На бързо свиканата среща на Съвета настроението беше ужасно. Анджо почти се беше разпенил от гняв.
— Чошу, Сацума и Тоса! Винаги те тримата! Те са като кучета, които трябва да бъдат пребити. Без тях всичко ще бъде под контрол.
— Наистина — отвърна Йоши. — Отново ви повтарям, че трябва да заповядаме на нашите войски в Киото да потушат веднага бунта — каквото и да им струва!
— Не, трябва да чакаме, имаме недостатъчно сили там.
Тояма, старият мъж, попи прошарената си брадичка и рече:
— Съгласен съм с Йоши-доно. Войната е единственото нещо, с което трябва да обявим Огама от Чошу извън закона!
— Невъзможно е! — извика Адачи раздразнено от свое име и от името на последния старейшина. — Ние сме съгласни с Анджо, не можем да рискуваме да оскърбим всички даймио, да ги насърчим да се съберат срещу нас.
— Трябва да действаме веднага! — повтори Йоши. — Трябва да заповядаме на нашите войски да завземат „Портите“ и да потушат бунта.
— Нямаме достатъчно сили — заинати се Анджо. — Ще изчакаме. Сега не е моментът.
— Защо не се вслушаш в моя съвет? — Йоши беше толкова ядосан, че си позволи почти да го покаже. Сдържаше се с усилие, знаеше, че е бесен и че загуби ли настроението си, ще е фатална грешка — ще ги обърне всички срещу себе си. Не беше ли той най-младият, най-неопитният, но най-квалифицираният и с най-голямо влияние сред даймио, който можеше, ако пожелаеше нещо, сам сред старейшините да хвърли цялата страна в гражданска война; такава, каквато се бе водила с векове преди шогуна Торанага? Не ревнуваха ли те всичките и не злобееха ли, че бе посочен за настойник и старейшина по „молба“ на Императора, без да се консултират с тях, дето манипулираха Сина на небето? — Зная, че съм прав. Не бях ли прав за гай-джин? Прав съм и сега.
Планът, замислен така, че да отстрани гай-джин и флотата от Йедо, за да спечелят време, за да се справят със собствените си вътрешни проблеми, беше отличен успех. А изглеждаше толкова прост: „С пищна церемония и престорена скромност ще дадем на гай-джин дребен откуп, ще им предложим бъдеща среща със Съвета, която ще се забави малко или повече, или ще се проведе с подставени лица, ако е нужно, с намекване в последния момент, когато търпението им е накрая, срещата с шогуна, когато се върне, ще бъде уговорена — а това също може да се проточи, отново да се преговаря и да се бавят, и никога да не се състои или ако все пак се състои някога в бъдеще, да даде такива резултати, които те желаят.“
— Получихме малко от нужното ни време и открихме сигурен начин как да се справяме с гай-джин: като използваме тяхното нетърпение срещу тях самите, да им даваме „обещание“ и много от чорбата, но не и рибата, или пък повече или по-малко дребни късчета, от които не се нуждаем или не ги искаме. Те бяха доволни, флотата им отплава в бурята и може би е под небето. Никой не се е върнал все още.
Старият Тояма се обади:
— Боговете ни помогнаха с тази буря, отново техният божествен вятър, вятърът камикадзе; с него ни помогнаха и срещу ордите на Кублай хан преди векове. Когато ги изгоним, ще бъде същото, боговете никога няма да ни изоставят.
Адачи се наду:
— Истината е, че аз изпълних нашия план до съвършенство. Гай-джин бяха толкова послушни, колкото петокласна куртизанка.
— Гай-джин са рана, която никога няма да заздравее, докато сме по-слаби във военна мощ или богатство. — Анджо ядосано стискаше ръцете си. — Те са рана, която няма да оздравее, ако не я изгорим, а не можем да направим това сега без средства за строеж на кораби и за направа на оръдия. Не можем да бъдем отклонявани сега и други войски да завземат „Портите“, не още. Те не са най-близкият враг, нито тези от Чошу, най-големият ни враг са соно-джой и кучетата шиши.
Йоши забеляза колко много се е променил Анджо след опита за нападение: сега беше далеч по-избухлив, по-упорит, решителността му бе отслабнала, макар да си бе запазил влиянието върху другите старейшини.
— Не съм съгласен, но ако мислиш, че силите ни са недостатъчни, нека наредим всеобща мобилизация и нека свършим с външните господари и с всеки, който се е присъединил към тях.
Тояма се включи в разговора:
— Войната е единственият начин, Анджо-сама, да забравим шиши, да забравим гай-джин за момента. „Портите“ — първо трябва да възстановим нашите наследствени права.