— Това ли казах?
— Да. Моля сега отвън пак, нареди мен… ядосано на мен и градинарите да се върнат да работят. Думата е хатараки-машой — помоли Хирага. Ние поговорим повече насаме, ти и аз, а?
— Да, но не насаме, в присъствието на офицер.
— Тогава няма говори, толкова съжалява — Хирага зае угодническата поза и отстъпи от стаята; още веднъж падна на колене пред Тайърър, със задник към предния двор.
Тайърър пристъпи нерешително в светлината. Видя, че всички все още чакаха.
— Капитан Палидар, и, ъъ, капитан Макгрегър, войниците да отстъпят, после елате, моля ви, на заседание при мен. Хатараки-машой! Икимашо! Залавяйте се за работа, побързайте! — изкрещя на градинарите и те веднага се подчиниха. Хирага хукна към безопасната градина, като мърмореше на градинарите да го прикриват, офицерите и сержантите закрещяха заповедите и светът започна да се върти отново.
Забравил за случилото се, Тайърър стоеше на верандата и наблюдаваше Хирага, нерешителен, ужасен от факта, че японецът очевидно е шпионин, а в същото време го благославяше, задето ги бе спасил.
— Искаш да направим заседание? — Палидар наруши размисъла му.
— О! О, да… моля, последвайте ме. — Тайърър ги заведе в кабинета си, затвори вратата и им каза какво е извикал на японците.
И двамата го поздравиха.
— Дяволски впечатляващо, Филип — започна Палидар. — За момент бях сигурен, че сме на ръба и Бог знае какво щеше да стане. Твърде много са тези негодници — сигурно щяха да ни пометат. Навярно. Разбира се, флотата щеше да отмъсти за нас, но ние щяхме да ритнем камбаната. А това е ужасно, идиотски неприятна мисъл.
— Повече от неприятна — измърмори капитан Макгрегър и погледна Тайърър. — Какво искате да направим сега, сър?
Тайърър се поколеба, смаян, че никой не е чул как Хирага говори английски, но и поласкан от новозавоюваното си положение — Макгрегър за първи път го наричаше „сър“.
— Най-добре е да се подчиним на Сър Уилям. Заповядайте на войниците да се стягат и… но да не го правят като позорно отстъпление — не! Не бива да ставаме за смях и японците да си мислят, че бягаме. Ще си тръгнем навън, ъъ, с музика и тържествено.
— Идеално, след като тържествено спуснем знамето. — Чудесно! Ами сега е по-добре… по-добре да се уверя, че документите са прибрани в кутиите, и т.н.
Капитан Макгрегър додаде:
— Мога ли да предложа, сър… аз наистина мисля, че заслужихте голяма чаша шампанско. Вярвам, че са ни останали няколко бутилки.
— Благодаря — засия Тайърър. — Може би да раздадем допълнителна дажба ром на всички. — Също така не е зле да обядваме леко най-напред — да им покажем, че не бързаме.
— Веднага ще се разпоредя — заяви Макгрегър. — Дяволски умно е, че се сетихте да използвате градинаря да ви помогне с превода, някои от думите звучаха съвсем като английски. Но защо искаха да претърсят Легацията?
— За да намерят… търсят врагове на Бакуфу.
И двамата мъже го загледаха озадачени.
— Но тук няма други японци, освен градинарите, ако имат предвид тях.
Сърцето на Тайърър се сви, това бе удар по Укия, но Палидар продължи:
— Ти в действителност няма да им разрешиш да претърсят Легацията, нали? Претърсването сигурно ще създаде опасен прецедент. — Добродушието, обзело Филип, тутакси се изпари. Разбира се, че Палидар беше прав.
— По дяволите, не помислих за това тогава!
Макгрегър наруши тишината:
— Може би, може би, преди да си тръгнем, сър, вие ще поканите самурая офицер да обиколи с нас, да провери Легацията, няма нищо лошо, ако го поканите. Той може в същото време да провери градинарите или ние можем да ги отпратим, преди да тръгнем и да заключим портите.
Хирага плевеше близо до страничната врата на Легацията, наблизо се виждаше отворен един мръсен прозорец, слънцето на късния следобед все още бе силно. Багажът бе натрупан на каруците в предния двор, конете бяха готови, няколко войници вече се изтегляха с маршируване. Часовите патрулираха край стените. Отвъд стените струпаните самураи клечаха под слънчобрани или заканително се разполагаха наоколо.
— Сега! — Това бе гласът на Тайърър откъм стаята. Хирага се увери, че не го наблюдават, снижи се и бързо отвори вратата. Тайърър го поведе по коридора до едно помещение с изглед към предния двор и залости резето. Завесите над затворените прозорци пропускаха слънчевата светлина. Едно бюро и няколко стола, навити документи, картотеки и револвер върху бюрото. Тайърър седна зад него и посочи близкия стол.
— Моля, седни. Сега ми кажи кой си.
— Първо, аз тайно говори английски, нали? — Хирага остана прав в цял ръст и някак си заплашителен.
— Първо ми кажи кой си и после аз ще реша.
— Не, съжалявам, Тайра-сан. Аз използвах английски за теб, вече спасих хората. Голяма полза наистина, а?
— Да, наистина. Защо трябва да пазя тайната ти?
— Спаси ме… себе си също.
— Защо мен?
— Може би не е умно да имаш… как го казваш, а, да, тайна, друг гай-джин да не знае. Аз много помага тебе. Помага научиш език, помага за Нипон. Аз казвам тебе истина, ти ми казва истина също. Ти ми помага, а аз помага тебе. На колко години си, моля?
— На двайсет и една.
Хирага скри изненадата си и се подсмихна в сянката на шапката си, толкова е трудно да отгатнеш възрастта на гай-джин, всичките изглеждат еднакви. Колкото до револвера, дето врагът му бе поставил на масата, то той беше смехотворен. Можеше да убие този глупак с голи ръце, преди да достигне оръжието. Толкова просто убийство, толкова вълнуващо и това е идеалното място; лесно е да се измъкне навън, но не е лесно да се измъкне от самураите.
— Пазиш тайна?
— Кой си ти? Не се казваш Укия, нали?
— Обещаваш тайна?
Тайърър пое дълбоко дъх, претегли обстоятелствата и прецени, че както и да го погледнеш, гибелта е неизбежна.
— Съгласен съм. — Сърцето му се сви, когато Хирага измъкна един нож от края на шапката си и се доближи до него. — Щом съм се хванал на хорото! — измърмори англичанинът.
— Какво?
— Нищо. — Наблюдаваше как Хирага рязна пръста си, после му подаде ножа.
— Сега ти, моля. — Тайърър се поколеба, знаеше какво ще последва, но вече бе решил, сви рамене и се подчини. Хирага тържествено допря палеца си до този на Тайърър, кръвта им се смеси.
— Кълна се в боговете, че ще запазя твоята тайна. Ти кажи същото, може в името на християнския бог, Тайра-сан.
— Кълна се в Господа, че ще запазя тайната ти, колкото дълго мога — изрече важно Тайърър, като се чудеше докъде ще го доведе тази клетва. — Къде научи английски? В мисионерско училище?
— Хай, но не съм християнин. — „Опасно е да му разкажа за нашите училища в Чошу — помисли си Хирага — или за г-н Великия мирис, холандеца, за нашия английски учител, който твърди, че е бил свещеник, преди да стане пират. Дали ще излъжа или не този Тайра, няма значение, той е гай-джин, младши водач на нашия най-мощен външен враг, и затова трябва да се използва, да не му се доверявам, да го мразя и убия някой ден.“ — Ти помогнеш избягам?
— Кой си ти? Не се казваш Укия. Откъде си?
Хирага се усмихна и седна на близкия стол.
— Укия означава градинар, Тайра-сан. Семейството ми се нарича Икеда. — Японецът лесно излъга. — Накама Икеда. Аз съм на двайсет и две. Аз съм този, когото самураят търси.
— Защо?
— Защото аз и семейството от Чошу, ние се бори срещу Бакуфу. Бакуфу завзели властта от Император…
— Имаш предвид шогуна?
Хирага поклати глава.
— Шогунът е Бакуфу, глава на Бакуфу. Той… — японецът помисли за момент, после с мимики изобрази кукла на конци — разбира?
— Марионетка?
— Да, марионетка.