Преди четири години, за шестнайсетия му рожден ден, майка му го заведе на хълма да си поговорят насаме:
— Сега си вече голям, за да научиш някои тайни на Търговската къща. В нея винаги ще има тайни. Баща ти и аз ще пазим някои от тях, докато станеш тай-пан. Аз ще крия едни от баща ти, а други — от теб. Сега ще ти споделя нещо, не с него или с братята и сестрите си. Тази тайна не бива да се споделя с никого при никакви обстоятелства. С никого, обещаваш ли ми пред Бога?
— Да, мамо, заклевам се.
— Първо: някой ден може да ни се наложи да си разменяме лична или опасна информация в писмо — никога не забравяй, че написаното може да се прочете от чужди очи. Когато и да ти пиша, винаги ще добавям П.С. Обичам те. Ти ще правиш същото, винаги, без да го пропускаш. Но ако липсва П.С. Обичам те, тогава писмото съдържа важна и тайна информация от мен до теб или от теб до мен. Гледай! — Тя запали няколко клечки кибрит и ги задържа под лист хартия, не го подпали, но без малко да го опърли, пламъкът се местеше под редовете. Невероятно! Появи се скрито съобщение: „Честит Рожден ден, под възглавницата ти има чек за десет хиляди лири. Пази го тайно, харчи ги разумно.“
— О, мамо, наистина ли? Наистина ли са десет хиляди?
Да.
— Аййиайя! Но как го направи? Написаното!
— Вземи чиста перодръжка или писалка и напиши твоето съобщение внимателно с течността, която ще ти дам, или с мляко, после остави написаното да изсъхне. Когато нагрееш листа, както го направих, то ще се появи. — Тя драсна друга клечка и подпали крайчето на листа. Двамата мълчаливо гледаха как той изгоря. Майка му изсипа пепелта на земята и я настъпи с ботушите си. — Когато станеш тай-пан, не се доверявай никому — добави със странен глас, — дори и на мен.
Сега Струан държеше писмото й над пламъка на свещта. Думите се появиха, нямаше грешка — нейният почерк.
„Съжалявам, че трябва да ти съобщя, но баща ти умря в агония, препил с уиски. Той трябва да е подкупил слуга, за да се измъкне навън. Повече ще ти кажа лично. Благодаря на Господа, че той се спаси от нещастието си, но за това са виновни Брок, моят проклет баща и брат ми Морган, които не ни даваха мира и предизвикаха неговите удари — баща ти получи последния точно когато ти замина. Разбрахме, но вече беше твърде късно, за тяхната тайна победа на Хавайските острови срещу нас. Джейми знае подробностите.“
Струан спря за миг, прилоша му от гняв, „ще си уредим сметките“, обеща си той, после продължи:
„Пази се от нашия приятел Дмитрий Сибородин. Открихме, че е таен агент за оня революционно настроен президент Линкълн, а не за Юга, както се преструва. Пази се от Анжелик Ришо…“
Сърцето му се сви от внезапен страх.
„Нашите парижки агенти ни пишат, че чичо Мишел Ришо е фалирал наскоро след като тя е заминала и сега е в затвора за дългове. Още факти: баща й поддържа много бедна компания, има значителни дългове от хазарт и тайно се хвали на близките си, че скоро ще представя всички наши френски интереси — получих писмото ти от 4-ти, което се отнася до нея, не я провокирай — той е несъстоятелен. Друга от неговите «тайни»: ще му бъдеш зет догодина. Разбира се, смешно, та ти си твърде млад за женитба, а аз не мога да измисля по-лоша връзка. Поотделно или заедно, те ти готвят капан, синко. Бъди предпазлив и се пази от женската хитрост.“
За първи път в живота си Малкълм се ядоса на майка си. Треперейки, той пъхна листа в пламъка, докато целият изгоря, после духна пепелта, духна пламъка, хвърли свещта и легна. Повръщаше му се, сърцето му биеше бясно, през цялото време един глас вътре в него крещеше: как се осмелява тя да разследва Анжелик и нейното семейство, без да ме пита! Как може така да сгреши! Каквито и грехове да са извършили те, не бива да обвиняваме Анжелик за това. Божията майка знае, че не бива да се обвиняват децата за бащините им грехове! Не беше ли моят обичан дядо лош, не беше ли убиец и нищо повече от пират, какъвто е и нейният баща? Майка ми е ужасна лицемерка! Не е нейна работа за кого ще се оженя. Животът си е мой и ако искам да се оженя за Анжелик догодина, ще го направя. Майка не знае нищо за Анжелик — а когато научи истината, ще я заобича, както аз я обичам… за Бога! Тя…
— О, Господи! — Струан изохка, болката го разкъса отвътре.
12.
Макфей вдигна поглед от купчините с писма, документи и списания, разхвърляни по бюрото.
— Как е Малкълм? — попита той, когато д-р Бабкот влезе и затвори вратата. Кантората бе просторна, с изглед към Хай стрийт и морето.
— Някаква стомашна криза, Джейми, можеше да се очаква, разтревожен съм, горкият момък. Превързах раната му — бе разкъсал няколко шева. Дадох му екстракт от опиум. — Бабкот потърка зачервените си от умора очи, рединготът му беше измачкан, с протрити ръкави и целият на петна от лекарства и засъхнала кръв. — Не мога да направя кой знае какво за него сега. Какви са последните новини от флотата?
— Status quo: корабите са заели позиция, легацията е още обкръжена, надяват се Бакуфу да се появят скоро.
— Какво ще стане, ако не се появят?
Макфей сви рамене.
— Получих нареждане да заведа Малкълм в Хонконг при първа възможност — много е важно за него. Мога да го кача на пощенския кор…
— Категорично забранявам да го правиш — извика гневно Бабкот. — Глупаво е и е извънредно опасно. Ако излезе буря, което е доста вероятно за това време от годината… ами прилошаването и продължителното повръщане ще разкъсат шевовете — а това ще го убие. Не!
— Но кога ще е безопасно?
Лекарят погледна през прозореца. В залива не се виждаше никой. Небето бе покрито с облаци. Той за сетен път съпостави безпомощността си и познанията си.
— Поне след седмица, а може би след месец. Един Господ знае, Джейми, аз не зная.
— Ако можеше да дойде с пощенския кораб, щеше ли да бъде по-добре?
— За Бога, не! Не ме ли чуваш ясно? Не, не! Струан не трябва да се движи. Девет дни с кораб направо ще го убият.
Лицето на Макфей помръкна.
— Какви са шансовете на Малкълм? Много е важно да ги знам.
— Все още са добри. Температурата му е повече или по-малко нормална и няма признаци за загнояване. — Бабкот потърка очите си отново и се прозя. — Съжалявам, Джейми, не исках да ти се сопвам така. От полунощ съм на крак: заших двама кавгаджии — моряк и войник — от Пияния град, а призори в Йошивара спешно трябваше да зашия млада жена, опитала се да се пореже до смърт. — Той въздъхна. — Трябва да го пазим колкото е възможно по-спокоен. Лошите новини са предизвикали кризата.
Вестта за смъртта на Кълъм Струан и прогнозите, направени за новото положение на Малкълм като тай-пан, които засягаха всичките им конкуренти, бързо обходиха Колонията. В „Брок и синове“ Норбърт Грейфорт прекъсна заседание, за да отвори първата бутилка с шампанско; от много седмици я пазеха охладена в новото им, много модерно хладилно помещение до техния склад.
— Най-добрата новина от години — изкиска се той на Дмитрий. — Имам още двайсет сандъка с шампанско за празненството, което ще организирам довечера. Наздраве, Дмитрий! — Вдигна чашата си от възможно най-финото венецианско стъкло. — За тай-пана на Търговската къща: без Стария, а ако е рекъл Господ, и без Новия, и те може би ще фалират през годината!
— Ще пия с теб, Норбърт, за успеха на новия тай-пан, но не и за останалото — рече Дмитрий.
— Виж действителността. Те са старият, ние сме новия свят — някога бяха силни, докато бе жив Дърк Струан, но сега са слаби, Макфей е слаб — защо ли, с неговата ентусиазирана помощ и с малко убедителност през нощта на убийството на Кентърбъри можехме да раздвижим цялата колония, флотата, армията, можехме да пленим тоя негодник краля на Сацума, да го обесим и да заживеем щастливо след това.
— Съгласен съм. Трябва да се отмъсти за Джон Кентърбъри по един или друг начин. Горкичкият — въздъхна Дмитрий. — Знаеш ли, че той ми завеща своята търговия? — Кентърбъри бе ръководил една от по-малките търговски къщи, специализирана в износ на копринени платове и особено на пашкули и копринени буби, много доходна търговия за Франция, където производството на коприна, някога най-доброто в света, бе погубено от болест. — Джон винаги казваше, че ще умре, но никога не му вярвах. Аз съм също изпълнителят на завещанието му. Дребосъкът Уили ми го даде, преди да отплава.