— Да, така е. Казаците танцуваха потресаващо. Ще имаме време да се наприказваме. Извинявай, но не смятах, че е толкова важно.
— И Анжелик беше потресаваща, пък и много от приятелите ти — Марлоу и Сетри! — безгрижно се засмя Морийн.
Макфей с облекчение си взе шапката и палтото и отвори вратата.
— Радвам се, че ти е харесало.
— Ти си излязъл снощи, след като си пожелахме лека нощ.
Джейми се изчерви гузно:
— Да… ъъъ… да, излязох.
— Почуках ти на вратата, но никой не отговори. Исках просто да си поприказваме, защото не, ми се спеше. Ти каза, че си уморен.
— Ами, наистина се чувствах уморен, но после ми размина. Да вървим.
— Да, гладна съм. — По главната улица имаше малко хора. Времето беше лошо, морето неспокойно, а вятърът пронизващ. — В Глазгоу през този сезон е много по-неприятно. — Морийн весело го хвана под ръка.
— Права си, но студът скоро ще свърши и ще настъпи най-хубавото време. Тук пролетта и есента са най-хубави.
— Джейми дишаше далеч по-спокойно, тъй като промениха темата. — Пролетта и есента са най-хубави.
— В Йошивара ли беше? — весело го запита Морийн.
Прониза го ледена тръпка и му дойдоха наум хиляди отговори, като най-добрият от всичките беше: „Ако искам да ходя в Йошивара, по дяволите, ще ходя, не сме женени, но и да бяхме… нали ти казах, че не искам да се женя, поне засега, когато пред търговията ми се откриват възможности.“ Самонадеяно отвори уста да избълва всичко това, но неизвестно защо думите му прозвучаха сподавено и колебливо:
— Аз… ъъъ… да, ходих, но…
— Добре ли прекара?
— Виж какво, Морийн. Има някои неща…
— Зная всичко за Йошивара, моето момче, а също и какво им трябва на мъжете — рече тя простичко и мило. — Добре ли прекара?
Макфей се закова на място, потресен от ласкавия и глас и поведение:
— Аз, ами… предполагам… но виждаш ли. Мор…
— Студено е, мили Джейми. — Тя сърдечно го хвана под ръка, принуди го да тръгнат и продължи: — Добре, щом си прекарал хубаво. Защо не ми каза? Налагаше ли се да си измисляш, че си изморен?
— Ами, защото… — Пак му дойдоха наум десетки отговори, но от устата му излезе само: — За Бога, толкова е очевидно. Не исках… — Не можеше да й каже: „Не исках да те нараня, но имах определена среща, щеше ми се да видя Неми, а, от друга страна — не особено, не исках да научиш за нея и всъщност само се измъчих.“
Неми го бе посрещнала в най-хубавото си кимоно за спане. Малкото им убежище бе скромно. Тя бе приготвила ядене и саке, смееше се, изглеждаше щастлива и се държеше напълно учтиво:
— Хея, Джами-сан, радвам виждам! Чула добра вест от кораб. Ти жениш за дама от Шотланд, жениш, а?
Той се сащиса колко бързо плъзват новините.
— Откъде знаеш?
— Цяла Йошивара знае, ах! Важно, нали? — възкликна Неми възбудено. — След два дни аз в Голяма къща поклоня до земята, срещна скоро оку-сан твоя.
— А!
— Важно, Джами-сан. Кога жени? Важно, оку-сан приятел нее-го-сан, нали?
— Ти да не си се смахнала? — извика Макфей.
Неми го гледаше неразбиращо.
— Защо луд, Джами-сан? Оку-сан плаща сега, оку-сан плаща, Джами-сан, да? Важно оку-сан не…
— Така не се прави, за Бога.
— Не разбира, важно Неми отиде оку-сан…
— Ти си се побъркала!
— Не разбира — начумери се Неми, ужасена от заядливото му държане. Реши, че бягството е най-добрата защита от невероятното му поведение, и затова избухна в сълзи.
Неми избяга, преди Джейми да успее да я спре. Мама-сан не успя да я убеди да се върне, така че той, вбесен, тежко се запъти към вкъщи да подремне малко. „Всемогъщи Боже, Неми да отиде у Струанови, за да се срещне с Морийн! Морийн трябвало да плаща на Неми за в бъдеще? Било важно любовницата и съпругата да бъдат добри приятелки. Боже мой! Навярно не съм я разбрал.
Не, за проклетия, я разбра. Тя точно това имаше предвид.“
В крайна сметка бе отишъл в кабинета си още преди да съмне. „Дяволите да го вземат — руга Джейми цяла сутрин, — събраха ми се цели две булки да се препирам с тях.“
— Виж какво, Морийн, прости ми, че те излъгах — рече Макфей неубедително, — но… ами, не зная какво да кажа.
— Не го вземай присърце, стават такива неща — усмихна му се тя.
— А? Значи няма газ да пик… прощавай, значи не се сърдиш?
— Хич, моето момче, този път не — мило го успокои тя. — Докато не сме си поприказвали малко.
Джейми не долови заплаха в гласа и поведението и, тя все още нежно го държеше под ръка, но цялото му същество го предупреждаваше за опасност: „За Бога, дръж си езика зад зъбите, трай си.“
— Да си поприказваме малко ли? — чу се да я пита.
— Да. — Настъпи оглушителна тишина, въпреки че вятърът хлопаше по дървените покриви и кепенците, камбаните на църквите биеха, откъм пристанището виеха парните свирки, лаеха кучета.
„Дръж си езика зад зъбите“ — предупреждаваше се той.
— Дали? Какво значи това?
Морийн предпазливо опипваше пътя си — харесваше и да научава новите неща и едновременно с това да го поучава. Това бе само първото от предстоящите безкрайни недоразумения.
— Всички мъже са ужасни, Морийн — бе й казала майка й покрай другите съвети. — Някои повече от други, но всички до един са лъжци. Въпреки това една опитна съпруга винаги долавя кога мъжът й лъже. В началото мъжете са мили и ти свалят звезди от небето. Сърдечни са, копнеят за теб и те обсипват с глупави малки любезности. Но това е само в началото.
После идват малчуганите, децата, и въртенето на къщата, а повечето от тях все нямат достатъчно пари. По това време ти вече си готова да запуснеш дрехите си, прическата си и себе си. Много е трудно с малчуганите, с недоспиването, уморяваш се до смърт, тъй че скоро мъжът почва да се обръща с гръб в леглото и да хърка, да, ама не е чак толкова страшно, стига да се научиш добре да си запушваш ушите. После почват да хойкат… ама хич не си го слагай на сърцето — за тях това е само временно и свършва бързо; ако си опитна съпруга, мъжът винаги се връща, защото си имаш малчуганите, а и Господ е с теб. Не забравяй, че не е лесно да се печели за насъщния, както и той трябва да помни, че е трудна работа да отглеждаш хлапетата и къщата ти да изглежда уютна. Те обаче все го забравят.
И с твоя баща беше същото — с неговите жени или жена в Индия, знам ли, но вече си е у дома, пък и неговата работа е по-различна: като се сгодихме, още не знаех, че той вече е сгоден за полка си. Поне тоя твоят Джейми не е в армията — за една жена е дяволски трудно да си съперничи с нея.
— А ти как стана опитна съпруга, мамо?
— И аз не зная, моето момиче. И аз не зная, но все пак си има твърди правила: да си избереш мъжа много внимателно, да си държиш езика зад зъбите, пък и една корава метла и необуздан нрав могат да помогнат, стига да ги използваш разумно. Опитвай се непрекъснато да го разбираш и да му прощаваш и винаги да има мека пазва за горкото момче, та да си поплаче на нея.
— Значи малко да си поприказваме? — чу Морийн как Джейми запита със сподавен глас и едва не избухна в смях.
Продължи да се усмихва и да се държи милостиво, но дръжката на метлата и нравът й бяха готови за всеки случай.
— За Йошивара научих на кораба. — Морийн остави думите й да увиснат във въздуха и Джейми налапа въдицата.
— Горнт ли ти каза? Или Хоуг? Той ли? Ама че идиот.
— Не, разказа ми го вашият прекрасен капитан Стронгбоу, а доктор Хоуг съвсем не е идиот, момче. Запитах Стронгбоу как не полудявате без приятелки и дали при вас е както в Индия и в Китай. — Тя се засмя, като си спомни с какъв труд го бе накарала да говори откровено. „Уискито върши чудеса“ — помисли си момичето, като благославяше баща си, задето я бе научил да пие, когато се наложи. — Смятам, че вашата Йошивара е измислена разумно.
Джейми се канеше да попита: „Наистина ли?“, но този път се сдържа. Нейното мълчание го измъчваше. Щом събра сили, Морийн му съобщи: