Андре вдървено поклати глава.
— Не, и другата Мама-сан няма да й каже.
— Коя е тя? Как се казва? Къде е? Ще докладвам за нея на Бакуфу, те може да я принудят.
— Не ги е грижа, защо да го правят? Другата къща… беше сборно място за бунтарите, кръчмата на Четиридесетте и седем ронини преди седмици бе изгорена до основи, а главата на Мама-сан — набучена на кол. Пресвета Дево, какво ще правя, Анри? Хана е мъртва, а аз съм жив.
16.
Д-р Хоуг пътуваше с катера към кея на Легацията в Канагава рано следобед. Бабкот бе съобщил, че не може да напусне Канагава, тъй като оперира в клиниката си, но че ще се върне, щом е възможно: „… Съжалявам, не по-рано от полунощ. Може да не успея и до утре сутринта. Добре си дошъл, ако желаеш да ме посетиш, но се приготви да пренощуваш, тъй като времето е променливо…“
На кея го очакваха един гренадир и Лим, с бяло палто, широки черни панталони, чехли и малка шапчица.
Когато Хоуг слезе от катера, Лим се прозя и поклони символично.
— Хей, господар, Лим-а, Лим Първи.
— Можем да спрем с твоите дрънканици на пи-джим, Лим — рече Хоуг на поносим кантонски и погледите им се кръстосаха. — Аз съм Доктор по медицина, овладял науките. — Това беше китайското име на Хоуг — значението на двете букви, което беше най-близо до кантонския звук „хо“ и „ге“, подбрани сред дузина възможни специално за него от Гордън Чжан, компрадора на Струан, един от пациентите му.
Лим го зяпна, преструваше се, че не разбира — най-обикновеният и най-бърз начин да накара чуждестранния дявол да се почувства унижен задето е имал нахалството да се осмели да научи няколко думи от цивилизования език. „Аййиая — помисли си китаецът, — кой е този вонящ ебач, този скапан червен дявол говноядец с шия на бик, тази маймуна, подобна на жаба, която има дебелоочието да говори на нашия език свободно и съвършено…“
— Аййиая — продължи сладникаво Хоуг, — аз също знам много… много мръсни думи, за да опиша майката на ебача и нейните отвратителни части, ако човек от кучешко село ми дава очевидна причина, като се преструва, че не ме разбира.
— Доктор овладял науките? Аййиая, това хубаво име! — Лим се засмя. — И никога не съм чул от много години някой чуждоземен дявол говори така добре.
— Добре, скоро ще чуеш още, ако ме наречеш отново чуждоземен дявол. Чжан от Търговската къща ми избра името.
— Чжан от Търговската къща ли? — попита глуповато Лим. — Славният Чжан, който има повече торби със злато, отколкото волът косми в гривата? Аййиая, каква шибана привилегия!
— Да — съгласи се Хоуг, като добави нещо не съвсем вярно, — той ми каза, че ако имам някакви тъпашки проблеми с когото и да било от Средното кралство — висш или низш — или ако не ме обслужи веднага, този приятел трябва да очаква, че ще спомена името на шибания ебач при моето завръщане.
— Око, Доктор овладял науките, наистина е чест да сте в нашата скромна къща.
Д-р Хоуг почувства, че е постигнал величие, благославяше учителите си, повече бе благодарен на пациентите, които го бяха научили на наистина важни думи и как да се справя с различните хора и ситуации в Средното кралство. Денят беше приятен и топъл и изгледът към малкия град му достави удоволствие: храмовете, които се издигаха над върховете на покривите, рибарите, навлезли в дълбоките заливи, селяни навсякъде из оризищата, хора, пристигащи и заминаващи, и неизбежната върволица от пътници нагоре по Токайдо. Докато стигнат Легацията с подкрепата на Лим, Хоуг получи съвсем ясна представа каква е ситуацията в Канагава, какъв е днешният брой на пациентите на Бабкот и изобщо какво го очаква.
Джордж Бабкот беше в хирургията, асистираше му един японски прислужник, назначен от Бакуфу да учи чуждоземна медицина, преддверието отвън бе претъпкано със селяни, мъже, жени и деца. Операцията беше ампутация на крак.
— Горкичкият човек е рибар, затиснал е крака си между лодката и кея. Никога не се е случвало, май е попрекалил със саке. Щом свърша, можем да поговорим за Малкълм. Видя ли го?
— Да, не бързай. Добре е да се видим, Джордж, мога ли да ти помогна?
— Благодаря, ценя жеста ти. Всичко е наред, но можеш да подредиш тълпата отвън. Тези, които са спешни случаи, и другите, които могат да почакат. Прегледай, когото искаш. Има още една хирургия в съседство, макар че е малко по-голяма от болнична стая. Мура, подай ми триона — рече Бабкот на помощника си, който учеше английски, взе инструмента и започна да реже. — Когато има спешен случай, става лудница. В шкафа ще намериш обикновени марли, йод и т.н., рутинни лекарства, болкоуспокоителни, горчива микстура за кашлица за сладките стари дами и сладки микстури за ядосаните.