Мъжът неочаквано се засмя, а Тайърър забеляза колко добре изглежда и колко е различен от другите градинари, чудеше се защо ли е толкова очевидно по-интелигентен от останалите; за разлика от британските работници повечето японски умееха да четат и пишат.
— Нихонджин, исунени сенсо. Нихонджин! Японците винаги се борят с японци — отвърна му Укия със смях и Тайърър се разсмя с него — все повече го харесваше…
Тайърър се ухили на Палидар.
— Хайде, какво ново има? Не за търговията, за Бога, а за Анжелик.
Палидар измърмори:
— О, от нея ли се интересуваш?
— Изобщо не — отвърна също толкова равнодушно и също така закачливо Тайърър, и те се изкискаха заедно.
— Утре е празненството в чест на годежа й.
— Късметлия е Малкълм! Слава Богу, че ме освобождават навреме, чудесно! Не бих искал да пропусна това празненство. Как е тя?
— Красива както винаги. Беше почетен гост в клуба. Пристигна като богиня, придружена от жабаря посланик, онова надуто магаре, и от оня Андре Понсен. Не ги харесвам и двамата. Беше…
— Андре е доста приятен, всъщност много ми помага за японския.
— Може би, но не бих му се доверил. Има дълга статия в „Таймс“ за назряващ европейски конфликт: Франция и вероятно Русия срещу Германия. Ние отново ще бъдем въвлечени.
— Можем да минем и без тази война. Та за какво говореше?
Палидар широко се ухили.
— Беше страхотна вечер. Танцувах веднъж с Анжелик. Опасна работа. Полка. Изскочи ми сърцето. Бях близо до нея, ъъ, без да съм неучтив, трябва да кажа, че гърдите й са като мляко и мед, а парфюмът й… — за миг Палидар преживя отново онзи паметен ден: набързо построеният дансинг бе центърът на вниманието на всички пищни бляскави униформи, тя — единствената жена, която присъстваше, свещи и петролни лампи, оркестърът от охраната свиреше страстно и двамата танцуват ли танцуват, идеалната двойка; другите, изпълнени с ревност. — Нямам нищо против да си призная, че завиждам на Струан.
— Как е той?
— А? О, Струан ли? Малко по-добре, така се говори. Не съм го виждал, но твърдят, че вече става от леглото. Попитах Анжелик, а тя само промълви: „Много по-добре е.“ — Палидар отново засия в усмивка. — Новият лекар, д-р Хоуг, техният семеен лекар, го е поел. Чувам, че бил дяволски добър. — Палидар допи бирата. Появи се втора от неуморно грижливия Чен, усмихнат и закръглен, сякаш копие на Лим и също като него — внедрен далечен братовчед на компрадора на компания Струан. — Благодаря. — Палидар сръбна одобрително. — Дяволски хубава бира.
— Местна е. Укия казва, че японците я правят от години, най-хубава е тая от Нагасаки. Предполагам, че варят някоя португалска бира отпреди векове. И какво друго ново има?
Палидар погледна замислено Тайърър.
— Как намираш историята на Хоуг за убиеца, операцията и мистериозното момиче?
— Не зная какво да смятам. Мисля, че познах единия, спомняш ли си? Мъжът, който имаше рана точно на същото място. Всичко съвпада. Жалко, че ти и Марлоу не го хванахте. Ирония на съдбата ще е, ако един от нашите го е излекувал, за да продължи да ни избива. — Тайърър снижи глас, наоколо винаги имаше прислужници и войници. — Да си остане между теб и мен, старче, но Сър Уилям изпрати за още войски и кораби от Хонконг.
— И аз чух същото. Ще има война скоро и ще трябва да се намесим, ако започнат да се бият помежду си…
Хирага ги слушаше внимателно, докато плевеше и копаеше с мотиката, и макар да пропусна много от думите им, улови същността на разговора — новините на англичаните потвърдиха неговите и засилиха безпокойството му.
След като подпалиха замъка на Утани, той и приятелите му бяха стигнали до близкото им скривалище без произшествия. Тодо и някои други искаха да се върнат в Канагава, щом призори се вдигнат бариерите, и си бяха тръгнали. Хирага, Джун и Акимото решиха да останат скрити в отделни къщи, за да изчакат възможност за нападение на Легацията.
Същата сутрин със свръхестествена, невиждана досега бързина Бакуфу бяха удвоили бариерите по Токайдо и бяха въвели контрол над четирите главни пътя, както и над всички пътища, пътеки и пътечки, дето водеха извън Йедо. Тази мярка, както и засиленият надзор, просто заключи Хирага и приятелите му по местата им заедно с останалите шиши и другите бунтовници от столицата.
Преди четири дни мама-сан Норико бе изпратила писмо от Канагава, в което съобщаваше, че при цялата засилена вражеска дейност това е първата й възможност да се обади, пишеше му за Ори и Сумомо и за лекаря гай-джин и завършваше така: