— Моля, никога вече на тъмно, моля?
— Щом така искаш. Само когато спим?
Изпълнен с благодарност, той й се поклони с глава до футоните. Чувстваше се като прероден. Благодари й и легна до нея. Изгаряше от желание. Протегна ръка.
— Ах, Фурансу-сан, нека първо си починем, моля те? — запита го тя нежно като никога. — Изтощих се от толкова страсти.
Андре едва сдържа бурното си разочарование, което без малко щеше да премине в ярост. След няколко мига й отговори колкото се може по-нежно:
— Разбира се. — Без повече да я докосне, легна по гръб.
— Благодаря ти, Фурансу-сан — прошепна Хиноде уморено. — Моля те, би ли намалил лампата, искам да поспя малко, съвсем малко?
Андре се подчини и отново се излегна. Слабините му бяха изтръпнали от превъзбуда.
В тъмното Хиноде се почувства доволна, както не се бе чувствала от години — от времето, преди да почине съпругът й, когато живееха в малката си къщичка в Йедо заедно със сина си. Момчето вече бе на сигурно място при баба си и дядо си, признато и защитено. Възпитаваха го като самурай.
„Лошо постъпи Фурансу-сан, дето не ми даде ножа, както бе обещал. Достойно за презрение. Но нали е гай-джин и не може да му се вярва. Както и да е, знаех си, че няма да удържи на думата си, докато аз удържах на своята. Въпреки обещанията на Райко. Той е лъгал, когато е подписвал, както ме излъга и тя. Няма значение, няма значение. Знаех си, че и двамата са лъжци.“
Японката се усмихна широко. „Старият билкар обаче не ме излъга. Вкусът на сакето не се промени, не усещам нищо, но смъртта се разлива по жилите ми и ми остават само няколко минути в този Свят на сълзите.
На мен, а и на Звяра. Той си го избра. Не удържа на думата си. Така Нечистия ще си плати, задето ме измами. Не ще му се удаде да излъже някоя друга жена. И ще иде в отвъдното неумиротворен!“
Андре дочу тихия й странен смях и се размърда.
— Какво?
— Нищо. По-късно ще се посмеем заедно. Вече никога няма да сме на тъмно, Фурансу-сан. Край на тъмнината.
Хирага удари с юмрук по татамите, изнервен да чака Акимото. Излезе в бурната нощ и пое с тежки стъпки към портичката в стобора. Оттам се насочи към къщата на Такеда, но отначало сбърка накъде да завие. На верандата се спря. Отвътре долиташе хъркане.
— Акимото, Такеда — тихо извика той. Не смееше да отвори шоджи без предупреждение, защото всички те ставаха опасни, когато ги изненадат.
Никакъв отговор. Хъркането продължи. Хирага безшумно плъзна вратата. Акимото лежеше с цялата си тежест върху масата, по пода се търкаляха манерки от саке и бутилки от бира. От Такеда нямаше и следа. Хирага сърдито разтърси братовчед си и го изруга. Младежът едва-едва се изтръгна от унеса си, все още неразбуден.
— Какво има? — Езикът му се заплиташе, лицето на Хирага се раздвояваше пред очите му и се въртеше.
— Къде е Такеда? Събуди се! Бака! Къде е Такеда?
— Не зная, ние просто… пихме…
Хирага се вцепени за миг. Целият му свят се обръщаше с краката нагоре. После се втурна навън през градината и хукна към оградата и укритието.
В замъгленото му съзнание изведнъж изникна споменът, че всички те знаеха къде е най-добре да поставят бомбите. Надникна под къщата на Такеда, но не видя нищо. И изведнъж усети лек мирис на барутен дим, приведе се и запълзя между ниските каменни подпори. Фитилът бе скрит много добре и настойчивите пориви на вятъра разсейваха пушека. Изскочи оттам, втурна се вътре и разтърси Акимото.
— Ставай, ставай, събуди се!
Младежът се опита пиянски да го отблъсне, но Хирага му зашлеви една плесница, после още една. От болката момъкът дойде на себе си.
— Такеда е взел бомбите. Ще подпали всичко, под твоята къща има една…
Хирага грубо го изправи на крака. Акимото смотолеви нещо, подпрян на рамото му, заклатушка се навън и се претърколи по стълбите в градината. Вятърът бушуваше с всичка сила. Бомбата избухна в същия момент.
Взривната вълна бе малка, но ги събори и изби дупка в пода. Напречните греди и вятърът донякъде заглушиха трясъка. Но опасността дойде откъм лампата — тя се възпламени, огънят лумна и обхвана постройката.
— Слез в тунела и ме чакай там — изхриптя Хирага дрезгаво и хукна. Уплахата от взрива и близостта на смъртта отрезви Акимото. Понечи да побегне, но вятърът запрати няколко въглена върху него. Младежът обезумяло заудря дрехите си и се отдръпна. Когато отново погледна към къщата, тя се бе превърнала в същински пъкъл. Вятърът бързо поде искрите и ги отнесе към съседната постройка. Тръстиката се подпали. Забиха пожарните камбани. Взеха да се струпват прислужнички, слуги, клиенти, куртизанки и пазачите пред портата.
Хирага препускаше по пътеката към най-южната къща. Точно преди да я стигне, бомбата избухна. Взривната вълна бе по-слаба от предишната, но го просна насред храсталака. Тялото му се удари в декоративен каменен дракон и самураят изкрещя от болка. От експлозията рухна единият ъгъл на къщата, тя се наклони и килна като пиян човек. Една от стените избухна в пламъци.
Хирага се насили, без колебание скочи на верандата и се провря през горящата шоджи стена. Разлятата газ вече вършеше пъкленото си дело вътре в жилището. Пушекът го задушаваше. Прикри лицето си заради пърлещия зной и се опита да не диша.
Видя Тайърър, отхвърлен на една страна, безпомощно да стои на четири крака, полузадушен, обграден от огнените езици, които само след секунда превърнаха стената шоджи зад гърба му в пламтяща повърхност. Обхванаха намаслените стени, подпорите и покрива и лизнаха останките от футона и завивката, върху която лежеше Тайърър. Подгъвът на кимоното му за спане също се запали. Хирага се спусна, стъпка пламъка и изправи англичанина на крака. Един поглед към Фуджико му бе достатъчен. Бомбата я бе разполовила. Косата й вече гореше и се превръщаше в пепел.
Полуослепял от дима, Хирага извлече Филип на пътеката. В същия момент лумналият покрив се сгромоляса, двамата залитнаха и се строполиха на земята. Вятърът превърна последвалия фонтан от искри и жарава в същинска огнепръскачка, която подпали останалите къщи, стобори и съседната чайна. Разнесоха се крясъци, писъци и предупредителни викове.
Изненадан, че е все още жив, кашлящ и със запушена уста, Хирага заудря тлеещата предница, на кимоното си. Късият му меч все още си бе затъкнат в пояса, а дългият бе изчезнал. Доколкото виждаше, Тайърър не бе ранен, но не можеше да потвърди със сигурност, тъй като момчето бе почти в безсъзнание, дишаше тежко на пресекулки и повръщаше от погълнатия дим. Хирага мъчително се изправи над него, за да си поеме дъх и да си събере мислите. Озърна се предпазливо. Съседното жилище избухна в пламъци, лумна и следващото и им затвори пътя за бягство.
„Кацумата излезе прав — помисли си самураят. — При този вятър Йошивара е обречена, а заедно с нея и Колонията.“
В самия край на Ничията земя войнишкият патрул спря като закован заедно с всички трезви мъже в Пияния град и се вторачи отвъд стобора към Йошивара. Огнени стълбове и пушек се издигаха на вълни към небето, а вятърът донасяше далечни викове и звън на камбани. Едва-едва дочуха трета експлозия. Лумнаха пламъци.
— Всемогъщи Боже — извика сержантът и излезе иззад склада, за да види по-добре. — Това бомба ли беше?
— Отде да знам, сержант — може да е бил варел с газ, ама най-добре да се върнем, щото туй се насочва към нас…
Взриви се и другата бомба, която Такеда бе заровил от обратната страна на склада. Всички инстинктивно залегнаха. Извиха се облаци дим, огънят запращя, а откъм Пияния град ревнаха за ведра:
— Пожар! Пожар! Побързай за Бога… това е складът за газ.
Полуоблечени мъже се блъскаха навън-навътре в съседните къщи да спасят ценните си вещи. Публичният дом на госпожа Фъдърингил опустяваше, обитателите и клиентите бълваха псувни и проклятия и навличаха дрехите си. Забиха още противопожарни камбани. Появиха се мародери.
Откъм южната порта дисциплинирано се завтекоха самураи. Препускаха към Йошивара със стълби и ведра и с мокри маски на лицата. Неколцина се откъснаха, за да се справят с пожара в склада, а останалите продължиха нататък. Огнените езици от покрива на склада, раздухвани от вятъра, прехвърлиха сокака и тутакси погълнаха съседните колиби.