Хоуг го остави и погледна към наредените мъже, жени и деца, учуден от тяхното търпение, поклони и мълчание. Бързо установи, че никой не е болен от варицела, проказа, морбили, тиф или холера, от някое друго инфекциозно заболяване или чума, които бяха ендемични за по-голямата част на Азия. Поуспокоен, започна да ги разпитва един по един и се натъкна на силно подозрение. За щастие помежду им беше и Ченг-син, по-възрастен кантонец — писар и гадател, който можеше да говори малко японски. С негова помощ, след като бе представен като учител на гиганта и с обещание за едно добро лекарство, което да облекчи лаещата кашлица на гадателя, д-р Хоуг започна прегледите във втората хирургия.
Някои имаха нищожни болежки, ала други се оказаха сериозни случаи. Трески, дизентерия и още подобни болести, на едни можеше да постави диагноза, в някои случаи обаче беше безпомощен… Счупени крайници, разрези от мечове, ножове, язви.
Една млада жена имаше силна болка в напреднала бременност. Опитното му око показа, че раждането, четвърто за нея, ще бъде тежко и че повечето й проблеми са причинени от ранна женитба, от работа във феодалното владение и носене на много тежки товари. Даде й малко шишенце с екстракт от опиум.
— Кажи й, когато й дойде времето и болката стане силна, да изпие една лъжица.
— Лъжица? Колко голяма, уважаеми Овладял науките?
— Нормална лъжица, Ченг-син.
Жената се поклони.
— Домо аригато годзиемашита — измърмори тя, когато си тръгна, патетична в своите благодарности, като с двете ръце се опитваше да придържа корема си.
Децата имаха треска, настинки, глисти и рани, но не бяха чак толкова зле, както той очакваше; никаква малария. Здрави зъби и силни, ясни очи, никакви въшки — всички пациенти бяха учудващо чисти в сравнение с обикновените селяни в Китай. Никакви белези за ползване на опиум. След час д-р Хоуг се почувства щастлив от свършената работа. Току-що бе приключил с нагласяването на счупена ръка, когато вратата се отвори и влезе добре облечена привлекателна жена. Тя пристъпи колебливо, и се поклони. Кимоното й беше от синя рисувана коприна, със зелени очи, косата прихваната с гребени. Син слънчобран.
Хоуг забеляза, че Ченг-син присви очи. Пациентката отвърна на въпросите му и заговори още по-убедително, макар очевидно изнервена, с мек глас.
— Доктор овладял науките — започна Ченг-син; докато превеждаше, го мъчеше постоянна суха кашлица; Хоуг веднага я определи като туберкулоза. — Тази дама каза, че брат й се нуждае от незабавна помощ, почти умира. Моли ви да я придружите. Къщата е наблизо.
— Кажи й да го донесат.
— За нещастие тя се бои да го мести.
— Какво му е?
След нова поредица от въпроси и отговори, които на Хоуг звучаха повече като уговаряне на сделка, Ченг-син преведе:
— Къщата е само на една-две улици оттук. Нейният брат е… — Той се закашля, като търсеше думата — спи като мъртвец, но е жив, бълнува и има температура. — Гласът му стана меден. — Жената се бои да го премести, уважаеми Доктор овладял науките. Брат й е самурай, тя твърди, че много важни хора ще са щастливи, ако вие му помогнете. Мисля, че казва истината.
От вестниците в Хонконг Хоуг бе запознат колко са важни самураите като абсолютна управляваща класа в Япония и че всичко, което може да спечели тяхното доверие и помощта им, ще помогне на британското влияние. Той я огледа. Жената веднага сведе очи. Стана по-нервна. Изглеждаше на петнайсет-шестнайсет години и чертите й не приличаха на тези на селяните, имаше хубава кожа. „Ако брат й е самурай, тя — също“ — помисли си докторът заинтригуван. — Как се казва?
— Уки Ичикава. Моли да побързате. — Брат й важен самурай ли е?
— Да — отвърна Ченг-син. — Ще ви придружа, не се страхувайте.
Хоуг изсумтя:
— Да се страхувам? Аз? Само сифилис да не е! Почакайте тук. — Отиде до хирургията, отвори тихо вратата. Бабкот бе погълнат изцяло с абсцес на зъб, с коляно върху гърдите на младежа, ужасената му майка кършеше ръце и бъбреше. Реши да не го безпокои:
На портата сержантът от охраната учтиво ги спря и ги попита къде отиват.
— Ще изпратя няколко от моите момчета с вас. Повече охрана за по-сигурно.
Момичето се опита да ги разубеди да не вземат войници.