Тя се обърна и го изгледа:
— И в своя също.
— Да, и в моя. — Всички тези увъртания, рискове, целият този хазарт, в който всяка неточна дума беше фатална, му действаха по-възбуждащо и от най-интересната игра на покер. А залозите бяха огромни. Залогът беше тя. Нейното и неговото бъдеще вече бяха едно. „А тя държи повечето аса — помисли си Горнт, — без дори да го съзнава.“ — Благодарение на него Анжелик незабавно щеше да е приела условията на Тес и следователно Тес щеше да се превърне в негов ревностен съюзник. За бъдещето му това бе от изключително значение: петте хиляди гвинеи щяха да закрепят положението на „Ротуел-Горнт“, а омразата на французойката щеше да спомогне за краха на Тес.
— Обичам те и искам да се оженя за теб — заяви Едуард. — Моля те.
— Още е много рано за отговор.
— Не мисля — вече не си обвързана и сърцето ти не принадлежи на никого.
— Защото съм неомъжена и никога не съм била ли? — озъби се Анжелик.
— Успокой се, мила, и бъди разумна! Ние сме зрели хора и аз имам правото да те попитам, да ти се обясня в любов и да поискам ръката ти.
Анжелик сведе очи и се укроти — имаше нужда от него, той единствен бе в състояние да я предпази от Тес.
— Прости ми, да, писмото… ме обърка. Но за отговор наистина е прекалено рано.
— Не съм съгласен. Смятам, че ме обичаш, и думата ти може да си остане в тайна. Само между нас двамата — няма защо да я разгласяваме. Обичам те. Ще бъдем страхотна двойка. — Горнт наистина мислеше така. — Пред нас се открива огромно бъдеще, стига веднъж… — той посочи писмото — стига веднъж завинаги да се избавиш от тази заплаха. Много си приличаме и имаме обща цел — да съкрушим твоите и моите врагове в удобен за нас момент.
— Не те обичам, но страшно те харесвам. Навярно бих могла… може би след време ще се влюбя в теб и тогава ще се опитам… ако се оженим… не, остани си на мястото, нека свърша. — Пръстите й въртяха перлена катарама, която си бе купила от селото и която й напомняше, че след като Макструан не признае останалите сметки, това украшение заедно с годежния и нефритения пръстен е единственият накит, който все още притежава. Андре щеше да се отбие този следобед. Анжелик отложи тези тревоги за по-късно и се съсредоточи. „Учудващо е, че на Едуард му хрумват същите неща като на мен; често мислим съвсем еднакво.“ — Засега ти предлагам да поизчакаш с отговора ми. Кога заминава следващият кораб за Хонконг?
— Най-добрият и най-бързият ще отплава утре вечер. „Красавицата от Атланта“ на Купър-Тилман отива направо в Хонконг, а след това в Сан Франциско — незабавно се отзова той. Разписанието на пристигащите и заминаващите кораби бе главната грижа на всеки търговец. — Ще бъде в Хонконг преди нашия клипер „Нощната чародейка“ — той едва ли ще пристигне по-рано от три дни.
— Искаш да заминеш с „Красавицата от Атланта“?
— Да.
— Тогава, Едуард, нека да обсъдим въпроса с онази жена утре сутринта — така ще имам повече време да размисля. Ако се споразумеем помежду си, тогава замини веднага за Хонконг… и се върни възможно най-бързо.
— Добре. А как ще отговориш на предложението ми?
— Ще ти кажа, като се върнеш.
— Искам да зная, преди да замина.
— Защо?
— За собствено удоволствие — отвърна Едуард.
Анжелик забеляза все същата особена усмивка и се запита какво се крие зад нея.
— Защо? Питам те сериозно.
Той се изправи и застана до нея.
— Защото за мен е жизненоважно. Ако се оженим, вече нищо не може да ни спре. Ще се влюбиш в Шанхай — той е най-големият град в Азия и пред него Хонконг прилича на затънтена дупка. Там ти ще станеш най-прочутата хубавица на града и ще заживеем щастливо до края на живота си. Обещавам ти. А сега ми обещай и ти.
— Давам ти дума, че ще ти отговоря, когато се върнеш. Трябва да си имаме доверие. — Горнт си спомни, че бе казал същото на Тес. — Когато се върнеш.
— Извинявай, мила Анжелик, но се налага да разбера, преди да замина.
— Иначе няма да преговаряш с Тес в моя полза ли?
Едуард не отговори веднага.
— Ще преговарям. Бик искал да се оженя за теб утре, още тази вечер… това няма нищо общо с Тес. Но е невъзможно. — Хвана я за раменете и целуна връхчето на носа й. — Jollie mademoiselle, чакам отговора. Утре по залез-слънце. Тогава ще се кача на кораба.
Същия следобед вестта за Кацумата и за самоубийството на Мейкин завари Райко в жилището й. Тя падна в несвяст. Щом се посъвзе, изпрати една прислужница при Хирага, за да доведе Акимото и Такеда колкото се може по-бързо, тъй като имала да им докладва ужасни новини. Те пристигнаха веднага.
Райко плачеше, без да се срамува, и кършеше ръце. Разказа им как Йоши е заловил Кацумата, за смъртта му и за самоубийството на Мейкин, мама-сан на Койко, но не им спомена, че тъкмо тя е предала Сенсей.
— Това е краят… Щом Йоши е научил за Кацумата и Мейкин, значи е разбрал за мен и за вас. Някой е предал всички ни. Кой е изменникът? Само въпрос на време е… — Ужасът отново я завладя. — Налага се незабавно да напуснете, преди наказателните отряди да ви открият. Трябва да напуснете…
— Престани! — изсъска й Хирага с пребледняло лице. Вече не бе предрешен като кухненски слуга. Носеше обикновено кимоно и бе готов всеки момент да хукне към убежището си в тунела. На наблюдателите можеше да се разчита, бяха станали надеждни поради заплаха от смъртно наказание. Акимото и Такеда също изглеждаха ужасени. Струваше им се немислимо Кацумата да загине като страхливец.
„Чак не ми се вярва, че Сенсей се е оставил да го заловят жив — мислеше си Хирага. — А е направо отвратително, че Йоши е оставил Мейкин да извърши с Кацумата подобно нещо, колкото и да си го е заслужил. Бака, че са го заловили жив!“
— Остави ни, Райко. Ще се видим по-късно.
Райко излезе, залитайки, доволна, че се е отървала от тях. Мразеше всички шиши, но мъдро прикриваше ненавистта си.
— На Йоши му липсва благородство, щом е допуснал такова нещо. Трябва да отмъстим за Кацумата — гневно избълва Такеда.
Акимото, също толкова отвратен, хвърли поглед на Хирага.
— Какво ще правим, братовчеде? Тази вещица е права. Ще започнат да претърсват все по-ревностно. Да се измъкнем още тази нощ, поне да опитаме, а?
— Вие сте бака, натикани сме в миша дупка. — Всъщност Хирага, макар и да се преструваше на вбесен, бе изпитал голямо облекчение. След като Кацумата бе мъртъв, не се налагаше да предприемат нападение. Отново поемаше собствената си съдба в свои ръце. — Не бива да правим грешки.
— Тук наистина сме като мишки в капан. Значи ще нападнем, както бе предвидил Сенсей. Бомбите ни вече са готови. Соно-джой — извика Такеда.
— Не, засега не ни застрашава нищо.
— Хирага — запита Акимото, — щом Йоши е оставил Кацумата на тази Мейкин, значи й се е отплатил за нещо, нали? За това, че го е предала? Райко ще стори същото с нас. Може пък тя първа да е разкрила и двамата на Йоши?
Такеда скочи на крака.
— Да я убием и да започваме.
— Седни — изръмжа му Хирага. — Имаме нужда от Райко. В миналото тя имаше много заслуги към нас, а и не забравяй, че на никоя мама-сан не може да се вярва напълно. Седни, Такеда, и мисли трезво. Райко няма да ни издаде — тя е просто една алчна брантия като всички останали мама-сан. Ако ги остави човек, ще ти изстискат пари като за третокласна куртизанка, когато момичето всъщност е просто някоя уличница, която не струва повече от един меден моме. Някога и от Мейкин получавахме важни сведения, благодарение на нея пипнахме педераста Утани. Тя самата е била предадена. Йоши и Бакуфу имат хиляди съгледвачи.