— Вдругиден ли? — попита Сър Уилям.
— Да, моля — рече Анжелик. — Моят съпруг не бива да бъде излаган за последна почит дълго време, ако поискат да му я отдадат. Три дни, не повече, нали, докторе?
— Не повече, Анжелик — отвърна Хоуг. — Но ние вече сме приготвили всичко за запазване на тялото по време на пътуването до вкъщи. Всичко ще бъде наред, няма защо да се тревожиш. И добави любезно: — Трябва да бъде погребан там, наистина. Всички сме съгласни.
— Балсамирали ли сте го? Вече?
Мъжете се размърдаха неспокойно. Хоуг продължи:
— Не, нямаме такъв обичай. Използваме… ъъ… използваме лед, за да осигурим запазване…
— Ще ти хареса ли да те затрупат с лед и да те изпратят в Хонконг като заклана овца от Австралия?
Напрежението в стаята се усили, мъжете се смутиха още повече. Гласът й си оставаше тих, твърд и приятелски, което целеше да ги разгневи още повече. Само Скай правеше изключение. За него тя бе придобила съвсем ново измерение.
— Не е там работата, госпожо. Ние чувстваме, че заради него и заради семейството му е разумно да бъде погребан у дома си — рече Сър Уилям.
— Той обожаваше дядо си тай-пана, нали?
— Наистина! — съгласи се Сър Уилям. Изведнъж се отпусна, успокои се — вече бе намерил отговор на главоблъсканицата, каквото и да кажеше тя. — Всички знаят това. Защо?
— Много пъти по различен начин Малкълм даваше да се разбере, че иска да живее като него, да бъде запомнен като него и да бъде погребан като него. И така ще стане.
— Много правилно и умно — решително заяви Сър Уилям. — Дядо му е погребан в семейната гробница в гробището в Хепи Вали. — И добави любезно: — Анжелик, съгласен съм, че и с Малкълм трябва да постъпим така. Сега разби…
— Но Дърк Струан не е погребан в Хонконг — стресна ги Анжелик. — О, зная, че името му е изсечено върху надгробната плоча, но той е погребан в морето. И моят съпруг ще бъде погребан в морето по същия начин.
— Съжалявам, Анжелик, но грешиш — обади се Джейми. — Аз бях там, току-що бях постъпил при Струанови като новак в търговията в Китай, току-що пристигнал от Англия, и отидох на погребението. Страхотно беше — цял Хонконг се бе събрал. Имаше дори отделна огромна процесия в Китайския град, организирана от Гордън Чжан.
— Прощавай, Джейми, но ти грешиш. В гробницата е заровен празен ковчег, а той е бил погребан в морето с любовницата си Мей-мей, в международни води, далеч от Хонконг. — Тя усети, че ще заплаче. „Никакви сълзи — нареди си, — все още не.“ — Бил е погребан в морето. Било е християнско погребение, извършено точно както е пожелал, а свидетели са били Кълъм и Тес Струан, Гордън Чжан и Аристотъл Куонс.
— Не е възможно — възпротиви се Джейми.
— О, да, така е било. Първосвещеникът на твоята църква е отказал да бъдат погребани заедно, отказал им е християнско погребение на осветената земя в Хепи Вали.
— Но, Анжелик, аз бях на погребението. Той бе заровен там, не зная къде е била погребана Мей-мей, но съм съгласен, че тя не беше с него.
— Ти си видял измама, Джейми, ковчегът е бил празен.
— Това са глупости — намеси се Сър Уилям.
— Първосвещеникът е бил категорично против съвместно погребение — заяви тя така, сякаш не го бе чула. — Било нечувано нещо. Те са били скандализирани от Дърк Струан по много причини, вие също знаете това много добре, Сър Уилям, но последното му желание преляло чашата. Във волята си, част от Завещанието, което се предава от тай-пан на тай-пан, две седмици преди да умре, той записал, че ако с Мей-мей умрат заедно, следва да бъдат погребани заедно, че е имал намерение да се ожени за нея и…
— Наистина ли го е написал? Че ще се ожени за нея? — Сър Уилям и останалите бяха еднакво стъписани, тъй като и до днес бракът с китайка бе немислим — дори Дърк Струан щеше да бъде отлъчен от обществото завинаги. — Наистина ли го е написал?
— Да. — Анжелик забеляза, че само Хоуг не споделя смайването на Сър Уилям.
„Англичаните, британците в много отношения са толкова ужасни — мислеше си тя. — Такива лицемери, фанатици, нецивилизовани и различни от нас; зная колко са враждебни при брак на протестант с католичка, да не говорим за отвращението им към смесен брак между народностите в тяхната империя.
Защо смятате брака с чужденка за страшен грях — искаше й се да изкрещи, — след като имате любовници от местното население и деца от тях най-открито, лицемери такива! При нас никога не е било така, в нашите френски колонии и в империята. Ако французин се ожени за жена от местното население, тя става не само неговата съпруга, но и французойка под защитата на френското правосъдие. Ние дори насърчаваме смесените бракове, и съвсем правилно. Мъжът си е мъж, жената си е жена, какъвто и да е цветът на кожата й, но не и за вас. Господ да ме пази да не стана англичанка — слава Богу, че никога няма да се откажа от френското си гражданство, за когото и да се омъжа…“
„Какво говоря — помисли си тя с изненада и се върна към тези врагове на съпруга й. — Ще имам достатъчно време за подобен лукс по-късно!“
— Трудно разбирам отношението на някои британци към смесените бракове, Сър Уилям, но аз съм французойка. Да оставим това — около погребението на дядото на моя съпруг се е създало безизходно положение: вашата църква се почувствала оскърбена и отказала общото погребение. Новият тай-пан, синът му Кълъм, настоявал за това — всякакво друго, освен съответно християнско погребение било немислимо за Дърк Струан. Тес била обезпокоена повече от Кълъм от волята на Дърк и пренебрежението му към установените обичаи, които представлявали същината на всичките й вярвания. Баща й Тайлър Брок, останал най-могъщият търговец на острова, яростно се възпротивил, както и майката на Тес, а публично и повечето търговци независимо какво всъщност си мислели. Губернаторът подкрепил църквата.
— Съвсем правилно — измърмори Сър Уилям.
— Да — продължи Анжелик. — Ако Хонконг беше католически, и моята църква щеше да бъде също толкова враждебно настроена. Скандал заплашвал Колонията, и то в момент, когато Хонконг бил в развалини след тайфуна — и без никакъв лед — добави тя с половин уста.
Те се размърдаха, с изключение на Скай, който се отпусна на стола си със същата лека усмивка. Бабкот рече любезно:
— Това е обичайната медицинска практика за знатни хора при тези обстоятелства, Анжелик. Твоят съпруг беше и е важен за нас. Трябва да повярваш в това.
— Вярвам. — Тя откъсна очи от него, погледна Сър Уилям и продължи все така сухо: — За да се излезе от безизходното положение, бил постигнат компромис. Уредили го Аристотъл Куонс и Гордън Чжан устно, а не писмено. Незабелязано — по-точната дума е „тайно“, тъй като наистина станало така — телата били отнесени на борда на „Китайският облак“. Богослужението на англиканската църква било извършено от военноморския капелан и капитан Орлов. Било истинско християнско погребение. Дърк Струан и любовницата му Мей-мей Шен били погребани заедно, както той пожелал.
— Ако наистина е станало толкова тайно, ти откъде знаеш?
— Записано е в корабния дневник. Сър Уилям, който веднага бил поставен в личната гробница на тай-пана и всички свидетели, Кълъм и Тес Струан, Аристотъл Куонс и Гордън Чжан и, разбира се, малобройният екипаж на борда, се заклели със света клетва да пазят тайна. Военноморският капелан, не зная кой е бил, незабавно бил изпратен в Англия. Другото погребение било извършено с цялата дължима на тай-пана на Търговската къща пищност.
В стаята настана тишина, нарушавана само от вятъра, който духаше в стъклата. Времето навън бе ясно.
— Виждала ли си корабния дневник? — запита Сър Уилям.
— Не, нито съм говорила с… с майка му за това.
Обади се Джейми:
— Тес Струан или Гордън Чжан биха могли да го потвърдят, ако се съгласят да нарушат клетвата си… и ако искат да го направят.
Скай се изпъна на стола.
— Тази сутрин госпожа Струан ме попита дали историята, която покойният й съпруг й е разказал, е истина. За щастие успях да намеря потвърждение на някои подробности.
— И затова си сигурен, че е истина?
— Така се случи, че някога срещнах един от членовете на екипажа, който бе по-малко склонен да пази тайна, за разлика от останалите. Един моряк. Хенри Феърчайлд — нямам представа дали е още жив, но когато за първи път дойдох в Хонконг, Сър Уилям, си направих труда да проуча всичко възможно за Търговската къща, Брокови, Куонс, за основаването на Хонконг и… за най-разнообразните измами, които са се вършили във висшите кръгове.
Сър Уилям кимна кисело, намираше, че лошият дъх на адвоката, развалените му зъби и лошият характер са по-силни от обикновено, знаеше за някои мръсни скандали, които се пазеха в тайна от обществеността и бяха станали преди неговото идване.
— Това са свидетелски показания, позоваващи се на слухове.
— Нямат тежест в съда, Сър Уилям, но е истина.
„Какво да правя? — попита се посланикът. — Най-правилното нещо, за Бога. Да приема възгледите на Париж? Не, всичко това е буря в чаша с вода.“
— Много добре, госпожо, при всички случаи ще уважим желанията му. Джейми, веднага изпрати тялото в Хонконг за погребение в морето, незабавно — рече той решително и си помисли: „Щом веднъж стигне там, Тес Струан може да вилнее срещу Анжелик Струан, но проклет да съм, ако застана между тях. Какво, по дяволите, и става на Анжелик, никога не съм виждал такава рязка промяна!“ — Добре разбирам, че ненавиждаш мисълта да пътуваш с „Буйният облак“. Ще ви качим на пощенския кораб.
— Не, благодаря ви, Сър Уилям — възрази Анжелик спокойно. — Покойният ми съпруг няма да бъде изпратен като заклано животно в лед за Хонконг. Няма.
— За Бога, госпожо, ще стане, както аз заповядам.
— Наистина, ако вие наредите. Но, Сър Уилям… — Тя погледна към Скай. — Какво е правното становище?
— По закон волята на съпруга, подкрепяна от вдовицата му, се ползва с предимство.
— Преди да отговоря на това, кажете — има ли някакво доказателство? Няма. Що се отнася до предимството — пред кого? — сопна се Сър Уилям. — Пред госпожа Струан — Тес Струан, това ли искаш да кажеш? Че въобще няма да вземем под внимание нейните съображения ли?
Скай понечи да отговори, но Анжелик му направи знак да замълчи и рече:
— Съвсем не е така. Стига „Буйният облак“ да тръгне веднага. Най-бързо до Хонконг се стига за десет дни и обратно още толкова при хубаво време. Трябват му още няколко дни, докато се разтовари и натовари. Доктор Хоуг, за това време вашият… вашият лед — попита тя с отвращение — ще съхрани ли тленните останки на моя съпруг, както трябва, докато майка му пристигне тук… ако пожелае да дойде?
Хоуг мислеше за Дърк Струан и неговата легендарна Мей-мей — ненагледната красавица, за смесените бракове и как му се искаше да не бе убил жена си, голямата любов на живота му.
Често се чувстваше отговорен за смъртта й. Неговата любов към нея не се оказа достатъчно силна, за да не се жени за нея, да не я отвежда от сигурния й и спокоен живот в Индия към злощастието, за което знаеше, че ще стане техен жребий. И стана така.
„Още веднъж бъдещето ти е поставено на карта, старче Хоуг. На момичето ли ще помогнеш или на Тес Струан? Не забравяй, че по твоя вина проклетият убиец оживя, за да изплаши Анжелик почти до смърт.“
— От медицинска гледна точка би могло, но не бих ви съветвал. — С крайчеца на окото си той хвърли поглед на Бабкот, като го предупреди да не се намесва. — Въпросът, Сър Уилям, е всъщност дали той да бъде изпратен с кораба или не. Ако не, смятам, че следва да го погребем, както… както иска жена му.
Сър Уилям се подвоуми, раздразнен, че решението му не се приема.
— Анжелик, защо се противиш да тръгнеш с тялото за Хонконг? Ако не с „Буйният облак“, тогава с пощенския кораб?
— Противопоставям се, защото там няма да бъде погребан, както желаеше — като дядо си, — майка му никога няма да признае онази история, не би могла. Аз съм неговата вдовица и ще ви кажа от цялото си сърце, че неговите желания са и мои.
Сър Уилям не беше сигурен дали има правни основания да даде съгласието си, или да отхвърли това, сериозно загрижен за Тес Струан, за това, че сега тя де факто бе глава на Търговската къща, за писменото й несъгласие със сватбата и какво би направила, ако тялото не бъде изпратено.
„Като начало ще вдигне врява, че е извършено убийство — помисли си той, едва ли не разтреперан. — Очевидно, ще поиска погребението да е там, следва да е там, все едно дали в морето или не, все едно дали е вярна или не онази история. Залагам петдесет лири срещу пукнато пени, че при всички случаи тя ще се опита да обяви брака за невалиден и има всички шансове да го постигне. Значи ти, бедна ми госпожо, все едно дали ти харесва или не, си в много неблагоприятно положение.“
— Боя се, че усложнявате едно бездруго трагично събитие. Горкият момък може да бъде погребан в морето еднакво лесно и в Хонконг, и тук. Така че най-доброто е…
— Извинете ме, че се намесвам, Сър Уилям — рече Скай, после добави като блестящ държавен прокурор, който разпитва свидетел на противната страна, — но докато официално не оспорите законността на брака на клиентката ми, тя има определени права. Следователно аз ви моля да се съгласите, че волята на покойния и съпруг, както и нейната се ползват с предимство в този случай, и нека той бъде погребан тук. — После пак като каза тихо и любезно: — Малкълм Струан беше толкова наш, на Йокохама, колкото и техен. Трагедията му започна тук и трябва да приключи тук.
Анжелик усети, че въпреки непоколебимостта й сълзите й потекоха. Но не изхлипа.