— За какво мислиш, господарю? — попита тя; бе преценила, изглежда, че е време да пропъди меланхолията му. Макар че бяха съвсем сами, Койко говореше тихо, наясно бе, че никъде в замъка не е истински безопасно.
— За Киото — отвърна той просто. И също шепнешком.
— Ще придружиш ли шогуна Нобусада?
Йоши поклати глава, макар вече да бе решил, че ще отиде до Киото преди официалната група — измамата бе в реда на нещата.
„Трябва някак си да спра този млад глупак и аз да стана единствена връзка между Императора и шогуната“ — мислеше си той, вниманието му бе погълнато от трудностите, които го заобикаляха; лудостта на тази държавническа визита, Анджо, чието надмощие в Съвета беше принуден да одобри, Анджо с неговата омраза и заговори, „капанът, който е за мен замъкът“, многочислените врагове из цялата страна начело със Санджиро от Сацума, Хиро от Тоса и Огама от Чошу, дето сега държеше „Портите“, които са наши по рождение. И към всичко това — готовите да налетят като вълци с течащи лиги гай-джин.
Трябваше да се занимава с тях постоянно. Момчето Нобусада и принцесата трябва да се неутрализират непрекъснато.
Трайното решение за гай-джин е ясно: във всеки случай ние можем да изобретяваме, каквито и жертви да са нужни, ние трябва да станем по-богати от тях и по-добре въоръжени. Това да се превърне в тайна национална политика, сега и завинаги. Как да го постигнем? Основната линия на поведение е да ги приспим, да ги извадим от равновесие, като използваме глупавото им отношение срещу тях, и да използваме своите превъзходни възможности, за да ги обезвредим.
Нобусада? Съвсем ясно. Но не той е истинската заплаха. А тя. Не се тревожа от хлапака, а от нея, принцеса Язу е истинската сила и зад него, и пред него.
Внезапната представа, че тя е с пенис и обладава Нобусада, го накара да се усмихне. От това ще излезе една чудесна шунга, помисли си развеселен. Шунга представляваше еротична многоцветна гравюра на дърво. Толкова тачена и ценена сред търговците и съдържателите на магазини в Йедо, че бе забранена от шогуната преди век и нещо като прекалено безнравствена за най-низшата класа и удобна за пасквили срещу високопоставените. В неизменната йерархия на Нипон, въведена от тайро, диктатора Накамура, после увековечена от шогуна Торанага, първи бяха самураите, втори земеделците, трети занаятчиите от всякакъв вид и накрая — презираните от всички търговци, „кръвопийците на всеки труд“, както ги наричаше Завещанието. Презрени, защото другите се нуждаеха от техните умения и богатство. Особено самураите.
Такива бяха правилата, но някои от тях можеха да бъдат облекчени. Така в Йедо, Осака и Нагасаки, където живееха наистина богати търговци, „шунга“, макар и официално извън закона, се рисуваха, гравираха и весело изпълняваха от най-добрите художници и печатари в страната. Във всички епохи художниците си съперничеха за слава и състояние и продаваха с хиляди „шунга“.
Еротични, подробни, но винаги с гениталии като на Гаргантюа, винаги със закачливо нарушени пропорции, най-добрите — с идеални, влажни и подвижни подробности. Също толкова ценни бяха укийо-и, портрети на водещи актьори, постоянна храна за клюки, скандали и волности — актрисите бяха забранени със закон, така че специално обучени мъже онагата играеха женските роли — и над всичко, отпечатъци на най-прочутите куртизанки.
— Искам някой да те нарисува. Жалко, че Хирошиге и Хокусаи са мъртви.
Тя се засмя:
— В каква поза да съм, господарю?
— Не в леглото — засмя се и Йоши. Беше необичайно за него да се смее и на Койко й стана приятно от победата. — Само как вървиш по улицата със слънчобран в зелено и розово и си облечена с твоето кимоно в розово и зелено, с шарана, изтъкан от злато.
— Може би, господарю, вместо по улица ще бъде по-добре в градина със светулки на свечеряване?
— О, много по-добре! — Йоши се усмихна, спомни си редките дни в младостта си, когато през летните вечери си отдъхваше от ученето. Той и братята и сестрите му, и приятелите му излизаха в полята и ловяха светулки с фини мрежи; после поставяха миниатюрните насекоми в миниатюрни клетки и наблюдаваха как чудотворно пулсира светлината им, смееха се и се забавляваха, млади и освободени от всякакви отговорности.