съдове в залива. Двамата излязоха от своя унес.
— Време е да слезем долу, Анжел!
— Още малко, скъпи. Чен рече, че ще ни съобщи, когато кабината ни бъде готова. — Тя се бе замислила над това, откакто той й бе казал: „Ще ти хареса ли да се оженим днес…“ — Анжелик се усмихна и го целуна по брадичката, подготвена и умиротворена. — Здравей, любими съпруже, животът ни ще бъде великолепен отсега нататък, обещавам ти, вече няма да изпитваш болка и ще станеш по-здрав от всякога. Обещаваш ли?
— Хиляди пъти… моя скъпа женичке.
Още морски птици отлитаха от такелажа, а Чен се приближи и съобщи, че всичко е готово, както тай-панът е наредил.
Малкълм добави на кантонски:
— А сега запомни, не събуждай тай-тай, когато будиш мен. — Тай-тай означаваше Върховна господарка на Върховния господар, Първа съпруга, която представляваше най-висшият и основен закон във всяко китайско домакинство, докато Съпругът беше най-висш извън него.
— Наспи се, господарю, добре, десет хиляди синове, госп’жице.
— Тай-тай — поправи го Малкълм. — Десет хиляди синове, тай-тай.
— Какво каза той, Малкълм? — усмихна се Анжелик.
— Желае ти щастлив брак.
— До дже, Чен — отвърна тя, — благодаря ти.
Чен почака, докато двамата пожелаят лека нощ на офицерите и се спуснат долу. Малкълм се подпираше само с един бастун, беше се облегнал на нея. „Айа — помисли си Чен, докато се спускаше по пасарела към помещението в носовата част, — всички богове, малки и големи, пазете господаря и го дарете с нощ, която да изкупи всичките му болки — минали и бъдещи, — но първо се погрижете за мен и моите неприятности и обяснете на Славния Чжан и на тай-тай Тес, че аз нямам нищо общо с тази сватба.“
От квартердека Стронгбоу наблюдаваше как Чен слиза надолу.
— Всички ли ще спят долу? И слугите ли?
— Опънахме хамаци в стаята на щирборда. Ще им е добре, стига да не започне буря.