— Аз съм… д-р Бабкот се грижи за мен. Аз съм… аз съм добре. Благодаря, че дойде, приятно ми е да те видя.
— И на мен. Джордж Бабкот е чудесен лекар, няма по-добър от него. — Хоуг се усмихна. Сините му очички бяха хлътнали в набръчканото му лице. Продължи весело: — Отвратително пътуване, хвана ни краят на тайфуна и прекарах цялото си време в лекуване и наместване на счупени крайници на моряците и на няколко пътници. Загубихме двама, отнесени през борда: единия — китаец, пътник от трета класа, другия — някакъв чужденец, не разбрахме какъв. Капитанът каза, че мъжът е платил билета си в Хонконг, измърмори някакво име. Прекара повечето време в каютата, после излезе на палубата и бух! — една вълна го отнесе. Малкълм, ти изглеждаш по-добре, отколкото очаквах, след слуховете, които се носеха из Колонията.
— По-добре да ви оставя насаме двамата. — Джейми сложи купчина писма на масичката до леглото. — Ето личната ти поща, ще ти донеса книгите и вестниците по-късно.
— Благодаря. — Малкълм го погледна. — Нещо важно?
— Две са от майка ти. Те са най-отгоре.
Д-р Хоуг бръкна в широките си джобове и измъкна някакъв смачкан плик.
— Ето ти още едно от нея, Малкълм, то е последното. Най-добре го прочети, после ще те прегледам. Джейми, не забравяй за Бабкот.
Джейми му беше казал вече, че Бабкот е заминал за Канагава спешно тази сутрин и че ще изпрати катера там, щом видят Малкълм.
— Доскоро, тай-пан.
— Не, по-добре почакай малко, Джейми. — Струан отвори донесеното от Хоуг писмо и се зачете.
Когато Джейми се качи на главната палуба на пощенския кораб, д-р Хоуг го пресрещна, каза му, че разполага с всичко необходимо, за да тръгнат веднага, и побърза да отговори на изречения му въпрос:
— Не, Джейми, г-жа Струан не е на борда, но ето… ето ти писмо от нея.
В него пишеше само: „Джейми, направи всичко, за което помоли д-р Хоуг, и ми изпращай подробни поверителни доклади с всяка поща“.
— Знаете ли съдържанието му, докторе?
— Да, едва ли е необходимо да го казвам, нали добре я познаваш.
— Как е тя?
Хоуг се замисли за миг:
— Както обикновено: привидно невъзмутима, отвътре — вулкан. Един ден трябва да изригне — никой не може да трупа толкова тъга, толкова много трагедии, никой. Дори и тя. — Докторът последва Джейми надолу към входа, оглеждаше всичко. — Трябва да ти кажа, че ми е приятно да посетя Япония, ти изглеждаш много добре, Джейми. Този пост ти подхожда. Нека видим, мина година, откак ни напусна, нали? Сега ми разкажи първо за нападението… после — за г-ца Ришо.
Докато стигнат брега, д-р Хоуг знаеше всичко, което знаеше и Джейми.
— Но, моля те — добави той разтревожено, — моля те, не споменавай пред Малкълм какво ти казах за Анжелик. Тя е чудесна. Преживя също отвратителното нападение, наистина не смятам, че са спали заедно, техният годеж е мълва, но е влюбен до уши — не го обвинявам, пък и когото и да е в Азия за това. Мразя мисълта да изпращам тайни доклади на г-жа Струан по очевидни причини. Както и да е, написах една разводнена версия и съм готов да я изпратя, щом корабът тръгне обратно. Трябва да съм предан преди всичко на Малкълм, той е тай-панът.
Сега гледаше как Малкълм Струан чете писмото, донесено от лекаря, следеше изпитото лице и отпуснатото тяло. Зачуди се и започна да се моли наум.
Струан го погледна. Очите му се присвиха.
— Какво има, Джейми?
— Мога ли да направя нещо за теб?
Малкълм помълча и рече:
— Да, остави съобщение във Френската легация — Анжелик е там; каза, че ще отиде да получи пощата си, — пиши й, че е пристигнал един стар приятел от Хонконг и искам да я запозная с него.
Макфей кимна и се усмихна:
— Готово. Повикай ме, ако имаш нужда от нещо.
— После излезе.
Струан разтревожен погледна вратата. Лицето на Джейми беше твърде красноречиво. Опита се да възстанови спокойствието си, като се върна към писмото:
„Малкълм, мой бедни, скъпи сине, пиша ти набързо, тъй като Роналд Хоуг тръгва веднага с пощенския кораб, задържах го малко, та да успее да го хване и ти да ползваш неговите добри грижи. Бях ужасена, като чух, че тези свине са те нападнали. Джейми докладва, че този д-р Бабкот е трябвало да те оперира — моля те, пиши ми с най-бързата поща и се върни по-скоро у дома, тук ще можем да се грижим за теб, както трябва. Приеми моята обич и молитви, също и от Ема, Роналд и Дънкан.
П.С. Обичам те.“
Вдигна поглед.
— Е?
— Кажи ми истината, Малкълм, как си?
— Чувствам се ужасно и се страхувам, че ще умра.
Хоуг седна на фотьойла и сплете пръсти.
— Първото е разбираемо, второто не е точно, макар че е много лесно, много… много лесно и много опасно, ако повярваш в него. Китайците могат да „се самоуморят“, дотолкова да мислят за смъртта, че да умрат, макар да пращят от здраве. Виждал съм го.
— Господи, не искам да умра, имам всичко, за което да живея. Искам да живея и да се оправя толкова много, че не мога да го изкажа. Но всяка нощ и всеки ден по някое време ме удря тази мисъл… удря ме като физически удар.
— Какви лекарства взимаш?
— Само малко екстракт от опиум, за да ми помогне да заспя. Болката е ужасна и се чувствам зле.
— Всяка нощ ли?
— Да. — Струан добави полуизвинително: — Бабкот иска да го спра, казва, че трябва да го спра.
— Опита ли се?
— Да.
— Но не си спрял?
— Не, не още. Моята… моята воля, изглежда, ми изневерява.
— Това е един от проблемите с опиата. Колкото и ценно и приятно да е — усмихна се лекарят. — Парацелс е дал името на това лекарство. Чувал ли си за Парацелс?
— Не.
— Аз също — отвърна засмяно Хоуг. — Както и да е, ние прехвърлихме името върху тази тинктура от опиум. Жалко, че се получава пристрастяване към него. Но ти си наясно.
— Да.
— Можем да те измъкнем от влиянието му, това не е проблем.
— Проблем е, зная, че е и че не одобряваш нашата търговия с опиати.
Хоуг се усмихна отново:
— Радвам се, че сам го заявяваш. Значи и ти не я одобряваш, както и това, което китайската търговия прави, но си изцяло притиснат? А сега — никаква икономика, никаква политика, Малкълм. Следващото нещо: г-ца Ришо?
Струан усети, че кръвта нахлу в главата му.
— И ти ли, по дяволите, чуй веднъж и завинаги, каквото и да казва майка ми, достатъчно съм голям, за да преценявам желанията си и да правя каквото искам! Ясно ли е?
Хоуг се усмихна любезно:
— Аз съм твой лекар, Малкълм, а не майка. А съм приятел. Предал ли съм те някога досега или някого от семейството ти?
С видимо усилие Струан потисна гнева си, ала още не можеше да успокои сърцето си.
— Съжалявам, съжалявам, но аз… — сви безпомощно рамене. — Съжалявам.
— Не е необходимо. Не се опитвам да се меся в личния ти живот. Твоето здраве зависи от много неща. Излиза, че основният фактор е тя. Питам те от медицинска гледна точка — не по семейни причини. И тъй, г-ца Анжелик Ришо?
Струан искаше гласът му да звучи мъжествено и спокойно, ала не сдържа раздразнението си и избухна:
— Искам да се оженя за нея и това, че лежа тук така, лежа тук безпомощен, ме подлудява. За Бога, не мога дори да стана от леглото, не мога да се изпикая или… не мога да направя нищо, да пия или да ям, или каквото и да било, без да ме боли дяволски. Ще се побъркам и колкото и да се опитвам, изглежда, не се подобрявам… — Той продължи да говори надуто, докато се измори. Хоуг само слушаше. Накрая Струан млъкна. Измърмори още някакво извинение.