— Да. Толкова е трудно.
— И ти си се променила. Разреши… разреши ми да ти кажа колко си великолепна, толкова силна и, ами… е, ти си го знаеш.
— Там е проблемът, скъпи Джейми, че не зная. Зная само какво се случи и се примирявам, примирих се. Сълзите ми… Навярно вече изплаках всичките си сълзи. Така че засега няма да има никакви сълзи. Срещна ли се със Сър Уилям?
— Да. Скай каза, че ще се върне около шест, ако ти е удобно. — Той видя как тя кимна разсеяно.
— Не го харесваш, нали, Джейми?
— Въобще не обичам адвокатите, те винаги създават трудности, макар тоя да не е лош човек. Струва ми се, че ще ти свърши работа. Ако се тревожиш, кажи ми веднага. Мал… Малкълм го харесваше, а и някой трябва да те представя.
— И на мен ми е трудно да произнасям името му, Джейми. И „съпруг“ също. Още по-трудно. Не се смущавай.
Джейми кимна мрачно и извади писмата.
— Сър Уилям каза, че те са част от неговото наследство, както и парите. Той не е в правото си да постановява — ето защо спешно ще пише на главния прокурор в Хонконг, — но не вижда защо да не останат при теб, стига да не ги унищожиш. Колкото до златните лири, можеш да ги задържиш — казах му, че според мен нямаш никакви свои пари в момента, — но той помоли да му дадеш разписка за тях.
— Каквото поиска. Прочете ли ги?
— Не, никой не ги е чел. — Макфей колебливо ги остави на полицата над камината. — Има и други неща, направихме някои приготовления — искаш ли да ме изслушаш сега, или… да дойда по-късно.
— Не, добре съм. Какви приготовления, Джейми?
Той си пое дълбоко дъх, мразеше да говори за всичко това, но дългът беше негов.
— Посъветвах се със Сър Уилям, Бабкот и Хоуг и решихме утре да изпратим тялото за погребение в Хонконг, всички съвместно приехме, че така ще е най-добре. Правим и ще направим всичко възможно, за да те облекчим и пътуването ти да е колкото е възможно по-поносимо. Доктор Хоуг ще тръгне с теб, за да е сигурен, че си в добри ръце. — Усмивката на Джейми бе празна, а лицето му представляваше въплъщение на нещастието. — Не мога да ти опиша колко ме натъжава всичко това. А Со ще ти опакова вещите бързо. Чен ще й помогне, ако е необходимо, и ще събере нещата за кораба; ще отплавате с вечерния прилив. Междувременно, ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи.
Той видя как тя погледна ръцете си и завъртя пръстена с герба на Малкълм върху безименния си пръст. „Горката Анжелик, няма дори свестен сватбен пръстен.“
— Добре, това е всичко засега — искаш ли да ти правя компания на вечеря?
— Не, благодаря ти. Ще ям тук или в трапезарията, или в моите стаи. Моля те, седни. Съжалявам, това не е всичко засега. Моят съпруг няма да бъде откаран и погребан в Хонконг, ще го погребем тук. Нито съпругът ми, нито аз ще бъдем качени на борда на „Буйният облак“ някога отново.
Анжелик видя изражението му, но не се отказа от тазсутрешното си решение: щеше да се възпротиви още при първото споменаване за техните приготовления.
— Сега ли да ти разкажа за приготовленията по погребението, или предпочиташ по-късно?
— Но всичко вече е уредено — рече Джейми. — Най-добре… всички сметнахме, че така е най-добре за теб и за всички. Госпожа Струан със сигурност ще иска той да бъде погребан у дома в Хонко…
— Госпожа Струан ли? Аз съм госпожа Струан. Ти имаш предвид другата госпожа Струан, Тес Струан, нали? — Анжелик говореше съвършено безстрастно. — Тя няма предимство по този въпрос. Аз съм неговата вдовица и имам предимство пред майка му.
— Боже мой, Анжелик, само защото Скай ти казва, че си…
— Това няма нищо общо с господин Скай, Джейми, нито той е предлагал подобно нещо, нито пък аз съм се допитвала до него. Засега. Но зная правата си и желанията на съпруга си и те ще бъдат изпълнени.
— Но… но… — Джейми бе толкова потресен, че не можеше да изрече дума, после думите потекоха сами: — Но ти не можеш да погазиш онова, което Сър Уилям… доктор Хоуг, Бабкот и аз смятаме за най-добро за теб, за Малкълм и за всички ни. Ти си прекалено изнервена, Анжелик. Това е най-доброто, наистина, Анжелик.
— Изнервена ли? Аз? Колко си глупав, Джейми. — Тя си позволи слаба ледена усмивка. — Изобщо не съм изнервена. Просто ще изпълня волята на съпруга си.
— Но всичко е уредено. „Буйният облак“ е готов да отплава и… всичко е уредено.
— Радвам се, че клиперът е готов. Каквото и да става, изпрати го веднага, майка му трябва да научи ужасната новина колкото е възможно по-скоро — длъжен си ти да го сториш. Джейми, замини с „Буйният облак“ и й съобщи — ти си старшият тук. Умолявам те да не чакаш до утре, тръгни още тази вечер — ако ти пръв й кажеш ужасната новина, това ще намали болката й. Длъжен си.
— Разбира се, така ще направя, щом е необходимо. — Тази мисъл бе ненавистна за Джейми. — Но, Анжелик, това е смешно, ти не говориш сериозно, сама ще разбереш, че така е най-добре! Боже мой, Анжелик, разбери…
— Най-добро за теб и другите — може би, но не и за моя съпруг и следователно за мен. Той има право да бъде погребан, както…
— Разреши ни да направим най-доброто, тялото му ще…
— Тялото на моя съпруг няма… няма да се върне на борда на този кораб, нито аз — рече тя тихо. — Кажи ми, стари приятелю, ако тръгна с него, както предлагаш ти, къде ще отседна? В отделната каюта ли?
Джейми зяпна — това не му бе дошло на ум.
— Не, разбира се, че не — рече той бързо, — естествено, че ще си избереш най-добрата каюта. Обещавам ти, че всичко ще…
— А аз ти обещавам, че и най-дребното нещо ще бъде направено, както желаеше съпругът ми.
Джейми изтри челото си, мисълта му работеше като никога преди, обезсърчи се леко и се раздразни, докато Анжелик очевидно се владееше напълно. Осени го внезапна мисъл:
— Навярно си права. „Буйният облак“ не е подходящ. Ще наемем друг кораб… почакай, пощенският кораб тръгва вдругиден, ще запазим място за теб, за Хоуг и… и за него, ще убедя капитана да отплава по-рано. Утре… Това ще реши всичко, нали?
— Не. — Анжелик въздъхна отегчено. — Съжалявам, Джейми, не. Сега в гласа й съвсем явно се долавяше, че е леко нервирана. — Моля да ме разбереш. Не! Той ще бъде погребан тук съгласно волята му. Вдругиден.
— Не може. Госпожа Струан ще… мисля, че на Тес Струан ще й е нужно време. Ще изпратим „Буйният облак“ за нея, тя ще поиска да присъства на погребението, сигурен съм.
— Прави каквото искаш, но моят съпруг ще бъде погребан вдругиден, както той желаеше… Не смятам, че ще има време за предложението ти. Няма да споря с теб. Прощавай, стари приятелю, ти си изнервен, а не аз — разбирам те. Моля те, нека Сър Уилям и господин Скай дойдат заедно тук още сега и аз ще уредя въпроса официално.
— За Бога, дядо му, баща му, братята и сестрите му са погребани в семейната гробница в Хепи Вали.
— Джейми, уморих се да повтарям, помоли Сър Уилям и господин Скай да дойдат тук, щом им е възможно. Заедно.
Джейми не знаеше какво да прави, само сви безпомощно рамене и излезе.
Анжелик поседя няколко минути, като дишаше дълбоко. „Май мина добре“ — помисли си тя, после се протегна, стана и влезе в стаята си. Там подбра чиста скромна рокля — тъмносива — и я разстла на леглото. Вятърът блъсна прозорците, но тя не потрепери. Огледалото й кимна. Тя се взря в него — критично, без усмивка. Видяното я задоволи. И новата личност, в която се бе превърнала, също я удовлетворяваше. Приличаше на привикване към нова рокля — не, към нова кожа.
— Надявам се да не се износи — каза тя на отражението си. — Ще се потрудим да не се износи. Тази ми харесва повече от предишната.
Тогава Анжелик вдигна първото от писмата на Тес Струан. Искаше да остави неговото за накрая.
Лицето на Сър Уилям сякаш се бе вкаменило. На Джейми също. Лекарите Хоуг и Бабкот се мръщеха. „Небесният“ Скай изглеждаше като замаян. Всички седяха на столове в кабинета. Анжелик ги гледаше от високия стол на Малкълм — дребничка, но сигурна. Бе облякла по-тъмна рокля с три четвърти ръкави и квадратно деколте; гърбът й бе изправен, прическата — безукорна. Без грим и някак си величествена.