Джун, седемнайсетгодишен, най-предпазливият, се обади:
— Извини ме, Хирага-сан, но сигурен ли си, че това не е капан с примамка от лъжливи сведения? Йоши го наричат Лисицата, Анджо е още по-лош. Обявени са големи награди за главите ни, нали? Съгласен съм с брат си, как може Утани да е толкова глупав?
— Защото има тайна среща. Той е педераст.
Останалите се втренчиха в него озадачени.
— Защо му е притрябвало да крие тайната си?
— Младежът е един от приближените на Анджо.
— Со ка — очите на Джун заблестяха. — В такъв случай, струва ми се, и аз бих пазил тази тайна. Но защо едно красиво момче ще се даде на някой като Утани, щом вече си има могъщ господар?
Хирага вдигна рамене.
— За пари, за какво друго — Нори е скъперник, Утани е прахосник, нали неговите селяни са обложени с най-високите данъци в целия Нипон? Не стигат ли дълговете му до небето? Не е ли известен с това, че лапа златни обани като зърна ориз? Скоро по един или друг начин Анджо ще напусне тази земя. Може би хубавецът си мисли, че Утани ще оцелее и си струва да поеме риска. Утани има влияние в Двора, нали? Коку! Защо не, семейството му вероятно бедства и затъва в дългове — не живеят ли почти всички самураи под ранга на хиразамурай на границата на мизерията?
— Наистина.
— Така е от четвъртия шогун насам — додаде горчиво осемнайсетгодишният, — почти двеста години. Даймио взимат всичките данъци, продават самурайски чинове на гнусните търговци, все повече и с всяка изминала година, и на всичко отгоре орязват нашите заплащания. Даймио ни предадоха нас, техните предани слуги!
— Прав си! — рече ядно Акимото. — Баща ми трябваше да се цани за ратай, за да изхрани братята и сестрите ми…
— На нашия са му останали само мечовете, няма къща, една колиба — обади се Джун. — Ние така сме затънали в дългове от прадядо насам, че никога няма да можем да изплатим заемите. Никога.
— Зная как да се отървем от тези мръсни поклонници на парите: да анулираме дълговете си към тях или да ги убием — рече и друг. — Ако даймио понякога се отървават от дълговете си по този начин, защо ние да не постъпваме така?
— Чудесна идея — съгласи се Акимото, — но ще ти струва главата. Господарят Огама ще те накаже за назидание, в случай че собствените му длъжници спрат да си плащат — както и сега взема данъците за четири години напред!
Друг се намеси:
— Възнаграждението на моето семейство не се е променило от битката при Секигахара, а цената на ориза се е покачила сто пъти оттогава. Ние трябваше да станем търговци или да варим саке. Двамата ми чичовци и по-големият ми брат зарязаха мечовете си и се захванаха с търговия.
— Ужасно, да, но и аз мислех същото.
— Даймио предадоха всички ни.
— Повечето — рече Хирага. Не всички.
— Наистина — съгласи се Акимото. — Няма значение, ние ще си изберем свой даймио, когато изгоним варварите и унищожим шогуната на Торанага. Новият шогун ще даде достатъчно, за да нахраним себе си и семействата си, и по-добри оръжия, дори някои от пушките на гай-джин.
— Който и да е, ще ги запази за хората си.
— Защо, Хирага? Ще има достатъчно за всички. Торанага не натрупват ли пет до десет милиона коку на година? Това е повече от достатъчно да ни въоръжи, както трябва. Слушайте, ако се разпръснем в тъмното, къде ще се съберем отново?
— В Къщата на Зелените върби, южно от Четвъртия мост, не тук. Стане ли много трудно, скрийте се някъде и се върнете в Канагава…
И ето че сега на верандата, докато се ослушваше предпазливо за опасност и се наслаждаваше на усещането, Хирага се усмихна, сърцето му биеше равномерно, долавяйки радостта от живота и приближаващата смърт, с всеки изминат ден тя ставаше все по-близка. „След малко ще тръгнем отново. Най-сетне акция…“
Дни наред той се бе крил в храма на Английската легация, нетърпеливо изчаквайки възможността да я подпали, но винаги наоколо имаше твърде много вражески войски — и чуждестранни, и самурайски. Работеше като градинар, слухтеше, планираше — толкова лесно можеше да убие високия варварин, който се спаси при нападението на Токайдо. Учудващо е, че убиха само един варварин при такава лесна мишена, каквато бяха тримата мъже и жената.
„Ех, Токайдо! Токайдо означава Ори, а Ори означава Шорин, а те означават Сумомо, която ще навърши седемнайсет следващия месец, и няма да мисля за писмото на баща си. Няма! Няма да приема прошката на Огама, ако ще трябва да се отрека от соно-джой! Ще следвам пътеводната му светлина, до каквато и смърт да ме изведе.