— За Бога, прекарах дни в преговори, заплахи, безсъние, повторни преговори, докато те се заклеха в главата на шогуна, че ще се срещнем в Йедо на пети ноември и с шогуна — на шести, а сега пристига това! — Сър Уилям гаврътна питието си, задави се и руга цели пет минути на английски, френски и руски; другите го гледаха с възхищение, впечатлени от блестящите живописни псувни.
— Съвсем правилно — рече адмиралът. — Тайърър, налейте на Сър Уилям още джин.
Тайърър незабавно се подчини. Сър Уилям извади носната си кърпа, издуха си носа, смръкна малко емфие, кихна и пак изтри носа си.
— Шарката да ги тръшне дано!
— Какво предлагате, Сър Уилям? — попита адмиралът, като прикри насладата от поредното унижение на своя противник.
— Естествено ще отговоря веднага. Моля, заповядайте на флотата да иде в Йедо утре и да обстреля пристанищните им съоръжения по мой избор.
Адмиралът присви очи.
— Мисля да обсъдим това насаме. Господа! — Тайърър и Йохан веднага се приготвиха да излязат.
— Не — извика твърдо Сър Уилям. — Йохан, можеш да вървиш, моля, почакай отвън. Тайърър е личният ми помощник, нека остане.
Вратът на адмирала почервеня, но верен на себе си, морякът не каза нищо, докато вратата не се затвори.
— Знаете много добре мнението ми за обстрела. Не пристигне ли заповед от Англия, няма да го започна, освен ако не бъда нападнат.
— Позицията ви прави преговорите невъзможни. Силата ни е в нашите оръдия, не в нещо друго!
— Съгласен съм, разногласията ни са само относно времето.
— Аз определям кога. Добре. Тогава просто наредете малка канонада, двайсет снаряда по обекти, които посоча.
— По дяволите, не! Не съм ли ясен? Пристигне ли заповедта, ще подпаля Япония, ако е необходимо, но не преди това.
Сър Уилям пламна:
— Вашето нежелание да подпомогнете политиката на Нейно величество не е за вярване.
— Личните несъгласия, изглежда, ще са истинският проблем. Какво значение имат няколко месеца? Никакво — само ще проявим благоразумие!
— По дяволите благоразумието — изруга ядосано Сър Уилям. — Разбира се, че ще получим инструкции да действаме, както аз, повтарям, аз съветвам! Неблагоразумно е да се бавим. С утрешната поща ще помоля да бъдете сменен от офицер, на когото са присърце интересите на Нейно величество — и подготвен за битки!
Адмиралът стана отново морав. Малцина знаеха, че през цялата си кариера не бе участвал в никаква битка по море или на суша. Когато почувства, че може да говори, отвърна:
— Това, сър, е ваша привилегия. Междувременно, докато сменят мен или вас, аз командвам силите на Нейно величество в Япония. Лека нощ, сър — и затръшна вратата.
— Грубо копеле — измърмори Сър Уилям, после за своя изненада видя застаналия зад него Тайърър, парализиран от изблика; бе го забравил. — Ти по-добре си дръж езика зад зъбите. Научиха ли те на това?
— Да, сър, наистина.
— Добре. — Сър Уилям пропъди от възбуденото си съзнание гордиевия възел от Бакуфу, роджу и непреклонността на адмирала за по-късно. — Тайърър, сипи си шери, изглеждаш така, сякаш имаш нужда да пийнеш, и по-добре се присъедини към нас за вечеря, тъй като адмиралът отхвърли поканата ми. Играеш ли табла?
— Да, сър, благодаря ви — отвърна Тайърър хрисимо.
— Тъкмо се сетих: какво чувам за схватката на твоя любим самурай срещу Британската армия?
Тайърър подробно му разказа за случая и изложи решението си, но премълча за заплахите на своя сенсей да си вземе мечове; чувстваше се още по-виновен, че крие нещо от посланика. — Искам да го задържа, разбира се, с ваше одобрение, сър, той е добър учител и смятам, че ще е много полезен за мисията.
— Съмнявам се, пък и най-важното е да си нямаме други неприятности тук. А да не говорим какво може да забърка тоя тип, току-виж, станал пепелянка в нашето гнездо. Утре ще му заповядам да си иде.
— Но, сър, той вече ми даде много ценна информация. — Тайърър задържа внезапната си умора и избъбри: — Каза ми например, че шогунът е момче, едва на шестнайсет, че е само марионетка в ръцете на Бакуфу, истинската власт принадлежи на техния Император — той използва титлата Микадо няколко пъти, — който живее в Киото.
— Всемогъщи Боже — избухна Сър Уилям, — истина ли е това?
Беше на върха на езика на Тайърър да му каже, че японецът говори английски, но успя да се спре.
— Не зная още, сър, нямах време да го разпитам, както трябва, трябва да му вадиш думите с ченгел, но, да, смятам, че ми каза истината.