— Доверието ни следва да бъде взаимно. Аз ви дадох доказателствата, необходими за разоряването на Тайлър Брок и на Морган срещу бъдеща сделка, която вие тепърва ще ми обещаете, госпожо. Не искам чак толкова много — само малко забавяне — и се кълна, че ще се върна своевременно. Ще ви донеса от Йокохама каймака и цената ще бъде съвсем справедлива.
— Никога не съм обичала каймак, господин Горнт. Баща ми ми е избил от главата още като бях малка, вкуса към всякакви подобни лакомства. Цената?
— Уверявам ви, госпожо, че с удоволствие ще ми я платите — кълна се в честта си и ви давам думата си на джентълмен.
— Аз също ви уверявам, господин Горнт, че ако тръгнете против волята ми или играете двойна или тройна игра с мен, ще се погрижа да се превърнете в изключително нещастен човек, да не говорим, че ще станете персона нон грата в Азия и в цялата Британска империя — кълна се в честта си и ви давам думата си на тай-пан на Търговската къща…
Горнт го побиха студени тръпки, като си спомни думите на Тес и колко горделиво бе произнесла: „тай-пан на Търговската къща“, и дори когато бе добавила: „макар и временен“. Тутакси бе осъзнал, че именно тази жена е истинският тай-пан и че който и да поеме титлата, няма да държи властта. Разтрепери се при мисълта, че дълго време ще си има работа с нея, че разорявайки Брокови, навярно създава чудовището, което ще предизвика собствената му гибел.
„Боже Господи, тя може да ме направи на пух и прах, когато й скимне! Как да я превърна в свой съюзник за дълго? На всяка цена трябва да ми стане съюзник.“
Смехът на Дмитрий и Марлоу го върна към действителността. Всичко отново си дойде на мястото: светлината на свещите, трапезата, прекрасните сребърни прибори, прекрасните приятели. Бе на сигурно място в Йокохама, печатът вече бе изваден от сейфа и скрит, вече бе написал писмото със задна дата, с което потвърждаваше подправеното доказателство срещу най-важния член на съвета, а и още едно писмо, съдържащо тайното споразумение с председателя на банката. „Без тях съветът ще се срути в ръцете ни като наклонена къщичка от карти за игра, сигурно е. Няма да се противопоставят на единствената си възможност да си отмъстят на Тайлър и Морган Брок. И няма защо да се боя от Тес Струан — тя зависи от мен толкова, колкото и аз от нея. Има защо да се радвам. Ето ме тук на двайсет и седем. Смятай, че Морган е в затвора. Аз съм бъдещият тай-пан на «Ротуел-Горнт», начело на прекрасна трапеза, а прислугата чака заповедите ми. Анжелик също е тук — красива, предстои й да забогатее и ме обича, колкото и да се опитва да го скрие: моята бъдеща невеста, какъвто и да е изходът. Едно дете от Малкълм само ще повиши възнаграждението ми от Тес: потресаваща, но вече уговорена цена, която госпожата с радост ще плати.“
— Наздраве и дълъг живот — тихичко рече Едуард, вдигна чаша за Анжелик, за себе си, за двама им, уверен, че разполага с безкрайно много време.
Гостите не забелязаха тайния му тост, прекалено заети с бъбрене, защото си съперничеха за вниманието й. Горнт ги наблюдаваше с облекчение. Но преди всичко гледаше нея. Почука по масата.
— Анжелик, господа, моля за вашето внимание. Ще вечеряме с лютива чорба, с шери, печена риба с лук, маслини и студено пуий-фюисе, шербет и шампанско, следва телешкото печено с картофи — готвачът „намери“ прекрасно парче от говеждото на Струанови… не се безпокойте, госпожо — засмя се Едуард, — купено е, не е откраднато. После ще имаме баница с пилешко, а за накрая — изненадата на изненадите.
— И каква е тя? — запита Марлоу.
— Почакайте и ще видите. — Горнт хвърли поглед към Анжелик.
Тя му се усмихна със загадъчната си усмивка, която го изпълваше с възторг, колкото и Мона Лиза. Бе я видял в Лувъра по време на едно свое пътуване до Париж… и никога не я бе забравил.
— Струва ми се, че трябва да имаме доверие на нашия домакин, капитане — тихо рече французойката. — Съгласен ли си?
55.
Неделя, 13 януари
През нощта Анжелик се събуди плувнала в студена пот, сякаш се бе върнала назад във времето, във Френската легация, а шишенцата на мама-сан стояха на нощното й шкафче, едното вече бе празно, а другото готово, щом спазмите започнат.
След като осъзна, че лежи в топлото си легло в собствените се покои и огънят все още тлее слабо, а нощната й лампа хвърля плътни сенки, тя се освободи от ужаса, пулсът й се нормализира и Анжелик зачака признаците. Нищо. Нито спазми, нито болки в корема. Продължи да чака. Все още нищо. „Слава Богу — помисли си тя, — навярно съм сънувала.“ Отпусна се на пухения дюшек, вперила поглед в огъня. Тъй като не се бе разбудила съвсем, пламъчетата й рисуваха щастливи гледки от покривите на Париж при залез, те се сливаха с изгледа на мечтаната от нея къща в Прованс, със спокойно заспалия в ръцете й син.
— Исусе, моля те, нека не започне, моля те.
Вчера следобед се бе отбил Бабкот.
— Минавах случайно и реших да видя как си.
— Защо са тези измислици? — тросна му се тя. — Доктор Хоуг ми каза същото днес сутринта. Съвсем същите думи.
— Успокой се, скъпа Анжелик, наистина минавах случайно и наистина исках да те видя. И да те посъветвам.
— О!
— Да, Хоуг ми каза, че си станала малко докачлива. И с право — кимна лекарят с усмивка. — Дойдох да ти кажа това, което ти не си го оставила да ти каже. Напълно е възможно месечното ти неразположение да се забави, да получиш леки спазми, които ще отминат и ще се възобновят истински след ден-два. А може и да не се възобновят.
— Щом вие докторите сте толкова умни, защо не знаете нищо дори за такава дреболия като например дали една жена е бременна или не, след като през последните няколко години това се случва на жените доста често — бе избухнала Анжелик, вбесена и отегчена от косите погледи през последните няколко дни и от внезапно настъпващата тишина, когато се появеше някъде. — Бъдете така любезни и двамата да ме оставите на мира, а ако се наложи, аз сама ще ви уведомя. Оставете ме на мира!
Бабкот си бе тръгнал нахокан, но на Анжелик й бе все едно. След последната си буйна разправия с отец Лео миналата неделя тя се стараеше да не общува почти с никого.
— Ненавиждам го — прошепна французойката, — задето толкова ме разстрои. Той е подъл, не е Божи човек!
По време на изповедта свещеникът й бе казал:
— Навярно ще помолиш за прошка заради неистинския брак, в който взе участие, чадо мое. О, зная, че са те подмамили и изиграли. Но въпреки това е грях.
— Не са ме подмамили, отче, и това не е нито грях, нито неистина — бе отвърнала Анжелик. — Напълно законен е.
— Според еретичните закони ли? Погрешен е. Заблуждаваш се. Разбира се, че не е законен и не важи пред лицето Господне.
— Но е валиден според английските закони — кимна Анжелик. — И пред лицето Господне също!
— Ах, бедно мое чадо, не е така и ти много добре го знаеш. Църквата не признава еретичните бракове, камо ли пък извършени от прост морски капитан. Ти не си венчана в името Господне.
— Венчана съм. Църквата на Малкълм признава брака ми, а също и законите на неговата страна го признават.
— Каква си ми глупавичка. Не се заблуждавай. Ти си католичка, Истинната църква не признава подобни бракове. Покай се, чадо мое.
— Омъжена съм, и толкоз! — Анжелик се бе изправила.
— Чакай! Не съм свършил, чадо мое. За да ти дам опрощение, трябва да признаеш греховете си. Да се изправиш пред Него неопетнена! А как да ти дам опрощение на греховете?
— Техният Бог е същият като нашия, като моя Бог. — Заслепяваха я сълзи на гняв и безсилие. — Мога да се прекланям пред него в тяхната църква, както в нашата.
— Ти се излагаш на проклятие и вечни мъки в ада. На отлъчване от църквата и лишаване от причастие. Пази се, еретиците са ти размътили главата, моли се за прошка…