— Ужасна беше смъртта на Лим. Ужасна! Аз изпаднах в шок. Сър Уилям за малко да получи удар. Все още ли няма отговор за това как убийците са проникнали на наша територия в Канагава?
— Нищо, нищо повече от последния път. — Палидар забеляза колко много страници, изписани с йероглифи, имаше на верандата, но премълча. Разкопча яката си. — Ефрейторът часови беше понижен; на него и на другите двама бяха ударени петдесет камшика за напускане на поста. Глупаци — трябва да сме нащрек след предишното нападение. Но защо до трупа на китаеца имаше глава на маймуна?
Тайърър вдигна рамене.
— Сър Уилям смята, че задето Лим се подигра на тяхната делегация — нарече ги „маймуни“ — и това било техният начин да отмъстят.
Палидар подсвирна.
— В такъв случай излиза, че поне един от тях, без ние дори да подозираме, тайно разбира английски — или поне пиджин.
— И ние стигнахме до същото заключение. — Тайърър с усилие се отърси от страха си. — По дяволите случилото се, приятно ми е, че те виждам. Какво друго ново?
Палидар лениво наблюдаваше Хирага.
— Генералът вярва, че увеличаването на барикадите и движението на войските на туземците не е случайно. Търговците казват, че според японците всички пътища извън Йедо били претъпкани и истинската причина била подготовката за гражданска война. Безобразие е да не знаем нищо. Трябва да се въртим наоколо; споразуменията го позволяват и сами да научаваме; генералът и адмиралът са съгласни в едно: тук трябва да действаме както в Индия, както навсякъде другаде, да изпратим патрули или полк или два, да покажем знамето и, за Бога, да се свържем с недоволните крале, за да ги използваме срещу другите. Ще пием ли бира?
— О, разбира се, извинявай. Чен!
— Да, госп’дарю?
— Бира, бърже, бърже. — Тайърър съвсем не беше сигурен, че войнствеността на приятеля му е най-правилният подход.
Старши градинарят се приближи, застана в лехата отдолу и се поклони дълбоко. За изненада на Палидар и Тайърър се поклони в отговор, макар поклонът му да беше лек.
— Хай, Шикиша? Най десу ка? Да, Шикиша, какво искаш?
С още по-голямо учудване Палидар чу, че другият мъж попита нещо. Тайърър отговори свободно и разговорът им продължи. Накрая човекът се поклони и си тръгна.
— Хай, Тайра-сама, домо.
— Боже мой, Филип, какво беше цялото това бръщолевене?
— А? О, старият Шикиша ли? Искаше да разбере само дали е добре градинарите да подготвят градината отзад. Сър Уилям обича пресни зеленчуци, картофи, лук, брюкселско зеле, карфиол и… Какво има?
— Значи наистина говориш японски?
Тайърър се засмя.
— О, не, не съвсем, но съм се затворил тук от толкова време, а нямам какво да правя, така че се потя и се опитвам да уча думи и фрази. Всъщност, макар че Сър Уилям ми прочете конско, задето съм бездействал, изпитвам огромно удоволствие да общувам. — В мислите му веднага изскочи лицето на Фуджико, спомни си за срещите си с нея, часовете, прекарани заедно — последния път преди две седмици, когато се бе върнал в Йокохама за едно денонощие. „Ура за Сър Уилям, довечера или утре ще я видя отново, чудесно!“ — Чудесно! — възкликна той машинално, сияейки. — О — добави припряно. — О, ами да, забавлявам се, като се опитвам да говоря, чета и пиша на японски. Старият Шикиша ми обясни доста думи, повечето са за работа, както и Укия — той посочи Хирага, който обработваше градината прилежно и на неизменното разстояние. Тайърър не знаеше, че „Укия“ е измислено име и означава просто „градинар“. — Помага ми в писането — много е интелигентен за японец.
По време на урока по писане предишния ден Тайърър провери слуховете, които бе чул. Помоли Укия да напише буквите на „война“. — „сенсо“ и „скоро“ — „джики-ни“ със знаците и думите, на които го научи Понсен. Комбинира ги несръчно и написа „Война в Нипон скоро, моля?“
Тогава Филип видя внезапна промяна и изненада в изражението на градинаря.
— Гай-джин то нихон-джинка? Чужденци и японци?
— Айе, Укия. Нихонджин то нихонджин. Не, Укия, японци и японци.