Мама-сан премигна:
— Самурай от Сацума е позволил на дъщеря му да се сгоди за самурай от Чошу независимо дали е шиши или не, ронин или не?
— Баща ми… баща ми не одобряваше. Нито майка ми, въпреки това Шорин го направи. Аз не одобрих техния избор за мен.
— Ах, толкова съжалявам — натъжи се Норико, знаеше какво означава постоянен натиск, дори още по-зле — затвор. — Ти сега без семейство ли си?
Сумомо стоеше неподвижна, гласът й остана спокоен.
— Преди няколко месеца реших да последвам брат си и Хирага-сан, за да спестя на баща си срама. Сега съм ронин.
— Луда ли си? Жените не могат да стават ронини.
— Норико — рече Сумомо игриво. — Съгласна съм да станем кръвни сестри. — Малък нож се появи в ръката й.
Норико премигна, не разбра оръжието пък откъде се появи. Проследи как Сумомо бодна пръста си и й предложи ножа. Без колебание направи същото и те докоснаха пръстите си — кръвта им се смеси, после се поклониха почтително.
— Имам чест. Благодаря, Сумомо-сан. — Мама-сан върна ножа. — Сега аз съм мъничко… мъничко… мъничко самурай, нали?
Ножът се плъзна обратно в ръкава.
— Когато Императорът си възвърне цялата власт, той ще награди заслужилите самураи. Ние ще се застъпим за теб — Хирага-сан, Ори и аз.
Норико отново се поклони, благодари, харесваше й идеята, но сигурно нямаше да доживее този ден и да види как ще се случи немислимото: деня, в който шогунатът на Торанага ще спре да съществува.
— От името на целия ми род благодаря. Сега саке!
— Не, благодаря, сенсей Кацумата накара жените от нашия клас да се закълнат да не пият саке, като ни разказа, че саке винаги ще притъпява уменията ни и ще се размътва целта ни! Моля те, къде е Хирага-сан?
Норико я погледна, скри усмивката си.
— Кацумата, великият сенсей! При него ли си учила? Шорин ни каза, че можеш да използваш меч, нож и шурикен. Истина ли е?
Със замайваща скорост ръката на Сумомо потъна в нейното оби, показа се с шурикен и метна малкия остър като бръснач стоманен кръг с пет остриета през стаята. Почти не помръдна при движението.
— Моля, къде е Хирага-сан? — попита тя любезно.
Тази нощ Хирага водеше безшумния щурм през плета на един от дворците на даймио във втория пръстен отвъд стените на замъка и се втурна през градините към задния вход на резиденцията; грееше полумесец. Шестимата мъже бяха облечени с едни и същи къси, черни кимона за нощна борба, без ризници за по-бързо и по-тихо. Всички носеха мечове, ножове и гароти. Всички бяха ронини от Чошу; Хирага ги бе свикал спешно от Канагава за тазвечерния набег.
Около резиденцията се простираше двор с казарми, конюшни и постройки за прислугата, които обикновено подслоняваха до 500 войни, семейството на даймио и прислужниците, но сега всичко зловещо пустееше. Само двама сънени часови пазеха задния вход. Те видяха твърде късно нападателите, не вдигнаха тревога и загинаха. Акимото смъкна униформата на единия от тях и я облече, после завлече телата им в шубрака и се присъедини към другите на верандата. Те чакаха неподвижно и слушаха напрегнато. Никакви предупредителни викове, иначе трябваше да се откажат от атаката тутакси.
— Ако се наложи да отстъпим, не се безпокойте — рече Хирага по здрач, щом останалите пристигнаха в Йедо. — Достатъчно е, че можем да проникнем толкова близо до замъка. Целта ни тази вечер е ужасът — да убиваме и разпространяваме ужас, да ги накараме да повярват, че няма човек или място извън нашия досег и нашите шпиони. Ужас, прониквате и излизате моментално, максимално бързо, и никакви произшествия. Довечера, ни се открива рядка възможност — усмихна се той. — Когато Анджо и старейшините отмениха санкин-котай, те изкопаха гроба на шогуната.
— Двореца ли ще подпалим, братовчеде? — оживено попита Акимото.
— След убийството.
— А кой е той?
— Стар, сивокос и почти плешив, слаб и дребен, Утани, старейшина в роджу.
Всички зяпнаха.
— Даймио на Уатаса?
— Да. За нещастие, не съм го виждал. А някой от вас?
— Мисля, че бих го разпознал — обади се осемнайсетгодишен младеж с дълбок белег на лицето. — Мършав е като болна кокошка. Веднъж го видях в Киото. Значи довечера ще изпратим един старейшина в отвъдното, е, даймио, е? Добре! — Младежът се ухили и се почеса по белега, останал от неуспешния опит на Чошу да завземе „Дворцовите порти“ в Киото миналата пролет. — Утани няма да излезе никъде повече след тази нощ. Той е луд да спи извън стените и държи този факт да се знае! И без телохранители? Глупак!