Ори се изкиска.
— Нищо няма да измъкнеш от нея или от някоя от тях, аз вече се опитах. Райко-сан дойде и ме нагълча, че разпитвам! „Гай-джин или не, прилага се древното правило на Йошивара — рече ми. — Можем да говорим най-общо, но не и за някой клиент конкретно. Бака не! — беше наистина ядосана.“
Двамата мъже се засмяха, но Фуджико видя, че очите на Хирага не се усмихваха. Като се преструваше, че не забелязва това, загрижена да го успокои и в същото време зачудена как да го обслужи през нощта, тя промълви:
— Толкова съжалявам, Хирага-сан, но моят опит е оскъден с млади и със стари или на средна възраст. Повечето опитни дами твърдят, че големината не гарантира задоволяването на мъжа, както и на жената, но че младите мъже са винаги най-добрите и най-задоволяващите клиенти.
Фуджико се изсмя в себе си на изтърканата лъжа. „Иска ми се да ти кажа истината поне веднъж: че вие, младите мъже, сте най-лошите клиенти, най-много искате, най-малко ни задоволявате. Безнадеждно нетърпеливи сте, имате сила в излишък, искате много пъти, наливате се с алкохол, но почти не ни задоволявате после… и рядко сте щедри. Най-лошото от всичко е, че момичето, макар и да се опитва, се увлича по някой млад мъж и това води до още повече нещастие, болка и в доста случаи — до самоубийство. Старите са двайсет пъти по-добри.“
— Някои младежи — продължи тя като че ли безадресно — са невероятно свенливи, обаче са добре надарени.
— Интересно. Ори, още не мога да повярвам, че този Тайра просто хрисимо се обърна и си тръгна.
Ори вдигна рамене.
— Хрисим или не, трябваше да го убием тая вечер и аз щях да спя по-добре. Какво друго е можел да направи?
— Всичко. Трябваше да рита вратата — срещата си е среща, а че Райко нямаше друга свободна за него, беше още по-голяма обида.
— Вратата и оградата са твърде здрави дори за нас.
— Тогава Тайра трябваше да излезе на главната улица, да събере пет, десет или двайсет души от хората си и да ги доведе да разбият оградата — Тайра е важен чиновник, офицерите и всички войници в Легацията му се подчиняват. Това, разбира се, щеше да накара Райко да раболепничи пред него година-две и да му гарантира, че ще получи услугите, които иска и когато поиска. А ние щяхме да офейкаме. Ето какво щях да направя, ако бях важен чиновник като него. — Хирага се усмихна, а — Фуджико потисна треперенето си. — Това е въпрос на чест. А те разбират много добре какво е въпрос на чест. Те щяха да защитават своята глупава Легация до последния човек, после флотата щеше да погуби Йедо.
— Нима не искахме същото?
— Да. — Хирага се засмя. — Но не когато човек е без оръжие и е преоблечен като градинар — аз наистина се чувствах гол! — Фуджико отново му наля, а Хирага я погледна. Обикновено дори момичето на вечерта да не беше особено привлекателно неговата мъжка потентност и сакето го възбуждаха. Тази вечер беше някак различно. Тази беше Йошивара на гай-джин, тя спеше с тях, така че беше развалена. „Може би Ори би я харесал“ — помисли си Хирага и й се усмихна за кураж. — Поръча ли храна, а, Фуджико? Най-добрата, която къщата може да предложи.
— Веднага, Хирага-сан. — Жената бързо излезе.
— Слушай, Ори — прошепна Хирага, така че никой да не го чуе. — Много е опасно тук. — Той извади сгънатата обява.
Ори ококори очи.
— Две коку? Те ще съблазнят всеки. Може и да прилича на теб, не съвсем, но охраната на някоя бариера ще те спре.
— И Райко каза същото. Ори го погледна.
— Джун беше художник, и то добър.
— И аз мислих за това, чудех се как са го заловили и пречупили. Той знае много тайни на шиши, знае плана на Кацумата да устрои засада на шогуна.
— Отвратително е, че е позволил да го заловят жив. Изглежда, сме издадени. — Ори му върна картината. — Две коку ще съблазнят всеки, дори и най-ревностната мама-сан.
— И на мен ми мина същото през главата.
— Пусни си брада, Хирага, или мустаци, това ще ти помогне.
— Да, ще ми помогне. — Хирага се зарадва, че Ори отново разсъждава както преди, съветите му винаги бяха ценни. — Странно усещане — да знаеш, че това е разпространено навсякъде.
Ори наруши тишината:
— След ден или два, щом мога, ставам все по-силен с всеки изминал ден, ще ида до Киото и ще се свържа с Кацумата, за да го предупредя за Джун. Трябва да го предупредим.
— Да, добра мисъл, твърде добра.