— Тази, Райко, с бледосиньото кимоно.
— Съветвам те да останеш с Фуджико или Акико или с някое от моите момичета — бе отвърнала Райко; когато поискаше, произношението й беше добро. — След време ще ти намеря друга. Ето, малката Сайко. След година-две…
— Тази, Райко. Тя е идеална. Коя е?
— Казва се Хана, Цветето. Нейната Мама-сан твърди, че хубавото малко същество е родено близо до Киото, купена е три или четиригодишна, за да я обучават за гейша. — Райко се усмихна. — За щастие не е гейша, ако беше гейша, нямаше да я предлагат, съжалявам.
— Защото съм гай-джин ли?
— Защото гейшата е за забавление, а не за кревата, Фурансу-сан, толкова съжалявам, наистина е трудно да я оцениш, ако не си японец. Учителите на Хана били търпеливи, но тя не могла да развие уменията си, така че била обучена за леглото.
— Искам я, Райко.
— Преди година беше вече достатъчно голяма, за да започне. Нейната Мама-сан е уговорила най-добрите цени, разбира се, само след като Хана одобри клиента. Само трима клиенти е задоволявала, нейната Мама-сан казва, че е чудесна ученичка и позволява да спят с нея само два пъти в седмицата. Единственият й недостатък е, че е родена в година на Огнения кон.
— Какво означава това?
— Ти знаеш, че ние броим времето по цикли от по дванайсет години, като китайците. Всяка година е с име на животно: Дракон, Змия, Петел, Бивол, Кон и т.н. Но всеки притежава и един от петте елемента: огън, вода, земя, желязо, дърво, които се сменят цикъл след цикъл. За дамите, родени в годината на Коня, с огнен знак, се смята, че… носят нещастие.
— Не съм суеверен. Моля те, кажи цената.
— Тя е цвете за леглото и няма цена.
— Цената, Райко.
— На другата къща десет коку, Фурансу-сан. За тази къща две коку годишно и цената на нейната собствена къща в моите стени, с две прислужнички, всички дрехи, които поиска, и подарък от пет коку, когато повече не желаеш услугите й. Тази сума да бъде депозирана при нашия търговец на ориз — банкера Гиокояма — при лихва, която, докато се разделите, е твоя — всичко трябва да бъде написано, подписано и регистрирано от Бакуфу.
Сумата беше огромна за японските стандарти, доста солена за европейците дори при изключително изгодния за тях курс на обмяна. За седмица Андре бе обменял и бе успял да намали цената само на няколко коку. Всяка нощ сънищата му го отнасяха напред. И така, беше се договорил. Със съответния ритуал преди седем месеца тя му беше представена. Съгласи се да го приеме официално. И двамата се подписаха официално. Следващата нощ той спа с нея и малката се оказа всичко, за което си бе мечтал. Смееща се щастливо, ентусиазирана, нежна, любяща.
— Тя беше Божи дар, Анри.
— Дяволски, мама-сан също.
— Не, това не е било нейна грешка. Денят, преди да получа Хана, Райко ми съобщи официално — също и при плащането, — че миналото си е минало, обеща само да храни Хана като едно от нейните собствени момичета, за да се увери, че няма да я видят очи на чужди мъже и ще остане само моя от този ден нататък.
— Значи тя я е убила?
Андре си наля следващата чаша.
— Аз… аз помолих Хана да назове тримата мъже, един от тях е моят убиец, но тя ми каза, че не може или не трябва. Ударих я, за да я принудя, тя изхленчи и не извика. Трябваше да я убия, но я обичах и… после си тръгнах. Бях като бясно куче, беше вече три или четири часът и просто навлязох в морето. Може би исках да се удавя. Не зная, не помня точно, но от студената вода дойдох на себе си. Когато се върнах в Къщата, Райко и другите бяха стъписани, а Хана — превита там, където я бях оставил. Цялата в кръв. А моят нож — забит в гърлото й.
— Значи се е самоубила?
— Така казва Райко.
— Не й ли вярваш?
— Не зная на какво да вярвам — отвърна Андре изтерзано. — Зная само, че се върнах, за да й кажа, че я обичам, че сифилисът е карма, не по нейна вина, че съжалявам за онова, което й наговорих и направих, и че всичко ще бъде, както преди, освен… освен, когато се разбере, да се самоубием заедно…
Анри се опитваше да мисли, но мозъкът му беше задръстен. Никога не бе чувал за Къщата на трите шарана, преди слуховете за смъртта на момичето да плъзнат из Колонията. „Андре винаги е бил тъй потаен — помисли си той, — правилно, прав е, че не е моя работа, ала ето че Бакуфу направиха официално оплакване.“
— Тази Райко знае ли кои са тримата мъже?