„Пожарът е най-голямата опасност за нас, а не жената — бе писал с необичаен хумор шогунът Торанага в завещанието си. — Срещу огъня можем да се приготвим, но никога срещу жената. Всички мъже и жени на възраст за женене ще сключат брак. Тогава всички селища ще имат резервоари с вода наблизо.“
— Няма да го изгасят, нали, господарю?
— Не. Предполагам, че някой глупак е катурнал лампа или свещник — рече Йоши през стиснатите си устни.
— Прав си, господарю, някой тромав глупак — отзова се Койко веднага, за да го успокои, доловила у него неочакван гняв — не знаеше от какво е. — Радвам се, че ти отговаряш за предпазните мерки срещу пожарите в замъка, така че можем да спим спокойно. Който и да го е направил, трябва да бъде наказан жестоко. Чудя се чий дворец гори.
— Това е резиденцията на Таджима.
— Ах, господарю, продължаваш да ме смайваш — продължи Койко със затрогващо възхищение, чудесно е, че можеш да различаваш с такава бързина един дворец от друг сред стотиците и от толкова далеч. — Тя се поклони, за да скрие лицето си, сигурна, че гори Уатаса и даймио Утани сигурно вече е мъртъв, а нападението е минало успешно. — Ти си чудесен.
— Не, ти си чудесната, Койко-чан. — Йоши й се усмихна, толкова сладка и дребничка, и наблюдателна, и опасна.
Преди три дни неговият нов шпионин, Мисамото, винаги загрижен да докаже колко е ценен, му беше докладвал за слуховете, плъзнали из казармите, за срещите на Утани с красивото момче. Бе заповядал на Мисамото да позволи на прислужничката на Койко да подслуша тайно, а тя да прошепне или на господарката си, или на тяхната мама-сан, или и на двете, ако другите слухове бяха истина: че същата тази мама-сан, Мейкин, беше яростна поддръжничка на Соно-джой и че скришом позволява къщата й да бъде дом и убежище на шиши. Новината трябваше да стигне до шиши, които веднага щяха да реагират на такава великолепна възможност за убийство на висшестоящ. От почти две години негови шпиони държаха нея и къщата й под наблюдение поради тази причина и заради растящата известност на Койко.
Но нито веднъж не бе имал и най-дребно доказателство в подкрепа на теорията си или улика.
„Ах, но сега — помисли си Йоши, наблюдавайки пламъците — Утани сигурно е мъртъв, щом дворецът гори, и вече имам истинско доказателство: шепотът, посаден от прислужничката, бе родил злия плод. Утани беше… е… удар за тях. Както щях да съм и аз, дори още по-голям.“ Полазиха го тръпки.
— Пожарът ме плаши — рече тя, изтълкувала погрешно трепването.
— Да, хайде, ще ги оставим на тяхната карма. — Ръка за ръка, те си тръгнаха, а на него му бе трудно да прикрие вълнението си.
„Чудя се каква ще е твоята карма, Койко. Прислужничката ти ли те издаде и ти й нареди да каже на мама-сан, и сте част от веригата?
Може би да, може би не. Не те видях да трепнеш, когато нарочно казах Таджима вместо Уатаса, наблюдавах те много внимателно. Не зная. Разбира се, ти си подозрителна, винаги си била подозрителна, защо иначе щях да те избера, ти си нещо пикантно в леглото ми. Да, и отговаряш на обещаното. Наистина съм повече от задоволен, така че ще почакам. Но сега е лесно да те хвана в капана, толкова съжалявам, дори по-лесно, отколкото да измъкна истината от прислужницата ти, от глупавата Мама-сан и от теб, хубавице! Твърде е лесно, толкова ще съжалявам, когато щракне капанът.
Ийе, това ще бъде трудно решение, защото сега благодарение на Утани имам таен и пряк канал до шиши; чрез него ще мога да ги разкрия, унищожа или дори да ги използвам срещу моите врагове, както ми хрумне. И защо не?
Примамливо!
Срещу Нобусада? Срещу Нобусада и неговата принцеса? Много примамливо.“ Засмя се.
„Толкова съм щастлива, че ти си толкова щастлив тази вечер, господарю!“
Принцеса Язу беше обляна в сълзи. От близо два часа тя използваше цялото си умение, натрупано от четенето или разглеждането на еротичните книги, за да го възбуди, и макар че бе успяла да го втвърди, той омекна, преди да достигне до облаците и дъжда. Тогава, както обикновено, Нобусада избухна в сълзи. Побесня, разкашля се от нерви и заяви, че вината е нейна. Както обикновено, бурята утихна бързо, мъжът й се примоли за прошка, сгуши се до нея, за да целуне гърдите й, заспа, бозаейки от едното й зърно, свит на кълбо в скута й.
— Не е честно — скимтеше тя, изтощена и неспособна да заспи. — Искам син, или той е загубен, и аз с него, най-малкото толкова съм засрамена, че ще се наложи да си обръсна главата и да стана монахиня на Буда… о-ко, о-ко, о-ко.
Дори придворните й не можеха да помогнат.
— Вие всичките сте опитни, повечето от вас са женени. Сигурно има някакъв начин да направя господаря си мъж — бе им изкрещяла след седмици на неуспешни опити, и тя, и те ужасени, че е излязла от кожата си. — Намерете го! Дълг е да го намерите.
Месеци наред нейният двор се консултира с билкари, акупунктуристи, лекари, дори с баячи без видим ефект. Тази сутрин принцесата повика своята главна придворна дама.
— Трябва да има начин! Какъв е твоят съвет?
— Ти си едва на шестнайсет, почитаема принцесо — отговори й на колене, — и твоят господар е на шестнайсет и…
— Но всички съзряват до това време и дори далеч по-рано, почти всички. На него ли му има нещо или на мен?
— Нищо ти няма, принцесо, казахме ти много пъти, че лекарите ни уверяват, че с теб всичко е нар…
— Ами този гай-джин лекар, великанът, за когото чух? Една от моите прислужнички ми каза, че правел чудеса с всякакви видове неразположения, може би той ще излекува моя господар.
— О, така съжалявам, Височество — избухна жената ужасена, — немислимо е той или ти да се консултирате с гай-джин! Моля те, имай търпение, моля те, Ченг-син, великолепният врач, ни каза, че търпението ще осигури…
— Това може да се направи тайно, глупачко! Търпение, а? Чакам вече месеци! — Тя изпищя. — Месеци на търпение, а моят господар все още няма проблясък на надежда за наследник! — Не се стърпя и зашлеви жената. — Десет месеца търпение и лоши съвети са прекалено много, ти, жалко нищожество, махай се! Върви си! Махай се завинаги!
Целия ден Язу бе подготвяла тази вечер. Бяха приготвени отбраните му любими ястия, обилно подправени с женшен, специално саке с капка женшен и поръсено със стрит рог от носорог. Специални възбуждащи парфюми. Специални молитви към Буда. Специални жалби до Амерацу, богинята на слънцето, баба на бога Ниниджи, който слязъл от небето, за да управлява Нипон, великия дядо на първия смъртен император, Джиму-Тену, основал тяхната императорска династия преди двайсет и пет века и затова неин пряк предшественик.
Но всичко пропадна.
Беше най-тъмният час на нощта и тя ридаеше безутешно, излегната на своите футони, съпругът й спеше до нея, неспокоен в съня си, кашляше от време на време, крайниците му конвулсивно потрепваха, спящото му лице беше неприятно. — „Горкичкото глупаво момче — помисли си Язу с отвращение, — такава ли е твоята карма — да умреш без наследник като мнозина от рода ти? О-ко, о-ко, о-ко. Защо позволих да ме въвлекат в това нещастие, далеч от обятията на моя обичан принц?“
Преди четири години, когато беше на дванайсет и с възторженото одобрение на майка си, последната и най-любима спътница на баща й, императора Нинко, починал в годината на раждането й, и със също толкова възторженото и необходимо мълчаливо одобрение на император Комей, нейния много по-възрастен доведен брат, качил се на трона след баща й, тя беше щастливо сгодена за приятеля си от детинство, принца Сугауара.
Това стана в годината, когато Бакуфу официално подписаха споразуменията, които отвориха Йокохама и Нагасаки против „волите“ на император Комей, на мнозинството в Двора и откритото мнение на повечето даймио. В годината, когато соно-джой стана боен вик. И в същата година, в която тогавашният тайро И предложи на принца съветник принцеса Язу да се омъжи за шогуна Нобусада.