— Да, хайде, ще ги оставим на тяхната карма. — Ръка за ръка, те си тръгнаха, а на него му бе трудно да прикрие вълнението си.
„Чудя се каква ще е твоята карма, Койко. Прислужничката ти ли те издаде и ти й нареди да каже на мама-сан, и сте част от веригата?
Може би да, може би не. Не те видях да трепнеш, когато нарочно казах Таджима вместо Уатаса, наблюдавах те много внимателно. Не зная. Разбира се, ти си подозрителна, винаги си била подозрителна, защо иначе щях да те избера, ти си нещо пикантно в леглото ми. Да, и отговаряш на обещаното. Наистина съм повече от задоволен, така че ще почакам. Но сега е лесно да те хвана в капана, толкова съжалявам, дори по-лесно, отколкото да измъкна истината от прислужницата ти, от глупавата Мама-сан и от теб, хубавице! Твърде е лесно, толкова ще съжалявам, когато щракне капанът.
Ийе, това ще бъде трудно решение, защото сега благодарение на Утани имам таен и пряк канал до шиши; чрез него ще мога да ги разкрия, унищожа или дори да ги използвам срещу моите врагове, както ми хрумне. И защо не?
Примамливо!
Срещу Нобусада? Срещу Нобусада и неговата принцеса? Много примамливо.“ Засмя се.
„Толкова съм щастлива, че ти си толкова щастлив тази вечер, господарю!“
Принцеса Язу беше обляна в сълзи. От близо два часа тя използваше цялото си умение, натрупано от четенето или разглеждането на еротичните книги, за да го възбуди, и макар че бе успяла да го втвърди, той омекна, преди да достигне до облаците и дъжда. Тогава, както обикновено, Нобусада избухна в сълзи. Побесня, разкашля се от нерви и заяви, че вината е нейна. Както обикновено, бурята утихна бързо, мъжът й се примоли за прошка, сгуши се до нея, за да целуне гърдите й, заспа, бозаейки от едното й зърно, свит на кълбо в скута й.
— Не е честно — скимтеше тя, изтощена и неспособна да заспи. — Искам син, или той е загубен, и аз с него, най-малкото толкова съм засрамена, че ще се наложи да си обръсна главата и да стана монахиня на Буда… о-ко, о-ко, о-ко.
Дори придворните й не можеха да помогнат.
— Вие всичките сте опитни, повечето от вас са женени. Сигурно има някакъв начин да направя господаря си мъж — бе им изкрещяла след седмици на неуспешни опити, и тя, и те ужасени, че е излязла от кожата си. — Намерете го! Дълг е да го намерите.
Месеци наред нейният двор се консултира с билкари, акупунктуристи, лекари, дори с баячи без видим ефект. Тази сутрин принцесата повика своята главна придворна дама.
— Трябва да има начин! Какъв е твоят съвет?
— Ти си едва на шестнайсет, почитаема принцесо — отговори й на колене, — и твоят господар е на шестнайсет и…
— Но всички съзряват до това време и дори далеч по-рано, почти всички. На него ли му има нещо или на мен?
— Нищо ти няма, принцесо, казахме ти много пъти, че лекарите ни уверяват, че с теб всичко е нар…
— Ами този гай-джин лекар, великанът, за когото чух? Една от моите прислужнички ми каза, че правел чудеса с всякакви видове неразположения, може би той ще излекува моя господар.
— О, така съжалявам, Височество — избухна жената ужасена, — немислимо е той или ти да се консултирате с гай-джин! Моля те, имай търпение, моля те, Ченг-син, великолепният врач, ни каза, че търпението ще осигури…
— Това може да се направи тайно, глупачко! Търпение, а? Чакам вече месеци! — Тя изпищя. — Месеци на търпение, а моят господар все още няма проблясък на надежда за наследник! — Не се стърпя и зашлеви жената. — Десет месеца търпение и лоши съвети са прекалено много, ти, жалко нищожество, махай се! Върви си! Махай се завинаги!
Целия ден Язу бе подготвяла тази вечер. Бяха приготвени отбраните му любими ястия, обилно подправени с женшен, специално саке с капка женшен и поръсено със стрит рог от носорог. Специални възбуждащи парфюми. Специални молитви към Буда. Специални жалби до Амерацу, богинята на слънцето, баба на бога Ниниджи, който слязъл от небето, за да управлява Нипон, великия дядо на първия смъртен император, Джиму-Тену, основал тяхната императорска династия преди двайсет и пет века и затова неин пряк предшественик.
Но всичко пропадна.
Беше най-тъмният час на нощта и тя ридаеше безутешно, излегната на своите футони, съпругът й спеше до нея, неспокоен в съня си, кашляше от време на време, крайниците му конвулсивно потрепваха, спящото му лице беше неприятно. — „Горкичкото глупаво момче — помисли си Язу с отвращение, — такава ли е твоята карма — да умреш без наследник като мнозина от рода ти? О-ко, о-ко, о-ко. Защо позволих да ме въвлекат в това нещастие, далеч от обятията на моя обичан принц?“